Графство Аоста
| Графство Аоста | |
— Графство на  Свещена Римска империя — | |
| 904 – 1302 | |
 Герб | |
| Административни данни | |
|---|---|
| Континент | Западна Европа |
| Столица | Аоста |
| Управление | |
| Династия | Шалан , Савойска династия |
| Предшественици и наследници | |
| |
Графство Аоста (на италиански: Contea di Aosta; на френски: Comté d'Aoste) е древна териториална единица, създадена през XI век в рамките на Кралство Арл, под чието господство е от 904 г. Изчезва през 1302 г. Заема територията на днешният италиански регион Вале д'Аоста.
История
[редактиране | редактиране на кода]Графство Аоста преминава под властта на граф Хумберт I Савойски през 1024 г. (comitatus Augustensis).[1] Синът му Буркард, епископ на Аоста от 1022 г. като наследник на вуйчо си Анселм, го подпомага в управлението на владенията му.[2] През 1032 г. в документ, свързан със сделка между граф Хумберт и манастир относно нива в Аоста, е засвидетелстван някой си Баво като advocatus et vice comes.[3]
Древна църковна традиция, поддържана от Жозеф‑Огюст Дюк и абат Жозеф‑Мари Анри, както и от историци от XIX век като Леон Менабреа[4] и Жорж дьо Мантейе,[5] погрешно твърди, че, подобно на епархиите Тарантез, Виен, Лозана и Сион, епископите на Аоста са били инвестирани с графската власт от Рудолф III, последния суверен на Кралство Арл. В този контекст се споменава за някой си Ubertus comes, който е бил advocatus[6] и „наместник и виконт“[7] в Аоста, свързан с граф Хумберт.[4]
Актът от 923 г., приписван на псевдоепископ Анселм I, в който той е посочен като episcopus Augustensis ecclesie et comes, днес е признат за фалшификат от средата на XI век.[2] Граф Хумберт, действащ във Вале д'Аоста от 1024 до 1040 г., вероятно е бил съпруг на Ансилия – сестра на епископ Анселм (†1025),[8][9] и установява властта си в долината с подкрепата на сина си Буркард, който първоначално през 1022 г. е коадютор (помощен епископ) на вуйчо си, а след това сам става епископ на Аоста до 1033 г.[10]
Във всеки случай се твърди, че Огер Моризе, епископ на Аоста между 1411 и 1433 г., официално се отказва от тази донякъде узурпирана графска титла по искане на херцог Амадей VIII Савойски.Савойците получават създаването на Херцогство Аоста през 1536 г., но носят титлата „херцози на Шабле и Аоста“ още от XIV век (а не от XIII), откъдето произлиза и Савоя‑Аоста през 1845 г.
Виконство
[редактиране | редактиране на кода]Виконтите на Аоста стоят в основата на династията Шалан. Те управляват региона от името на своите хумбертинови господари – графовете на Мориен, а по‑късно на Савоя – от XI век до 1295 г.
Първият засвидетелстван виконт е някой си Бово, наричан advocatus на граф Хумберт в една харта,[4] а в документ от 1100 г. – vicecomes. Възможно е това да е същият Бозон. Предполага се, че той е ръководил и канцеларията на Аоста между 1091 и 1125 г. Негов наследник и вероятно син, Аймон I, е първият, който през 1127 г. е изрично обозначен като „виконт на Аоста“.[11]
Когато през 1295 г. виконт Ебал I и неговите наследници отстъпват виконтството Аоста на Савойската династия, властта на рода им е значителна. Освен двете кули в град Аоста – символи на техния пост, кулата Беатриче (днес известна като „Кулата Брамафан“) и Ла Турньов, семейството Шалан притежава изцяло пет замъка: Фенис, Кли, Шатийон, Вил и Сен Мартен, както и права в 13 енории: Сен Марсел, Фенис, Понте, Диемо, Сен Дени, Шатийон, Сен Венсан, Торньон, Антей, Шалан, Брюсон, Аяс, плюс важна част от този на Исим.[12]
Владетели
[редактиране | редактиране на кода]В продължение на близо три века Савойската династия управлявали Графство Аоста чрез семейство Шалан, което носило титлата „виконт на Аоста“: Членове на семейството с титлата „Виконти на Аоста“:
- Бозон I: считан за родоначалник на семейството, споменат в документ от 1100 г.
- Аймон I: син на предходния
- Бозон II (?-1181), син на предходния; първият, който използва името „Шалан“, след като е инвестиран със Сеньория Шалан
- Бозон III (?-1239), син на предходния, съвиконт на Аоста с
- Аймон II, кюре на ,Свети Лаврентий“ в Шамбав (преди 1204)
- Готофред I, син на предходния, става съвиконт на Аоста след смъртта на баща си заедно с братята си. В документ от 1242 г. феодът Фенис също се споменава сред активите му. Той е инвестиран от абата на „Сен Морис д'Агон“ с феода Грен, който включва Аяс, Брюсон, част от Гресоне и замъка Грен с
- Аймон III, който наследява като единствен виконт своя брат Готофред I след неговата смърт и смъртта на Бозон IV
- Ебал I (Ебал Велики) (?-1323): син на Готофред I, получава чрез брак феодите Монжове, Шенал и Сен Венсан. Той се отказва от виконтството на Аоста, което по този начин се връща на Савоя, в замяна на останалите земи от феод Монжове.
- Готофред II (?-1305), наследствен виконт, син на предишния, който се отказва с баща си от правата върху вицеграфството на Аоста
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Bernard Demotz, Le comté de Savoie du . Genève, Éditions Slatkine, 2000. ISBN 2-05-101676-3. p. 496. Посетен на 13 октомври 2016. (на френски).
- 1 2 Alessandro Barbero, Valle d'Aosta Medievale, Liguori Editore, 2000, с. 1-2
- ↑ Alessandro Barbero, Valle d'Aosta Medievale, Liguori Editore, 2000, с. 41
- 1 2 3 Léon Ménabréa, Les Alpes historiques. Première étude Montmélian et les Alpes, étude historique accompagnée de documents inédits, imp. de Puthod, Chambéry, 1841, с. 88-89
- ↑ Georges de Manteyer, Les Origines de la maison de Savoie en Bourgogne (910-1060), Rome, Cuggiani, Volume 19, numéro 1, 1899, с. 363-540
- ↑ Die Urkunden der Burgundischen Rudolfinger (Regum Burgundiae e stirpe Rudolfina Diplomata et Acta), no 141, с. 319-21
- ↑ Abbé Joseph-Marie Henry, Histoire populaire religieuse et civile de la Vallée d’Aoste. Imprimerie Marguerettaz, Aoste (1929) réédition en 1967, chapitre 51. « L'évêque d'Aoste est Comte d'Aoste », с. 76
- ↑ Charles William Previté-Orton,The Early History of the House of Savoy: 1000-1233 , Cambridge, Cambridge University Press, 2013, с. 20
- ↑ François Demotz, , Lausanne, Société d’histoire de la Suisse romande, 2008, с. 308
- ↑ Alessandro Barbero, Valle d'Aosta Medievale, Liguori Editore, 2000, с. 1-10
- ↑ Alessandro Barbero, Valle d'Aosta Medievale, Liguori Editore, 2000, с. 42-43
- ↑ Alessandro Barbero, Valle d'Aosta Medievale, Liguori Editore, 2000, с. 173-174
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Comté d'Aoste в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
