Греми

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Греми
გრემი
Gremi Kakheti01.jpg
Информация
Страна Флаг на Грузия Грузия
Териториална единица Кахетия
Основател Леван Кахетийски
Време на основаване 15 век
Известни обитатели Леван Кахетински, Александър II, Давид I, Константин I
Съвременен статут паметник на историята и културата
Съвременно състояние реставриран
Греми в Общомедия

Греми (на грузински: გრემი) е град-крепост от 16 век на брега на река Инцоба в Грузия, стара столица на Кахетинското царство. Разположен е в Алазанската долина, а замъкът се издига над нея, изграден на висок хълм.[1] Днес това е един от важните късносредновековни архитектурно-исторически комплекси на Грузия. През 2007 г. е предложен за включване в Списъка на световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Греми се намира между съвременните градове Телави и Кварели, на изток от едноименното село, на 175 km от столицата Тбилиси. Разположен е в подножието на хълма Самеба, в Алазанската долина, при вливането на малката рекичка Болия в р. Инцоба, ляв приток на Алазани. Предполага се, че територията е населена още през късната бронзова епоха.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

През 15 век Кахетия се освобождава от монголско робство, икономическото ѝ състояние се подобрява и в областта даже е възстановено старото Кахетинско царство.[1] Греми е основан от кахетинския цар Георги VIII, последният владетел на обединена Грузия.[3] Архитектурният ансамбъл на царската крепост е построен по заповед на цар Леван Кахетински, а градът е обявен за столица.[4]

Греми е изграден на левия бряг на река Инцоба, а сложният релеф е използван много рационално. По отношение на сливането му с пейзажа, е един от най-добрите примери в страната, заедно с манастира Джвари край Мцхета.[1] През цялото време на своето управление Леван Кахетински се старае да поддържа мирни отношения със съседите си. Благодарение на тази политика градът процъфтява и става най-богатото селище в региона.[5] Установяват се търговски връзки с Русия и много страни от Азия. Пътищата, водещи на изток, са настлани с каменни и тухлени плочи, а на края на всеки еднодневен преход са изградени кервансараи.[1] Историята свидетелства, че през Греми минава един от клоновете на Пътя на коприната, което способства неговото бързо развитие.[5]

През 15 – 16 век Греми е не само политико-административен и икономически център. В него е развита силно и просветната дейност. Сред населението и до наши дни се носи преданието, че в града е съществувала академия, подобна на тази в Гелатския манастир. Тук, по заповед на царица Ана, съпругата на Александър I, е написана хрониката за историята на Кахетия, която не е съхранена. В града цар Давид I превежда от персийски поемата „Калила и Димна“, пак тук цар Теймураз I поставя началото на поетическото си творчество, пишейки за красотата на Греми.[3]

Църквата „Архангел Михаил и Гавраил“ (1897 – 1903)

Градът обаче, просъществува само 150 години. Персийският шах Абас I Велики няколко пъти напада Кахетия, но нашествието от 1616 година е особено тежко и съсипващо за страната. По пътя си той унищожава всичко, каквото успее, и взима в плен над 100 000 човека. Греми е превърнат в руини, а ударът по него е толкова силен, че градът не успява да се възстанови.[1]

На мястото на Греми възниква малко селище, много често нападано от лезгинците,[6] което е напълно унищожено по време на управлението на Теймураз I, цар на Кахетия и Картли.[5] В средата на 17 век Греми все още се приема като столица на Кахетинското царство, но постепенно животът там заглъхва и за столица отново е приет Телави.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Бившият град Греми има голямо архитектурно и историческо значение, не само като столица на Кахетинското царство, но и като образец на градското строителство в Грузия по онова време. Никъде другаде в страната не са се съхранили толкова много подземни и надземни елементи на инфраструктурата и строителството. Не всички райони на града са разкрити и изучени и археологическите разкопки продължават. През 1999 г. е възстановен мъжкият манастир, а през 2011 започва провеждането на мащабни реставрационни работи.[7]

Зад крепостните стени е изграден единен архитектурен ансамбъл, създаден главно при управлението на Леван Кахетински. Владетелят отделя особено внимание на реставрацията, строителството и изписването на храмовете, което има огромно политическо значение в условията на съседство с мюсюлманските държави Иран и Турция.[3]

Богатата столица заема площ от около 40 – 50 ха и е обкръжена от крепостни стени.[1] Населена е с около 100 000 жители.[4] На западния склон е построен параклиса „Св. Георги“ с кула. По-нагоре, в планината Самеба е изграден кръглата в план църква „Св.Троица“.[7]

