Гран Парадизо (масив)

Гран Парадизо Gran Paradiso
Гран Парадизо, видян от северозапад
45.5222, 7.2625 Местоположение
Общи данни
Местоположение	Италия Вале д'Аоста Пиемонт
Част от	Грайските Алпи
Най-висок връх	Гран Парадизо
Надм. височина	4061,20 m
Издаденост	1879 m
Гран Парадизо в Общомедия

Масивът Гран Парадизо (на италиански: Massiccio del Gran Paradiso; на френски: Massif du Grand Paradis) е планински масив от Грайските Алпи, състоящ се от Гран Парадизо и голяма част от Алпите на Гран Парадизо. Той се намира изцяло на италианска територия, пресичайки северноиталианските региони Вале д'Аоста и Пиемонт, източно от Алпите на Гранд Сасиер и на Рутор, югозападно от Веригата Емилиус-Терсива. Южната част се простира чак до Пиемонт, докато достигне прохода Коле дел Ниволе.

Етимология

Топонимът Gran Paradiso произлиза, чрез асонанс и през френското Grand paradis, от валдостанското диалектно Granta Parei, което означава „Голяма стена“. Това е същата етимология на близката планина Гранта Парей (Granta Parey).

География

Масивът Гран Парадизо, видян от ледника Тесонè.

Масивът Гран Парадизо е единственият планински масив с кулминация от над 4000 m изцяло на италианска територия. От неговите контрафорси се спускат стръмни големи долини, които поставят началото на пет долини: Вал ди Коне, Валсаваранш, Вал ди Рем, Вале дел Орко и Вал Соана.

Диапазонът от 3000 до 4000 m е покрит с белоснежни ледници, по-обширни от страна на регион Вале д'Аоста. Това са многогодишни, но сравнително скорошни ледници, образувани по време на „малкото заледяване“ през 17 век.

От Гран Парадизо – най-високият връх (4061 m) започва било, което разделя долините Вал ди Коне от Валсаваранш, което, спускайки се към град Аоста, се издига в двата върха Ербете (Herbétet) (3778 m) и Гривола (Grivola) (3969 m). От пиемонтска страна се издигат планините Чарфорон (Ciarforon, Charforon) (3642 m), Трезента (Tresenta) (3609 m) и Бека ди Мончаир (на итал. Becca di Monciair, на фр. Pic de Montchair) (3544 m). Тези планини са лесно разпознаваеми от опитно око дори от Торинската равнина. Чарфорон е един от най-особените върхове на Алпите: от страната на Вале д'Аоста е покрит с огромна ледена шапка, а от страната на Пиемонт изглежда като гола планина с трапецовидна форма.

Подялба

Следвайки определението за SOIUSA, масивът Гран Парадизо е алпийска супергрупа, разделена на четири групи и осем подгрупи. В скоби е кодът SOIUSA на групите и подгрупите:

• Група Чарфорон-Пунта Фурà (A.1)
  • Възел Пунта Фурà (A.1.a)
  • Възел Чарфорон (A.1.b)
• Група Гран Парадизо-Роча Вива (A.2)
  • Подгрупа Гран Парадизо (A.2.a)
  • Подгрупа Роча Вива-Апостоли (A.2.b)
• Група Гривола-Гран Сера (A.3)
  • Възел Гран Сера (A.3.a)
  • Масив Гривола (A.3.b)
• Група Сендже-Шардоне (A.4)
  • Възел Сендже (A.4.a)
  • Възел Шардоне (A.4.b)

Група Гран Парадизо-Роча Вива се намира в центъра на масива Гран Парадизо. Група Чарфорон-Пунта Фурà се намира в западната му част; група Гривола-Гран Сера се намира на север, а група Сендже-Шардоне – на изток.

Орография

Върхът на планината Гран Парадизо (вляво); планините Рок (вдясно) и Бека ди Монкорвè (преден план), гледани от юг.

Западната страна на Бека ди Монтандайнè.

