Луи дьо Блоа
 | Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
| Луи I дьо Блоа | |
| граф на Блоа | |
 печат на Луи дьо Блоа | |
| Служи на | Латинска империя |
|---|---|
| Битки/войни | Трети кръстоносен поход Четвърти кръстоносен поход битка при Адрианопол |
| Дата и място на раждане | 1172 г.
|
| Дата и място на смърт | |
| Родства | Тибо V Блоа (баща) |
| Герб |  |
| Луи I дьо Блоа в Общомедия | |
Луи I дьо Блоа (на френски: Louis de Blois) (1172 – 14 април 1205) е граф на Блоа от 1191 до 1205 г., също граф на Шартър и Клермон. Син на граф Тибо V и Аликс Френска. Неговите дядо и баба по майчина линия са били Луи VII, крал на Франция и първата му съпруга Елеонор Аквитанска. През 1184 г. се жени за Катрин, графиня на Клермон. Заедно с баща си участва в Третия кръстоносен поход, където Тибо V загива при обсадата на Акра. Участник в Четвърти кръстоносен поход.
Четвърти кръстоносен поход[редактиране | редактиране на кода]
На 28 ноември 1199 в Екри, графът на Фландрия Балдуин, графът на Блоа Луи и неговият братовчед Тибо III, граф на Шампан, откликват на призива на папа Инокентий III и стават първите френски благородници, които „приемат кръста“ и се присъединяват към Четвъртия кръстоносен поход. За водач е определен граф Тибо III, но в разгара на подготовката за похода той умира. Луи дьо Блоа напуска Франция през 1202 г, като е финансиран от английския крал Джон, който също е негов роднина. През юли 1203 г. дьо Блоа участва в обсадата на Константинопол заедно с Бонифаций Монфератски, Енрико Дандало и Балдуин Фландърски, но се разболява и не взема участие в самото превземане на града през 1204 г. При разпределянето на териториите на новосъздадената Латинска империя, Луи дьо Блоа получава Никейското херцогство около гр. Никея в Мала Азия.
Битката при Адрианопол[редактиране | редактиране на кода]
През 1205, Луи дьо Блоа участва в битката при Адрианопол, където кръстоносците са разбити от войските на българския цар Калоян. На 14 април лагерът на латинската войска е нападнат от лека куманска конница, която увлича рицарите в преследване и те са унищожени от основните български сили в блатиста местност край река Тунджа. Император Балдуин е пленен, а граф дьо Блоа намира смъртта си в битката.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Noble, Peter (2007). „Baldwin of Flanders and Henry of Hainault as Military Commanders in the Latin Empire of Constantinople“.
- Queller, Donald E.; Madden, Thomas F. (1997). The Fourth Crusade: The Conquest of Constantinople. University of Pennsylvania Press.
- „Crusades“. Encyclopædia Britannica, 2006.
- Angold, Michael, The Fourth Crusade, Harlow: Pearson, 2003
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Louis I, Count of Blois в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