Археологическите разкопки доказват, че градът е разделен на 4 части. Централният комплекс на Греми се състои от църквата „Свети Архангел Михаил и Гавраил“, прилежащите към нея територии и жилищната резиденция на царя.[3]

На североизток от цитаделата, в подножието на хълма, между реките Болия и Инцоба е развит Кварталът на знатните. Първоначално там се заселват обикновени градски жители, а по-късно районът започва да се застроява с дворци – първо на Леван, след това на Александър II и Теймураз I. В квартала са изградени жилищата и парадните домове на приближените на царя и обществената върхушка, бани, фонтани, павилиони за развлечения и царската градина.[3]

Църквата „Архангел Михаил и Гавраил“
Църквата на Архангелите с аркатура по фасадата

На територията на третата, югозападната част, отделен от аристократичния квартал със скалист хребет, се разполага основният, най-гъсто населен търговско-занаятчийски район.[3][5]

Четвъртата част представлява крепост, разположена на хребета Самеба. По аналогия на древната крепост Нарикала в Тбилиси, тази е наричана Гремска Нарикала. В нея са разположени църквата „Света Троица“, палати, стопански постройки и съоръжения на отбранителната система.[3]

Това, което е останало до днес от комплекса е църквата „Архангел Михаил и Гавраил“, камбанарията край нея, сградата на двореца и избата за съхранение на вино (марани).[5] От там по таен път може да се достигне до река Инцоба.[4]

Църквата „Архангел Михаил и Гавраил“[редактиране | редактиране на кода]

За цялото време на съществуването си храмът е център на християнството в Кахетия. Постоянно се провеждат служби, а хората пристигат от цялата страна и църквата има голяма посещаемост. Независимо от голямата ѝ историческа стойност, тя продължава да е действащ храм и в наше време.[5]

Архитектурата на църквата на национално ниво може да бъде сравнена с манастирския комплекс в Шуамта, близо до Телави. Тези два паметника представят една и съща традиция по отношение на архитектурните си форми, пропорции и характеристиките на дизайна.[2]

Църквата „Архангел Михаил и Гавраил“ се намира на върха на хълма и се вижда отдалеко.[5] Построена е през 1565 г. по заповед на Леван, на мястото на по-стар храм.[3] Смята се, че е първата църква, изградена в града.[2][5] Строена е по каноните на средновековната грузинска архитектура, но в същото време се забелязва и влиянието на архитектурата на съседните Персия и Иран.[4] Стилът е строг, без никакви излишества.[5] В храма е погребан цар Леван Кахетински, чийто гроб е маркиран с фреска с неговото изображение.[4]

Една от особеностите на църквата е, че е строена не с камък, както болшинството подобни постройки, а с т.нар. грузинска тухла. Не е ясно защо е избран точно този строителен материал, но се предполага, че тъй като градът е богат, е използвана скъпата тухла, вместо евтиния, по онова време, камък.[5]

Църквата е кръстокуполна с размери 16х12 m и височина 27 m.[3] Особените пропорции на отделните обеми допълват и развиват традиционната структура на грузинските църкви от този вид. Основният неф е много висок и тесен. Куполът се поддържа от две свободно стоящи цилиндрични колони и удължената апсида.[2] Храмът има три входа, основният от които е на западната страна. Двата, които са на северната и южната, са по-малки.[5]

Фасадата е образец на прилагането на тухлената декоративна система, характерна за края на феодалната епоха в Грузия.[2] На източната фасада е изпълнена сложна система от слепи арки и два кръста, разположени един под друг. Първият, както и на другите фасади, е вдълбан в стената, а вторият, по-издължен и елегантен, е релефен. Централната фасада е украсена с аркатурни пояси и лъжливи арки с вписани в тях големи кръстове. Аналогични арки са изработени и по страничните фасади, поместени в правоъгълни ниши.[3] Църквата става прототип за изграждането на цяла група други църковни сгради в Грузия.[2]

Стенописите са съхранени относително добре. Те са в пряка връзка с пост-византийската гръцка живописна традиция.[2] Характерна тяхна черта е разнообразието на темите. Целите стени са покрити с фрески като с килим. Желанието да се вместят колкото може повече сюжети води до намаляване на размерите на самите изображения и на отделните сцени. Композициите представят портрети в цял ръст, до колене, до кръста, бюстове. Надписите покрай фигурите са на гръцки и грузински, изписани с древното писмо асомтаврули.[3] По стените могат да се видят портрети на царете на Кахетия, фрески с изображения на Христос и светците, както и стенопис на светите Константин и Елена в цял ръст. Добре е съхранена и фреската с отричането на апостол Петър.[5]

Камбанария[редактиране | редактиране на кода]

