Граници на Албания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Другите два проекта за албански граници - на конгреса във Вльора и френско-руското предложение.
Албанска гранична карта.

Границите на Албания са определени по силата на Лондонския мирен договор и по споразумение между посланиците на шестте велики сили по онова време (Великобритания, Франция, Германия, Австро-Унгария, Русия и Италия).

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

В навечерието на Берлинския конгрес на който централна тема е България, Ото фон Бисмарк заявява че:

Албания е само географско понятие на картата (на немски: Albanien ist lediglich ein geographischer Begriff auf der Landkarte).

[1]

Почти цяла Албания, в географски смисъл, е под българска или византийска власт през средновековието. [2]

По османско време възниква понятието за Османска Албания в отграничение от другата Албания Венета. През XIX век, Албания в географски смисъл включвала цялата територия на Епир. [3] Много арванити населявали дори Атика. [4]

Българската екзархия почива на конфесионална основа, изключвайки земите населени с католическо или мюсюлманско население, каквито са албанските земи, въпреки че тези земи са тясно свързани и преплетени исторически през средновековието с формирането на старобългарската писменост, книжнина и култура в Кутмичевица с т.нар. Охридска книжовна школа, а по време на Втората българска държава с Валонското княжество.

Берлинският договор създава нова реалност на Балканите и предвид гръцките и сръбски претенции към т.нар. албански земи се формира Призренска лига. В тази връзка лигата предлага създаването на автономен Албански вилает включващ вилаетите на Шкодра, Янина, Монастир и Косово - най-вече с цел париране на черногорско-гръцките аспирации. Конкретният повод е преотстъпването на Улцин на Черна гора, за сметка на Гусине и Плав. [5]

Определяне на границите[редактиране | редактиране на кода]

На 8 октомври 1912 г., в хода на балканската война, черногорската армия обсажда Шкодра, а гръцката - Янина, и местното албанско население е изключително разтревожено от плановете на Черна гора, Сърбия и Гърция за разделяне на територията на западните Балкани, което провокира свикването на конгрес във Вльора който на 28 ноември 1912 г. излиза с декларация от Вльора за независимостта на Албания. [6]

По този начин, и най-вече предвид потушаване на разгарящия се спор между Австро-Унгария и Италия за контрола над отронтския проток, както и с оглед на желанието на австро-унгарците да не допуснат излаз на кралство Сърбия на Адриатика се решава на 3 декември 1912 г. в Лондон създаването на независима държава Албания. След повече от половингодишни обсъждания с решение от 29 юли 1913 г. се създава Княжество Албания с граници определени от великите сили. [7][8]

Епирски въпрос[редактиране | редактиране на кода]

Възникналия в хода на балканските войни албански въпрос води след себе си до нов епирски въпрос, предвид гръцката окупация на т.нар. Северен Епир. Проблемът е временно разрешен с протокола от Корфу. [9] Междувременно избухва ПСВ и цялата територия на Албания е разделена между воюващите от линията на солунския фронт. Със сключения нов лондонски договор (1915) границите на Албания отново са прекроени от Антантата, а през 1919 г. е подписано споразумение между Италия и Гърция по-известно като споразумение Венизелос-Титони от 20 юли 1919 г. по силата на което Северен Епир ще бъде част от Гърция, а Гърция в замяна ще признае италиански протекторат над Централна Албания, като Северна Албания остава по силата на втория лондонски договор за победителите Сърбия и Черна гора. [10]

Демаркация на границите[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът на Свети Наум през 30-те години на XX век е вече в Югославия.

На Парижката мирна конференция плановете за разделяне на Албания (на албански: Copëtimi i Shqipërisë) не се осъществяват най-вече заради съпротивата на САЩ, предизвикала разногласия и противоречия в лагера на победителите (още повече, че под първия лондонски договор са подписите на всички съюзници в Антантата, с изключение на САЩ).

На 9 ноември 1921 г. са извършени някои малки корекции на албанската граница югоизточно от Подгорица и по долината на Черни Дрин. [11]

На 6 декември 1922 г. възниква спор за суверенитета над манастира Свети Наум на Охридското езеро с Кралство Югославия, и въпреки това с протокол от Флоренция от 27 януари 1925 г. границите на Албания са окончателно утвърдени от всички и съседни страни. [12]

На 28 юли 1925 г. Княжество Албания и Кралство Югославия по взаимно споразумение коригират общата си граница, като албанската страна в лицето на новият министър-председател Ахмед Зогу доброволно отстъпва манастира Свети Наум за сметка на две села - Вермош в Проклетия и Пешкопия, които преминават в Албания. [13]

От 1925 г. границите на Албания са постоянни и не са коригирани. Албания даже не фигурира в процентното споразумение.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Christine von Kohl: Albanien. Beck'sche Reihe (Länder) C.H. Beck, München 1998, ISBN 3-406-39872-3, S. 58.
  2. Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София, стр. 36.. 1915, 1917.
  3. Албания като географско понятие през 1873 г., т.е. в навечерието на Освободителната война и след създаването на Българската екзархия е включвала цял Епир и с граници - Гърция, Тесалия, Македония и на север сръбските земи
  4. Якоб Фалмерайер, За произхода на днешните гърци, стр. 34-35
  5. Warrander, Gail. Kosovo. Bradt Travel Guides, 2011. ISBN 9781841623313. с. 14.
  6. Albania: History. // Encyclopædia Britannica. Посетен на 15 май 2017.
  7. Elsie, Robert. The Conference of London. // Посетен на 15 май 2017.
  8. Vickers, Miranda. The Albanians: a modern history. I.B.Tauris, 1999. ISBN 9781860645419. с. 70–80.
  9. Draper, Stark. The conceptualization of an Albanian nation. // Ethnic and Racial Studies. Volume 20, Number 1. Посетен на 15 май 2017.
  10. Burgwyn, H. James. Italian foreign policy in the interwar period : 1918 - 1940. 1. publ.. Westport, Conn. [u.a.], Praeger, 1997. ISBN 978-0-275-94877-1. с. 15.
  11. Peter Bartl: Albanien. Vom Mittelalter bis zur Gegenwart. Ost- und Südosteuropa Friedrich Pustet, Regensburg 1995, ISBN 3-7917-1451-1, Die albanische Frage auf der Pariser Friedenskonferenz (1919), S. 190.
  12. Owen Pearson: Albania and King Zog: Independence, Republic And Monarchy 1908–1939. In: Albania in the Twentieth Century, a History. Bd. I, I.B.Tauris, London 2004, ISBN 1-84511-013-7.
  13. Geoffrey Malcolm Gathorne-Hardy; Royal Institute of International Affairs (Hrsg.): A Short History of International Affairs: 1920 to 1939. Oxford University Press, Oxford 1950, S. 166 f..

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]