Гренада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гренада
Grenada
      
Девиз: Ever Conscious of God We Aspire, Build and Advance as One People
(„Само ако осъзнаем Бога, ние се стремим, изграждаме и напредваме като един народ“)
Химн: Hail Grenada
Местоположение на Гренада
Местоположение на Гренада
География и население
Площ348 km²
(на 184-то място)
Води1,6%
Климаттропичен
СтолицаСейнт Джорджис
Най-голям градСейнт Джорджис
Официален език
Религияхристияни (86,4%)
нерелигиозни (5,7%)
Демонимгренадец
Население (2018)Повишение 111 454
(на 194-то място)
Население (2016)107 317
Гъстота на нас.309 души/km²
(на 45-о място)
Градско нас.36,5%
(на 156-о място)
Управление
Формаунитарна парламентарна конституционна монархия
МонархЧарлз III
Генерал-губернаторСесил ла Гренейд
ОрганизацииОбщност на нациите, ООН
История
Независимост
– обявена
от Великобритания
7 февруари 1974 г.
Икономика
БВП (ППС, 2019)2,010 млрд. щ.д.[1]
(на 182-ро място)
БВП на човек (ППС)18 477 щ.д.[1]
(на 80-о място)
БВП (ном., 2019)1,218 млрд. щ.д.
(на 172-ро място)
БВП на човек (ном.)11 193 щ.д.
(на 66-о място)
ИЧР (2019)Понижение 0,763 (висок)
(на 78-о място)
Прод. на живота72,4 години
(на 105-о място)
Детска смъртност16,5/1000
(на 68-о място)
Грамотност96%
(на 77-о място)
ВалутаИзточнокарибски долар (XCD)
Други данни
Часова зонаAST (UTC-4)
Автомобилно движениеляво
Код по ISOGD
Интернет домейн.gd
Телефонен код+1 – 473
ITU префиксJ3A-J3Z
Официален сайтwww.gov.gd
Гренада в Общомедия

Гренада (на английски: Grenada; на френски: Grenade; на испански: Granada) е островна държава в Централна Америка от групата на Наветрените острови, които са част от архипелага Малки Антили. Разположена е в югоизточно Карибско море. Включва остров Гранада и южната част на о-ви Гренадини. Гренада е на второ място сред най-малките независими страни в Западното полукълбо след Сейнт Китс и Невис. Тя е разположена на север от Тринидад и Тобаго и южно от Сейнт Винсент и Гренадините.

История[редактиране | редактиране на кода]

Писаната история на Гренада започва през 1498 година, когато мореплавателят Христофор Колумб пръв вижда острова. По това време поселищата на острова са населени с „островни карибци“, които живеят на някои от другите острови в Карибско море. Великобритания завладява острова през 1783 г. Официално Гренада е колония на Британската империя от 1877 година.

През XX век островът е провинция на краткотрайно просъществувалата федерация Западни Индии (1952 – 1962 г.) Своята независимост Гренада получава през 1974 г., като начело застава Ерик Гайри (Eric Gairy). Постепенно правителството започва да управлява твърде авторитарно и в държавата се осъществява държавен преврат. Начело на преврата през 1979 г. е харизматичният ляв водач Морис Бишоп (Maurice Bishop). Неуспехът на Бишоп да проведе избори, съпроводен със социалическите му разбирания и близките му отношения с комунистическа Куба, предизвиква недоволство сред съседните държави (Тринидад и Тобаго, Барбадос, Доминика, САЩ). През 1983 г. избухва и вътрешна борба за надмощие между Бишоп и сталинисткото движение в управляващата New Jewel Movement. Бишъп е поставен под домашен арест от смятания за верен на Москва Бернар Коар (Bernard Coard), където е и екзекутиран на 19 октомври 1983 г. при спорни обстоятелства.

