Гран Чако

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Разположение на Гран Чако
Гран Чако в Парагвай

Гран Чако (на испански: Gran Chaco) – географска област в Южна Америка, в басейна на река Парагвай.

Понякога наричат региона Най-величествената тропическа гора на света на височина под 600 m, както и Последната граница на Южна Америка. Административно е разделен между Боливия, Парагвай, Аржентина и Бразилия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Районът се простира приблизително от 17° до 33° южна ширина и 65° до 60° западна дължина. Обхваща площ от около 647 500 km².

Представлява смесен регион с тропически и субтропически полупустинен ландшафт, с височина от 50 до 600 m, от степна до гориста растителност. Климатът е предимно тропически. Зимните температури са от 12 до 19 °С, а летните – от 8 до 30 °С. Валежите са от 500 до 1200 mm.

Има тропически гори и пасища. От животните се срещат тапир, пума, пекари, голям броненосец, малък броненосец, змии. Развито е селското стопанство – земеделие и животновъдство. Има находища на нефт.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първият европеец Алейо Гарсия открива региона през 1524 г. С брат си Едуардо се изгубват в горите на Гран Чако и са открити едва 30 години по-късно в селище, където вече успешно съжителстват с местното население. През следващите години там в тяхна чест се откриват много църковни мисии[1].

Боливия нееднократно се е опитвала да отнеме района със сила от по-големите си съседи, като е заплашвала с война, оттегляне от южноамериканските съюзи, ООН и ЮНЕСКО или търговски санкции. По време на въоръжен конфликт от войните се стига дори до бойни действия в горите на Чако и водите на Тихия океан и езерото Титикака. Вследствие от войната са заличени много индиански села и градове и масово са обезлесени части от района.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]