Гран Чако

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Разположение на Гран Чако
Пейзаж на Гран Чако, Парагвай

Гран Чако (на испански: Gran Chaco) – географска област в Южна Америка, в басейна на река Парагвай.

География[редактиране | редактиране на кода]

Гран Чако обхваща около 647 500 km². Степна равнина с височина от 50 до 600 m. Климат – тропически. Зимни температури от 12 до 19 °С, летни – 8 – 30 °С. Валежи – 500 – 1 200 mm.

Животински и растителен свят[редактиране | редактиране на кода]

Има тропически гори и пасища. Животни – тапир, пума, пекари, голям броненосец, малък броненосец, змии. Развити земеделие и животновъдство.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Има находища на нефт.

През 1524 първият европеец, който открива района е Алейо Гарсия.[1] Заедно с брат си Едуардо двамата се изгубват в горите на Гран Чако и са открити едва 30 години по-късно в едно от селищата, където двамата европейци вече успешно са се размесили с местното население. През следващите години тук в тяхна чест са открити много църковни мисии.[2] Понякога я наричат „Последната граница на Южна Америка“ и "Най-величествената тропическа гора на света на височина под 600 m". Административно е разделена между Боливия, Парагвай, Аржентина и Бразилия. Боливия нееднократно се е опитвала да отнеме района с сила от по-големите си съседи, като е заплашвала с война, оттегляне от южноамериканските съюзи, ООН и ЮНЕСКО или търговски санкции. По време на една от войните се стига се дори до бойни действия в горите на Чако и водите на Тихия океан и езерото Титикака. Войната завършва с заличаването на много индиански села и градове и масово обезлесяване на части от района.

Районът се простира приблизително от 17° до 33° южна ширина и 65° до 60° западна дължина.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Война за Гран Чако