Грегорио Кортес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Грегорио Кортес
испански полковник
Званиеполковник
Години на служба1936 – 1939
Служи на Конфедерални милиции (1936 – 1937)
Испания Втора испанска република (1937 – 1939)
Род войскиИспанска републиканска армия
Битки/войниГражданска война в Испания
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
22 март 1964 г. (72 г.)
РодстваНиевес Кастела (съпруга)
Грегорио Кортес в Общомедия

Грегорио Ховер Кортес (на испански: Gregorio Jover Cortés) е испански анархо-синдикалист, известен с участието си в Гражданската война в Испания.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Като дете се мести във Валенсия, където се присъединява към социалистически и по-късно анархистки младежки организации. Около 1911 г. след като отбива военна служба като наборник, Кортес заживява в Барселона, където работи като дърводелец, присъединявайки се към Национална конфедерация на труда (CNT). Преследван заради активността си, той намира убежище във Валенсия за известно време, а след това се завръща в Барселона, където е избран за делегат на Каталонския дърводелски съюз, въпреки че също е активен в групата Лос Валенсианос.[1] На 12 август 1923 г. участва в регионалния конгрес на CNT проведен в Манреса, като отхвърля предложения му пост на секретар, тъй като е обявен за неграмотен.

С диктатурата на Мигел Примо де Ривера се засилват репресиите срещу работническото движение, тъй като групи от въоръжени мъже, организирани от Sindicatos Libres, започват да нападат най-изявените синдикални активисти. Заедно с Буенавентура Дурути Кортес участва в организирането на убийството на министър-председателя Едуардо Дато (8 март 1921 г.), въпреки че не участва пряко в покушението.[2] По време на една от тези „операции“ на 24 март 1924 г. Кортес е арестуван в Барселона, но успява да избяга и да замине в изгнание в Париж, заедно с Франсиско Аскасо, Буенавентура Дурути и повечето от милиционерите на Лос Солидариос.[3] Там той работи във фабрика за матраци.[4] Той е и един от организаторите на неуспешната експедиция до Бера (7 ноември 1924 г.) и опита за нападение над казармите в Драсанес (24 ноември 1924 г.). Междувременно през 1923 и 1924 г., неговата партньорка Ниевес Кастела ражда две деца – Ема и Либерто.

За да избегне експулсиране от Франция, заедно с Буенавентура Дурути и Франсиско Аскасо той емигрира в Латинска Америка,[5] където създава друга нелегална група Лос Ерантес. Групата се завръща в Париж през 1926 г. През 1927 г. Кортес участва в организирането на покушението срещу крал Алфонсо XIII, но въпреки заповедта за обиск успява да избяга от ареста. През 1931 г. с провъзгласяването на Втората испанска република, той се завръща в Барселона и отново се присъединява към CNT.

От ноември 1932 г. е член на комитета на Барселонския металургичен съюз.

Испанска гражданска война[редактиране | редактиране на кода]

След избухването на Гражданската война в Испания през юли 1936 г., Кортес става част от конфедералните милиции и ръководи колоната Аскасо в напредването ѝ от Барселона към фронта на Арагон,[6][7] също участвайки в политиката на градовете наблизо, където успява да организира своите либертариански идеи на практика. Колоната на Кортес, заедно с други милиции се насочва към Уеска, установявайки позиции около града, докато го обсажда.[8]

Заедно с други анархисти като Либерто Калехас, Ада Марти и Максимо Франко, командири на Червената и Черната колона и заедно с Работническа партия за марксистко обединение, те участват в така наречените Майски дни в Барселона през 1937 г.[9]

След военизирането на милициите, постановено от републиканското правителство през 1937 г., Кортес продължава да ръководи 28-ма дивизия,[10][11] която се бие на фронта на Арагон, Теруел, Леванте и в Естремадура. През май 1938 г. е произведен в чин подполковник.[12] От пролетта на същата година командва 10-ти армейски корпус, сражавайки се на фронта Сегре до падането на Каталония през януари 1939 г.[13]

Изгнание[редактиране | редактиране на кода]

В изгнание във Франция, Кортес е арестуван на 10 февруари 1939 г. в La Guingueta d'Ix под предлог, че вече е бил експулсиран от Франция дванадесет години по-рано. Той е интерниран за 41 дни в затвора в Перпинян, откъдето е освободен на 4 април след като е осъден на 15 дни. След това е изпратен в концентрационния лагер Льо Верне. Лежи и в още няколко лагера.