Царската резиденция с камбанарията

Недалеко от църквата се издига нейната камбанария. Запазена е прекрасно, въпреки че всички фрески в нея са изпълнени в наши дни от грузинския художник Леван Чогошвили. Той изписва стените в рамките на проекта за възстановяване на онова, което е останало от града. За няколко години са реставрирани не само църквата и камбанарията, а и царската резиденция, крепостната стена и избата за вино.[5]

В камбанарията на църквата също е организирана неголяма експозиция.[5] Най-сериозен интерес измежду експонатите предизвиква едно оръдие от 16 век, намерено при разкопките на града.[4]

Царски дворец[редактиране | редактиране на кода]

Най-стар е разположеният на висок хълм, извисяващ се над града Царски квартал, естествен архитектурен център на селището.[3] Там се намира царската резиденция и всички помощни постройки към нея.[5] Тя представлява триетажен, четириъгълен дворец-кула. По-късно към нея е направена надстройка с 6-стенна камбанария с открита аркада. Към комплекса спадат още запазени стопански постройки, изба за вино и преси за грозде.[3]

Царският дворец също е реставриран. От двореца на Леван до днес са съхранени резервоарът за вода и издигнато място, където най-вероятно е сядал царят.[6] Най-интересна е неговата гардеробна. На първия етаж от реставрираната царска резиденция е разкрит исторически музей, който разказва за живота и дейността на кахетинските владетели, управлявали от Греми.[4][6] Събрани са предмети от епохата на Леван Кахетински (1504 – 1574), Александър II (1527 – 1605), Давид I (1569 – 1602) и Константин I (1567 – 1605).[5]

В двореца, който по своите очертания напомня замък, съществува стар подземен таен проход, изпълняващ две съвсем различни функции. По него, по време на цар Леван, е прокаран водопровод от реката, по който става снабдяването с вода.[5] Изработен е с керамични тръби, минава по Лопотския пролом и докараната вода е достатъчна не само за пиене и домакински нужди, а и за работата на банята, фонтаните и за поливане на градините.[3] Второто му предназначение е по него да се придвижва войска или доверени пратеници с тайни поръчения.[5]

Крепостни стени и кули[редактиране | редактиране на кода]

Цялата територия на града е оградена с високи каменни стени, с кули и бойници. Тъй като градът е разположен в планинска местност, височината на тези стени в различните си части не е еднаква и следва линията на релефа. Правилно избраното местоположение на града също спомага за по-лесната му отбрана.[5]

Музей за историята на града[редактиране | редактиране на кода]

Интериор на църквата
Експозиция в музея

На територията на комплекса е построен още един, съвременен музей, който е посветен на историята на града, от неговото създаване до самия му край.[5] На територията на бившия град се откриват домакински съдове, мечове, древни монети и други.[6] В музея е изложена част от тях – предмети на бита и оръжия от времето, когато градът е бил богат и проспериращ.[4] Прожектира се и филм, сниман на територията на историческия Греми, който разказва много подробно за величието и важността на този град в далечното минало.[5]

Територията на града[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Греми се намират развалините на най-малко 15 неголеми църкви, на стените на някои от които, се различават арменски, грузински и арабски надписи и орнаменти.[3][6] Все още могат да се разпознаят останките от кервансарай, баня, търговски пасажи, склад за вино, жилища, отбранителни съоръжения, резервоар за вода, водопровод.[4][5]

Търговските пасажи представляват комплекс от четириъгълни постройки – магазини и занаятчийски работилници. Някои имат малки тераси с изглед към вътрешния двор, други имат изби.[3] Кервансараят се намира в източната част на квартала и е място за отдих за пътешествениците, пътниците и търговците, пътуващи по Пътя на коприната.[5] Състои се от дълга галерия, от двете страни на която са разположени стаите. В края на района се намира банята. След нея, в персийски стил, са построени още търговски пасажи и още един кервансарай.[3]

В центъра на квартала се намира оградено място с изградена от камък и тухли църква. Над входа ѝ е запазен надпис на грузински, арменски и персийски език, според който църквата е построена през 1623 г. от Матарси, секретар на кахетинския цар Арександър II.[3] Недалеко от нея, съвсем наскоро, е разкопан древен езически храм, посветен на Слънцето. За него обаче няма никаква информация.[5]

Около развалините на града се намират три древни гробища – грузинско, арменско и еврейско, както и развалини на укрепление.[6]

В наше време са реставрирани не само древните сгради на Греми, но са направени и удобни подходи към комплекса. По целия периметър на древния град са поставени информационни табла, които дават възможност да се научи повече за всяка сграда и служат като пътеводител.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]