Графство Барселона

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Графство Барселона
Comte de Barcelone
Condado de Barcelona,
Comtat de Barcelona
— графство —
801 – 1162
Графство Барселона (в червено) в контекста на експанзията на Арагонската корона
Графство Барселона (в червено) в контекста на експанзията на Арагонската корона
Континент Европа
Столица Барселона
Eзици
Официални каталонски
Религия католицизъм
Династия Барселонска династия
Граф на Барселона
801 – 820 Борел от Озона
1131 – 1162 Рамон Беренгер IV
История Средновековие
Предшественик
Испанска марка
Наследник
Днес част от Flag of Spain.svg
Flag of France.svg
от 1152 г. в лична уния с кралство Арагон,
от 1419 г. в състава на Испания
Графство Барселона в Общомедия

Графство Барселона (на френски: Comté de Barcelone; на испански: Condado de Barcelona; на каталонски: Comtat de Barcelona) е историческо графство от периода IX-XII век, чиято територия отговаря на съвременната автономна област Каталония (Испания). Създадено е от Карл Велики[1] като едно от графствата на Испанската марка, гранична зона на владенията на Каролингите с Ал-Андалус, владенията на маврите в Испания.

Към края на X век графовете на Барселона де факто са независими, наследствен владетели, които са в постоянна война с ислямския Кордовски халифат и наследилите го дребни държавици. Чрез сключване на благоприятни бракове и съюзи графовете на Барселона присъединяват останалите каталонски графства и разширяват влиянието си из цяла Окситания. През 1137 г граф Рамон де Беренгер IV се жени за Петронила, наследница на арагонската корона и двете държави са обединени под обща власт.

Графство Барселона формира ядрото на обособилото се по-късно в рамките на Арагон княжество Каталония.[2] През 1164 г. графът на Барселона Алфонс I наследява короната на Арагон (като Алфонсо II). Оттогава насетне историята на графство Барселона е неразривно свързана с историята на Арагон. В този съюз доминират каталонските интереси до 1410 г., когато мъжката линия на графовете на Барселона се прекъсва. Недоволството на каталонците от засилването на влиянието на новия клон – Трастамара – нараства през 1412 г. и по време на управлението на Хуан II достига точка на кипене с голям, но неуспешен бунт (1462 – 72).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. France – The principalities of the south. // Енциклопедия Британика. Посетен на 23 януари 2019. (на английски)
  2. Ramos, Luis G-G. Las Invasiones Barbaras en Hispania y la Creacion del Reino Visigodo. Barcelona, Ariel, 2002. ISBN 978-84-344-6668-5. с. 3 – 30.