Графство Дагсбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Дабо (Лотарингия)
Герб на младата линия Лайнинген
Карта
Дагсбург, в Topographia Alsatiae
Герб на Дабо

Графството Дагсбург (на немски: Grafschaft Dagsburg, на френски: Comté de Dabo, Comté de Dagsbourg) е графство на Свещената Римска империя в Горна Лотарингия със столица Дагсбург (днес Дабо в Мозел във Франция) през 11 и 12 век, когато територията принадлежи още към Елзас.

Резиденциите са в Дабо (Мозел) – Егисхайм (Ба Рен) – Харденбург (Мозел) – Дюркхайм (Рейнланд-Пфалц). Управлявано е от династиите до 1241 г. Етихониди; от 1241 г. Лайнинген-Дагсбург; от 1467 г. Лайнинген-Дагсбург-Харденбург.

Графството има територия от 16 000 ha и ок. 600 жители (1764 г.).

Графове на Дагсбург[редактиране | редактиране на кода]

  • Хуго VI († 1048), граф в Нордгау и граф на Егисхайм, ок. 1000, ∞ Хайлвиг фон Дагсбург
  • Хуго VII († 1046/49), граф на Дагсбург; син на Хуго VI.
  • Хайнрих I († 1065), граф на Егисхайм и Дагсбург; син на Хуго VII.
  • Хуго VIII фон Егисхайм, 1074 граф на Дагсбург; † 1089, син на Хайнрих I.
  • Алберт I фон Егисхайм († 1098), 1089 граф на Дагсбург; брат на Хуго VIII.
  • Хуго IX († сл. 1178), 1103 граф на Дагсбург, 1130/37 доказан, син на Алберт I.
  • Хуго X, 1137/78 доказан, граф на Дагсбург и Мец, син на Hugo IX.
  • Алберт II († 1212), 1175 граф на Дагсбург; син на Hugo X, ∞ Гертруда фон Баден
    • Гертруд; † 1225, дъщеря на Алберт II, ∞
      • (I) 1215 Теобалд I, 1213 херцог на Лотарингия, 1216 граф на Дагсбург и Мец; † 1217
      • (II) 1217 Теобалд IV Шампан, крал на Навара, разведена пр. 1223
      • (III) 1224 Симон III фон Лайнинген, 1234 граф на Дагсбург; † 1234/36. Графството Дагсбург попада така на третия ѝ съпруг Симон, който основава линията Лайнинген-Дагсбург.

Старата линия Дагсбург измира през 1467 г. Резиденцията им попада на линията Лайнинген-Харденбург и се нарича Лайнинген-Дагсбург-Харденбург, които през 1779 г. са издигнати на имперски князе.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Gerhard Köbler: Historisches Lexikon der deutschen Länder, 1992.
  • Detlev Schwennicke: Europäische Stammtafeln, Band I.2 (1999) Tafel 200B
  • Revue d'Alsace, Nr. 10, Colmar 1839, Seiten 121 – 130 (fr).
  • Dugas de Beaulieu: Le comté de Dagsbourg, aujourd'hui Dabo, archéologie et histoire, Hrsg. Société des Antiquaires de France, 2. Aufl., Paris 1858 (fr).
  • Gustave Huffel: Le Comté de Dabo dans les Basses-Vosges, ses forêts, ses droits d'usage forestiers, Etude historique, forestière et juridique, Hrsg. Société d'impression typographique, Nancy 1924 (fr).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]