Чарфорон

Гривола

Трезента

Пунта деле Сендже

• Гран Парадизо (Gran Paradiso) – 4061 m
• Ил Рок (Il Roc) – 4026 m
• Гривола (Grivola) – 3969 m
• Пиколо Парадизо (Piccolo Paradiso) – 3926 m
• Креста Гасталди (Cresta Gastaldi) – 3894 m
• Бека ди Монкорвè (Becca di Moncorvé) – 3875 m
• Бека ди Монтандайнè (Becca di Montandayné) – 3838 m
• Пунта Бианка дела Гривола (Punta Bianca della Grivola) – 3793 m
• Ербете (Herbétet) – 3778 m
• Пунта ди Черезоле (Punta di Ceresole) – 3777 m
• Торе ди Гран Сан Пиетро (Torre del Gran San Pietro) – 3692 m
• Пунта Нера дела Гривола (Punta Nera della Grivola) – 3683 m
• Пунта Будан (Punta Budden) – 3683 m
• Торе ди Сант Андреа (Torre di Sant'Andrea) – 3651 m
• Роча Вива (Roccia Viva) – 3650 m
• Теста дела Триболационе (Testa della Tribolazione) – 3642 m
• Ил Чарфорон (Il Ciarforon) – 3642 m
• Пунта Роса дела Гривола (Punta Rossa della Grivola) – 3630 m
• Бека ди Гай (Becca di Gay) – 3621 m
• Торе ди Сант Орсо (Torre di Sant'Orso) – 3618 m
• Ла Трезента (La Tresenta) – 3609 m
• Беко дела Пациенца (Becco della Pazienza) – 3606 m
• Пунте Патрѝ (Punte Patrì) – 3581 m
• Теста ди Монè (Testa di Money) – 3572 m
• Теста ди Валнонтè (Testa di Valnontey) – 3562 m
• Гран Сера (Gran Serra) – 3552 m
• Бека ди Мончаир (Becca di Monciair) – 3544 m
• Бека ди Ноаскета (Becca di Noaschetta) – 3525 m
• Ла Гриволета (La Grivoletta) – 3514 m
• Пунта Ондедзана (Punta Ondezana) – 3492 m
• Гран Кру (Grand Croux) – 3487
• Гран Номенон (Grand Nomenon) – 3477 m
• Денти дел Брольо (Denti del Broglio) – 3454 m
• Чима дел Ауй (Cima dell'Aouille) – 3440 m
• Теста дел Гран Кру (Testa del Grand Croux) – 3437 m
• Пунта ди Левиона (Punta di Leviona) – 3420 m
• Пунта Сисетà (Punta Cissettaz) – 3419 m
• Пунта Биула (Punta Bioula) – 3414 m
• Пунта Фурà (Punta Fourà) – 3411 m
• Пунта деле Сендже (Punta delle Sengie) – 3408 m
• Пунта Скатильон (Punta Scatiglion) – 3407 m
• Пунта дел Инферно (Punta dell'Inferno, на фр. Pointe de l'enfer) – 3393 m
• Ла Ролета (La Rolletta) – 3384 m
• Маре Перча (Mare Pèrcia) – 3385 m
• Беко ди Валсоера (Becco di Valsoera) – 3369 m
• Беки дела Триболационе (Becchi della Tribolazione) – 3360 m
• Чима ди Валей (Cima di Valeille) – 3357 m
• Гранде Уя ди Чардоней (Grande Uia di Ciardonei) – 3325 m
• Монвезо ди Форцо (Monveso di Forzo) – 3322 m
• Пунта Лавина (Punta Lavina) – 3308 m
• Пунта Джалин (Punta Gialin) – 3270 m
• Гранде Арола (Grande Arolla) – 3246 m
• Пунта дел Трайо (Punta del Trajo) – 3123 m
• Пунта Фенилия (Punta Fenilia) – 3053 m
• Пунта Пусè (Punta Pousset) – 3046 m
• Пунта Виолета (Punta Violetta) – 3031 m
• Теста дел Ариета (Testa dell'Arietta) – 3001 m
• Монте Коломбо (Monte Colombo) – 2848 m
• Пунта дел Валоне (Punta del Vallone) – 2479 m
• Капорал (Caporal) – 2252 m
• Чима Роста (Cima Rosta) – 2173 m

Основни ледници

Серак на ледника Триболационе.