Само 6 дни по-късно на острова нахлуват военни части от САЩ и 6 други карибски държави като част от военна кампания, наречена Операция „Неотложна ярост“ (Urgent Fury). Въпреки че по-късно новият генерал-губернатор сър Пол Скун заявява, че той е помолил за навлизането на военните части, правителствата на Великобритания и Тринидад и Тобаго изказват яростни мнения срещу нахлуването, тъй като не са били консултирани. Операцията протича набързо и с многобройни проблеми, тъй като не е подкрепена с разузнавателни данни, но завършва с успех. Ръководител на операцията е Джузеф Меткалф, а заместник – Норман Шварцкопф. След нахлуването е назначено временно правителство и през 1984 г. са проведени демократични избори

През 2004 г. островът е директно засегнат от урагана Иван (7 септември). Ураганът от 4-та степен разрушава или нанася тежки поражения на 90% от жилищата на острова. През следващата година друг ураган, Емили, нанася нови поражения на острова за около 110 милиона щатски долара.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Като част от Британската общност на нациите, народът на Гренада признава крал Чарлз III за свой законен суверен. Той се представлява на острова от генерал-губернатор, но истинската изпълнителна власт е в ръцете на премиер-министъра. Макар официално той да се посочва от генерал-губернатора, по правило е премиер-министърът водачът на най-голямата партия в парламента.

Парламентът се състои от Сенат (13 членове) и Камара на представителите (15 членове). Сенаторите се избират от правителството и от опозицията, а членовете на долната камара се избират от населението за срок от 5 години. През 2003 година Новата национална партия (New National Party) печели изборите с 49,8% от гласовете и 8 места в камарата на представителите и остава най-голямата партия в Гренада. На второ място е другата голяма партия Национален демократически конгрес (National Democratic Congress) с 45,1% от гласовете и 7 места.

Гренада е пълноправен член с право на глас на Общността на Карибските държави (CARICOM) и на Организацията на Източнокарибските държави (OECS).

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

В адмистративно отношение Гренада се разделя на 6 енории и две зависими тиритории.

Енории:

Зависими територии:

География[редактиране | редактиране на кода]

Остров Гранада е най-големият от групата острови образуващи територията на страната. Други от по-малките острови на о-ви Гренадини са Кариаку, Пти Мартиник, Ронд Айлънд, Кайе Айлънд, Дямон Айлънд, Ларж Айлънд, Салин Айлънд и Фригат Айлънд. По-голямата част от населението живее на о. Гренада, където са и столицата Сейнт Джорджес и двата града Гренвил и Гоуяве(Gouyave). От селищата на съседните острови най-голямо е Хилсбъро (Hillsborough) на остров Кариаку.

Островите са с вулканичен произход като о. Гренада е с леко изразен планински релеф, прорязан от няколко малки реки, вливащи се директно в морето. Най-високата точка е връх Санта Катерина (840 m). Климатът е субекваториален, топъл и влажен със средни месечни температури 25 – 28°С и годишна сума на валежите над 1500 mm. Периодично архипелагът е засяган от урагани. Последни от тях са ураганът Айвън (септември 2004) и ураганът Емили (юли 2005). Покрит е с гъсти, влажни вечнозелени гори.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Икономическото развитие на страната е облагоприятствано от разумните фискални и макроикономически реформи, които водят до годишен растеж от 5 – 6% през 1998 – 99, като най-голям от растежа се пада на строителството и търговията. Броят на туристическите обекти бързо се увеличава и туризмът се превръща във водещ източник на чужда валута на страната. Като основни проблеми в краткосрочен план са опасенията за повишен фискален дефицит и влошаване на баланса по външната сметка на страната.

Гренада е част от Организацията на Източнокарибските държави (OECS), с които има обща централна банка и обща валутна единица (източнокарибски долар).

Понякога Гренада е наричана „островът на подправките“. Основно перо в износа на страната са подправките канела, карамфил, джинджифил и индийско орехче. Индийско орехче може да се види и на официалното знаме на Гренада.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Около 80% от населението са потомци на африканските роби, доведени от европейските колониалисти. Останалите 20% се поделят между последните наследници на местните племена кариби (carib) и арауаки (arawak).

Официалният език на страната е английският, който се говори от практически всички, въпреки че са се запазили отделни хора, които говорят креолски (наричан още патуа или патва). Мнозинството от населението е християнско, поделено поравно между католици и протестанти, като сред протестантите е водеща англиканската църква.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Френското влияние върху местната култура е много по-малко отколкото върху културата на останалите острови в Карибско море. В местната култура най-силно са се запазили традициите на африканците, довеждани като роби през годините. Местната кухня също включва предимно типични африкански ястия, едно от които е популярното „Oil Down“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Stark, James H. 1897. Stark's Guide-Book and History of Trinidad including Tobago, Granada, and St. Vincent; also a trip up the Orinoco and a description of the great Venezuelan Pitch Lake. Boston, James H. Stark, publisher; London, Sampson Low, Marston & Company.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Grenada. // International Monetary Fund. Посетен на 21 април 2010.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]