Интернирането го кара да разбере, че живота му е невъзможен във Франция. След това Кортес решава да замине за Америка, преди да се качи на кораб за Санто Доминго и след това Мексико.[14][15] Избран е за секретар на подделегацията на CNT в Мексико и на Комитета за връзки и помощ, от чието име през 1945 г. той иска влизането на CNT в испанското републиканско правителство в изгнание. Грегорио Кортес умира в Мексико на 22 март 1964 г.[16]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ JOVER CORTES, Gregorio "GORI"; "EL CHINO"; "Pascual GOMEZ"; "Victorio REJETTO"; "SERRANO" // Dictionnaire international des militants anarchistes, January 23, 2008. Посетен на August 18, 2020.
  2. ↑ Enzensberger 1977, с. 46.
  3. ↑ Alexander 2007, с. 83.
  4. ↑ Enzensberger 1977, с. 58.
  5. ↑ Baer 2015, с. 101.
  6. ↑ Alpert 2013 , с. 39, 338.
  7. ↑ Gómez 2002 , с. 164.
  8. ↑ Pagès i Blanch 2007 , с. 47.
  9. ↑ Group, Friends of Durruti. Towards a fresh revolution. 1978.
  10. ↑ Thomas 1976, с. 594.
  11. ↑ Maldonado 2007 , с. 202.
  12. ↑ Alpert 2013 , с. 130.
  13. ↑ Téllez 1996 , с. 118.
  14. ↑ Alpert 2013, с. 338.
  15. ↑ Alexander 2007, с. 1168.
  16. ↑ Téllez 1996, с. 55.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Alexander, Robert J. The Anarchists in the Spanish Civil War. Т. II. Janus Publishing Company Lim, 2007. ISBN 978-1-85756-412-9.
  • Alpert, Michael. The Republican Army in the Spanish Civil War, 1936-1939. Cambridge University Press, 2013.
  • Baer, James A. Anarchist Immigrants in Spain and Argentina. University of Illinois Press, 2015. ISBN 978-0-252-03899-0.
  • Bayer, Osvaldo. Los Anarquistas Expropiadores. 1975.
  • Enzensberger, Hans Magnus. Der kurze Sommer der Anarchie Suhrkamp. Frankfurt am Main, 1977.
  • Goldman, Emma, Porter, David. Vision on Fire: Emma Goldman on the Spanish Revolution. AK Press, 2007.
  • Gómez, Esteban C. El eco de las descargas. Adiós a la esperanza republicana. ESCEGO, 2002.
  • Maldonado, José M.ª. El frente de Aragón. La Guerra Civil en Aragón (1936–1938). Mira Editores, 2007. ISBN 978-84-8465-237-3.
  • Paz, Abel, Gutiérrez Molina, José Luis, Morse, Chuck. Durruti in the Spanish revolution. AK Press, 2007.
  • Peirats, José. Breve storia del sindacalismo libertario spagnolo. Edizioni RL, 1962.
  • Pagès i Blanch, Pelai. War and Revolution in Catalonia, 1936-1939. Leiden, Brill NV, 2007.
  • Silingardi, Claudio. Rivoluzio Gilioli: un anarchico nella lotta antifascista (1903-1937). Istituto storico della Resistenza, 1984.
  • Téllez, Antonio. La Red de Evasión del Grupo Ponzán. Anarquistas en la guerra secreta contra el franquismo y el nazismo (1936-1944). Barcelona, Editorial Virus, 1996.
  • Thomas, Hugh. Historia de la Guerra Civil Española. Barcelona, Círculo de Lectores, 1976. ISBN 9788497598323.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gregorio Jover Cortés в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Грегорио_Кортес&oldid=11785738“.