Ледник Лавзиò.

Ледник Трайо.

Всички основни ледници са разположени от северозападната (валдостанска) страна на масива:

• Ледник Триболационе (Ghiacciaio della Tribolazione)
• Ледник Трайо (Ghiacciaio del Trajo)
• Ледник Номенон (Ghiacciaio del Nomenon)
• Ледник Туф (Ghiacciaio del Tuf)
• Ледник Лозон (Ghiacciaio del Loson)
• Ледник Гран Вале (Ghiacciaio di Gran Valle)
• Ледник Тцасе (Ghiacciaio del Tzasset)
• Ледник Гран Кру (Ghiacciaio del Grand Croux)
• Ледник Моне (Ghiacciaio del Money)
• Ледник Купè дьо Моне (Ghiacciaio del Coupé de Money)
• Ледник Патрѝ (Ghiacciaio di Patrì)
• Ледник Валета (Ghiacciaio di Valletta)
• Ледник Валей (Ghiacciaio di Valeille)
• Ледник Сендже (Ghiacciaio delle Sengie)
• Ледник Арола (Ghiacciaio dell'Arolla)
• Ледник Лавзиò (Ghiacciaio del Laveciau)
• Ледник Монкорвè (Ghiacciaio di Moncorvé)
• Ледник Гран Нейрон (Ghiacciaio di Grand Neyron)
• Ледник Монтандайнè (Ghiacciaio di Montandayné)
• Ледник Мончаир (Ghiacciaio di Monciair)
• Ледник Тиморион (Ghiacciaio del Timorion)

Основни проходи

Изглед от Кол дьо Сен Марсел.

Основните алпийски проходи, които свързват различните долини, които се разклоняват от масива, са:

• Коле дел Дринк (Colle del Drinc, фр. Drènc) (2555 m) от Епинел до местност Пила (в Гресан)
• Коле Шасеш (Colle Chasèche или Tzasetze) (2820 m) от Епинел до Пила
• Коле ди Сен Марсел (Colle di Saint Marcel) (2916 m) от долината Гросон във Вал ди Коне до Сен Марсел
• Коле дел Ниволе (Colle del Nivolet) (2612 m) от долината Вал Орко (Пиемонт) до Валсаваранш (Вале д'Аоста)
• Пасо д'Aнверньо (Passo d'Invergneux) (2905 m) от Лилà (Lillaz) (Коне) до Сен Марсел
• Коле ди Фенис (Colle di Fénis) (2831 m) от Лилà до Фенис
• Кол Понтонè (Col Pontonnet) (2897 m) от Лилà до Фенис
• Фенетър дьо Шампорше (Fenêtre de Champorcher) (2826 м) от Лилà до Шампорше
• Коле дел Ариета (Colle dell'Arietta) (2939 m) от Лилà до Кампиля Соана (подселище на Валпрато Соана)
• Коле ди Бардонè (Colle di Bardoney) (2833 m) от Коне до потока Форцо (Ронко Канавезе)
• Коле дел Телечо (Colle del Teleccio или de Ondezana) (3304 м) от Валей (Франция) до долината Пиантонето
• Коле деле Сендже (Colle delle Sengie) (3200 m) от Валей до потока Форцо
• Коле ди Монè (Colle di Money) (3443 m) от Валнонтè (Коне) до Локана
• Коле дела Луна (Colle della Luna) (3542 m) от Валнонтè (Коне) до Ноаска
• Коле ди Лозон (Colle del Lauson) (3296 m) от Валнонтè до Валсаваранш
• Коле ди Рай Ноар (Colle delle Rayes Noires) (3441 m) от Валнонтè до Валсаваранш
• Коле дела Гривола (Colle дела Grivola) (3738 m) от Епинел (Коне) до Валсаваранш.

