Гранички манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гранички манастир
„Свети Лука“
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Граница
Вероизповедание Българска православна църква – Българска патриаршия
Епархия Софийска
Архиерейско наместничество Кюстендилско
Време на изграждане 1948 г.
Съвременно състояние действащ
Гранички манастир
„Свети Лука“
в Общомедия

Граничкият манастир „Свети Лука“ е действащ девически български православен манастир. Част е от Кюстендилската духовна околия на Софийската епархия.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на около 7 км южно от град Кюстендил и на около 2 км югозападно от село Граница, община Кюстендил, в северното подножие на Осоговска планина, в местността „Пустия манастир“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че манастирът е основан през 10 век (това се подкрепя от названието на местността в която е построен манастирът, разкритите ранни основи и разположената в близост средновековна крепост „Граница“), многократно разрушаван от турците, възобновен през ХХ век (1948 г.).

В градината на манастира са открити две колективни находки: няколкостотин сребърни венециански монети от XIV век и билонови монети на византийските императори Алексий I Комнин (1081 – 1118), Мануил I Комнин (1143 – 1180), Андроник I Комнин (1183 – 1185) и Исак II Ангел (1185 – 1195).

Тримата сина на Яков, епископ на Крупник, южно от днешния гр. Благоевград - Йоасаф, Давид и Теофан, които след като овдовели, се установили в малкия манастир, а впоследствие възстановили и обновили и запустелия и ограбен Рилски манастир (1453 г. - 1466 г.). След тяхната заслуга към рилската света обител, там били върнати мощите на покровителя на българския народ - Иван Рилски.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът „Св. Лука“ представлява комплекс от еднокорабна, едноапсидна и безкуполна черква, на западната фасада на която е долепена камбанария и манастирски жилищни сгради. Запазено е предание, че в манастира е пребивавал Св. Иван Рилски. В манастирския двор е построена чешма, посветена на тримата монаси Йоасаф, Давид и Теофан, родом от село Граница – възобновители на Рилския манастир.

Статут[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е обявен за паметник на културата. Понастоящем е постоянно действащ.

Храмов празник[редактиране | редактиране на кода]

Храмовият празник е на 18 октомври и се празнува ежегодно.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]


     Портал „България“         Портал „България          Портал „Православие“         Портал „Православие