Грег Лейк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Грег Лейк
Greg Lake

Роден
Грегъри Стюърт Лейк
Починал

Националност Флаг на Великобритания Великобритания
Музикална кариера
Стил прогресив рок, симфоничен рок, арт рок
Инструменти бас китара, китара
Глас тенор
Активност 1964 – 2016
Музикален издател Manticore, Island, Chrysalis, Atlantic
Свързани изпълнители King Crimson, Emerson, Lake and Palmer, Ейша, Гари Мур, Ринго Стар

Уебсайт www.greglake.com
Грег Лейк в Общомедия

Грег Лейк (на английски: Gregory Stuart "Greg" Lake) е британски рок певец и музикант, най-известен като първият вокалист на група King Crimson и член на триото Emerson, Lake and Palmer. Смятан е за една от най-важните фигури в прогресив рока.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Започва на свири на китара на 12-годишна възраст, когато получава китара като подарък за рождения си ден. Впоследствие се записва на уроци при местния учител Дон Страйк. На уроците при Страйк се запознава с бъдещия китарист на King Crimson Робърт Фрип, с когото скоро стават близки приятели. По това време Лейк е повлиян от различна музика като пиесите за цигулка на Николо Паганини, рокендрола на Литъл Ричард и Шадоус, поп музиката от 30-те години на XX век.

Присъединява се към първата си група Unit Four през 1965 г., като предимно изпълняват кавър версии. След това за кратко е в групите The Shame и Shy Limbs. През 1968 г. става член на The Gods, където свири с Кен Хенсли и Лий Кърслейк.

През 1969 г. е поканен от Робърт Фрип да се присъедини към новосформираната група King Crimson като вокал и бас китарист. През октомври същата година групата издава дебютния си албум In the Court of the Crimson King, който постига комерсиален успех и става златен в САЩ и Великобритания и платинен в Канада. По думите на Лейк албумът има широк отзвук, тъй като публиката харесала ъндърграунд звученето, а според музикалната критика King Crimson предложили нещо свежо на музикалната сцена.[1]

По време на турнето в подкрепа на албума, Лейк се запознава с клавириста Кийт Емерсон от подгряващата група The Nice. След като участва в записите на втория албум на King Crimson In the Wake of Poseidon, през април 1970 г. Лейк напуска групата, за да се присъедини към Emerson, Lake and Palmer. Едноименният дебютен албум на триото излиза през ноември 1970 г., а песента "Lucky man" достига до "Hot 100" в класацията на Билборд. Впоследствие членовете на групата често изпадат в конфликти заради музикалното направление. Емерсон е повече повлиян от класическата музика с идеята да прави по-сложни композиции, докато Лейк е по-близо до класическия рок.[2] По време на записите на втория албум "Tarcus", Лейк отказва да включи заглавната песен, но впоследствие е досигнат компромис, след като композицията на Грег "Battlefield" е включена като една от частите на 20-минутната песен "Tarcus". Следват албумите "Trilogy" и "Brain Salad Surgery", които са възприети добре от критиката. През 1974 г. групата се разпада, преди да се събере отново през 1977 г. През 1979 г. Емерсон, Лейк и Палмър се разделят окончателно.

Още като част от ЕЛП, Лейк стартира самостоятелната си кариера. Първият му сингъл е песента "I believe in father Christmas", издадена през 1975 г. Записва два самостоятелни албума - "Greg Lake" през 1981 г. и "Manoeuvres" през 1983 г. През 80-те години за кратко е част от супергрупата Ейша, а през 1985 г. е част от Емерсон, Лейк и Пауъл, като Кози Пауъл заменя Карл Палмър на барабаните. В началото на 90-те Емерсон, Лейк и Палмър се събират в оригиналния си състав и издават още два албума - "Black moon" (1992) и "In the hot seat" (1994).

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

С King Crimson[редактиране | редактиране на кода]

  • In the Court of the Crimson King (1969)
  • In the Wake of Poseidon (1970)

С Emerson, Lake & Palmer[редактиране | редактиране на кода]

  • Emerson, Lake & Palmer (1970)
  • Tarkus (1971)
  • Pictures at an Exhibition (1971)
  • Trilogy (1972)
  • Brain Salad Surgery (1973)
  • Works Volume 1 (1977)
  • Works Volume 2 (1977)
  • Love Beach (1978)
  • Black Moon (1992)
  • In the Hot Seat (1994)

С Emerson, Lake & Powell[редактиране | редактиране на кода]

  • Emerson, Lake & Powell (1986)

Соло[редактиране | редактиране на кода]

  • Greg Lake (1981)
  • Manoeuvres (1983)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Greg Lake (1997). Epitaph (Booklet notes). King Crimson. Discipline Global Mobile. DGM9607
  2. Greg Lake stays home

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]