Основни първи изкачвания

Гран Парадизо, видян от Коне

Гривола

• 1859 г. – Гривола: J. Ormsby, R. Bruce, F. Dayné, Z.Cachaz и J.Tairraz.
• 1860 г. – Гран Парадизо: JJCowell, W. Dundas, M.Payot, Ormsby и J.Tairraz.
• 1871 г. – Чарфорон: Ф. Валино и A. Бланкети.
• 1873 г. – Ербете: L. Baralle, A. Кастанери и Дж. Кастанери.
• 1875 г. – Бека ди Монтандайнè: Л. Вакароне, А. Грамаля Рикиарди, А. и Д. Кастанери.
• 1885 г. – Бека ди Монкорвè: Л. Вакароне.
• 1902 г. – Северна стена на Чарфорон: Е. Алегра, У. Сандринели и П. Дайне.
• 1913 г. – Северна стена на Роча Вива: Ф. Пергамени и Е. Станьо.
• 1926 г. – Североизточно лице на Гривола: L. Binel и A. Crétier.
• 1930 г. – Северозападна стена на Гран Парадизо: Р. Шабо, A. Кретие и Л. Бон.
• 1936 г. – Северозападна стена на Гривола: L. Binel, A. Deffeyes, L. Carrel и Р. Шабо.
• 1939 г. – В посока към северната стена на Чарфорон: Дж. и E. Киара и E. Катинели.
• 1939 г. – Югозападна стена на Бека ди Монкорвè: М. Боргарело, А. Де Монте и Л. Нотдурфтер.
• 1951 г. – Югоизточно лице на Беко Меридионале дела Триболационе: A. Гарцини, Ф. Грациано и П. Малвасора.
• 1955 г. – Централно отклонение на Беко ди Валсоера: Л. Леонеса и Б. Трон.
• 1960 г. – Югозападен ъгъл на Беко ди Валсоера: Е. Кавалиери, А. Мелано и Р. Перего.
• 1969 г. – Зимен път на Торе Стаката до Беко ди Валсоера: Дж. Алтавила, Дж. Ч. Граси, В. Манера и A. Ре.
• 1971 г. – Насочено към южната стена на Бека ди Монкорвè: Дж. Бонети, N.Gasser и Ф. Лоренци.
• 1974 г. – Южна стена на Пунта Марко: Р. Бианко и У. Манера.
• 1974 г. – Зимно, южна стена на Бека ди Монкорвè: Р. Бианко, М. Капелоца, У. Манера и К. Сантунионе.
• 1976 г. – Източно лице на Гран Парадизо: през Спероно дел гран жандарм на юг от традиционния връх: Ge S. Truc и Дж. Б. Сартори.
• 1976 г. – Североизточна стена на Пиколо Парадизо: директен маршрут A. Guichardaz и П. Камели.

Парк

Лисица близо до Кроче дел Ароли.

Жълтоклюна гарга

Масивът се превръща в ловно поле на владетелите от Савойския дом през 19 век. По-специално крал Виктор Емануил II създава Кралския резерват „Гран Парадизо“. Най-старият национален парк в Италия – Националният парк „Гран Парадизо“ е роден от този ловен резерват през 1922 г. Следователно масивът до голяма степен е включен в самия парк.

Туризъм

Хижа „Виторио Села“ в Коне

Хижа „Федерико Шабо“ във Валсаваранш

За да се улесни изкачването до планините на масива и туризмът на голяма надморска височина, масивът е оборудван с няколко алпийски хижи:

• Хижа „Виктор Емануил II“ (Rifugio Vittorio Emanuele II) – 2732 m
• Хижа „Федерико Шабо“ (Rifugio Federico Chabod) – 2750 m
• Хижа „Град Кивасо“ (Rifugio città di Chivasso) – 2604 m
• Хижа „Виторио Села“ (Rifugio Vittorio Sella) – Валнонтè (Коне) 2584 m
• Хижа „Мечта на Бердцè ал Перадцà“ (Sogno di Berdzé al Péradzà) – Валоне дел Юртие 2526 m
• Хижа „Понтезе“ (Rifugio Pontese) – 2217 m

Масивът се пресича от път Alta via della Valle d'Aosta n. 2.

Вижте също

• Национален прак „Гран Парадизо“
• Гран Парадизо (планина)
• Гран Парадизо (връх)
• Вале д'Аоста
• Пиемонт
• Грайски Алпи

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Massiccio del Gran Paradiso в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​