Границите на растежа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Границите на растежа
The Limits to Growth
Лого на Римския клуб
Лого на Римския клуб
Автор Донела Медоус
Денис Медоус
Йорген Рандерс
Уилям У. Беренс III
(от Масачузетски технологичен институт)
Първо издание 1972 г.
Оригинален език английски език
Жанр научни изследвания
Страници 205
ISBN ISBN 0-87663-165-0
Границите на растежа в Общомедия

„Границите на растежа“ е доклад от 1972 г.[1] относно компютърна симулация за експоненциалния икономически растеж и нарастването на населението с ограничен ресурс. [2] Финансиран от Фондация „Фолксваген“[3] и по поръчка на Римския клуб, резултатите от проучването за първи път са представени на международни срещи в Москва и Рио де Жанейро през лятото на 1971 година[1]:186 Авторите на доклада са Donella H. Meadows, Dennis L. Meadows, Jørgen Randers и William W. Behrens III, представляващи екип от 17 изследователи.[1]:8

От публикуването му са закупени около 30 милиона копия от книгата на 30 езика.[4] Тя продължава да генерира дебати и е била предмет на няколко последващи публикации.[5] Неотдавна, 30-годишната актуализация беше публикувана през 2004 г.[6]

Предназначение[редактиране | редактиране на кода]

При възлагането проекта на екипа на MIT Римският клуб има две цели:[1]:185

  1. Получаване на прозрения и ограничения за световната система, които поставят лимит на човешката популация и активност.
  2. Идентифициране и изучаване на доминиращите елементи и техните взаимодействия, които влияят върху дългосрочното поведение на световните системи.

Методология[редактиране | редактиране на кода]

Изследването използва компютърния модел на World3, за да симулира последствията от взаимодействията между земята и човешките системи.[7][8] Моделът се основава на работата на Jay Forrester от Масачузетския технологичен институт,[1]:21 както е описано в книгата World Dynamics.[9]

Моделът се основава на пет променливи: „население, производство на храни, индустриализация, замърсяване и потребление на невъзобновяеми природни ресурси“.[1]:25 По време на проучването всички тези променливи се увеличават и се предполага, че ще продължат да растат експоненциално, докато способността на технологията за увеличаване на ресурсите нараства само линейно.[1] Авторите възнамеряват да проучат възможността за устойчив модел на обратна връзка, който да бъде постигнат чрез промяна на тенденциите на растеж между петте променливи по три сценария. Те отбелязват, че техните прогнози за стойностите на променливите във всеки сценарий са били предвиждания „само в най-ограничен смисъл на думата“ и са само индикации за поведенческите тенденции на системата.[10] Два от сценариите показват „превишаване и срив“ на глобалната система от средата до последната част на 21-ви век, докато третият сценарий доведе до „стабилизиран свят“.[11]:11

Експоненциален индекс на резервите[редактиране | редактиране на кода]

Планетата Земя е ограничена система, което означава, че има ограничени ресурси

Ключова идея в Ограниченията на растежа е схващането, че ако процентът на използване на ресурсите се увеличава, размерът на резервите не може да се изчисли просто като се вземат текущите известни резерви и се раздели на текущата годишна употреба, както обикновено се прави за получаване на статичен индекс. Например, през 1972 г. количеството на хромните резерви е 775 милиона тона, от които годишно се добиват 1,85 милиона метрични тона. Статичният индекс е 775/1,85 = 418 години, но темпът на потребление на хром нараства с 2,6% годишно или експоненциално.[1]:54 – 71 Ако вместо да приемем постоянен темп на използване, се прави предположение за постоянен темп на растеж от 2,6% годишно, ресурсът ще продължи

Като цяло, формулата за изчисляване на количеството на оставащото време за ресурс с растеж постоянна консумация:

където:

y = останали години;
r = 0,026, непрекъснатата скорост на растеж на смесване (2,6%).
s = R/C или статичен резерв.
R = резерв;
C = (годишна) консумация.

Авторите изброяват редица подобни експоненциални индекси, като сравняват текущите резерви с текущите резерви, умножени с коефициент пет.

Заключения[редактиране | редактиране на кода]

След преглед на техните компютърни симулации изследователският екип стигна до следните заключения:[1]:23 – 24

  1. Предвид сегашния темп на развитие, т.е. без промени в историческите тенденции на растеж, ограниченията за растеж на земята ще станат очевидни до 2072 г., което ще доведе до „внезапен и неконтролируем спад както на населението, така и на промишления капацитет“.
  2. Съществуващите тенденции на растеж през 1972 г. могат да бъдат променени, за да може да се постигне устойчива екологична и икономическа стабилност.
  3. Колкото по-скоро хората в света започнат да се стремят към втория резултат по-горе, толкова по-голям е шансът да го постигнат.[12]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Meadows, Donella H, Meadows, Dennis L, Randers, Jørgen. The Limits to Growth; A Report for the Club of Rome's Project on the Predicament of Mankind. New York, Universe Books, 1972. ISBN 0876631650. Посетен на 26 ноември 2017.
  2. MacKenzie, Debora. Boom and doom: Revisiting prophecies of collapse. // New Scientist. 4 January 2012. Посетен на 28 ноември 2017.
  3. Symposium: Already Beyond? – 40 Years Limits to Growth. // Volkswagen Stiftung. 28 ноември 2012. Посетен на 28 ноември 2017.
  4. Nørgård, Jørgen Stig. The History of The Limits to Growth. // .
  5. The Limits to growth debate. // Посетен на 1 декември 2017.
  6. Meadows, Donella H.. The Limits to Growth: The 30-Year Update. Посетен на 27 ноември 2017.
  7. Моделите са пуснати на DYNAMO, език за симулационно програмиране.
  8. Edwards, Paul N. (2010) A Vast Machine: Computer Models, Climate Data, and the Politics of Global Warming MIT Press ISBN 978-0-26229-071-5 pp. 366 – 71
  9. Forrester, Jay Wright. World Dynamics. Wright-Allen Press, 1971. ISBN 0262560186.
  10. Peter A. Victor (2008). Managing Without Growth, Edward Elgar Publishing, pp. 92 – 93, ISBN 978-1-84720-078-5
  11. Turner, Graham. A Comparison of 'The Limits to Growth' with Thirty Years of Reality. // . Commonwealth Scientific and Industrial Research Organisation (CSIRO), 2008.
  12. Стряскащото за членовете на Римския клуб в доклада на учените е, че капиталистическият начин на производство, разпределение и потребление води до глобална катастрофа

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „The Limits to Growth“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.