Гренландска акула
| Гренландска акула | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||
 Уязвим[1] | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
(Bloch & Schneider, 1801) | ||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Гренландска акула в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Гренландската акула (Somniosus microcephalus), известна още като полярна акула, е вид бодилестоподобна акула от семейство Somniosidae, разпространена в арктическите и северноатлантическите води. Тя е сред най-едрите съвременни акули, като възрастните екземпляри обикновено достигат дължина от 3 до 5 m, а най-големите известни индивиди надхвърлят 6 m.[2] Видът е известен с изключително бавния си растеж и най-голямата документирана продължителност на живота сред гръбначните животни, като възрастта на някои екземпляри се оценява на над 400 години.[3]
Разпространение и местообитание
[редактиране | редактиране на кода]Гренландската акула е разпространена в студените води на Северния ледовит океан и северната част на Атлантическия океан. Среща се край бреговете на Гренландия, Исландия, Норвегия, архипелага Свалбард, Канада и Аляска, както и в по-южни райони на северозападния Атлантик до крайбрежието на Нова Англия.[4][2]
Видът обитава предимно дълбоки морски води на дълбочина от няколкостотин до над 2000 m, но в арктическите райони може да бъде наблюдаван и в близост до повърхността поради ниските температури на водата.[4][5]
Хранене
[редактиране | редактиране на кода]Гренландската акула е опортюнистичен хищник и чистач. Храни се предимно с риби, включително треска, херинга, мойва, камбали и различни дълбоководни видове, както и с главоноги мекотели.[5][2]
В стомасите на гренландски акули са откривани също останки от тюлени, китове и други морски бозайници. Смята се, че значителна част от храната им се състои от мърша, включително трупове на морски животни, потънали към морското дъно.[6]
Въпреки бавната си скорост на плуване, съществуват доказателства, че гренландската акула е способна да ловува активна плячка. Предполага се, че по време на сън или почивка тя може да напада тюлени, като се приближава незабелязано до тях във водата.[6]
Описани са случаи, при които в стомасите на гренландски акули са открити останки от сухоземни бозайници, включително северни елени и полярни мечки. Смята се обаче, че те най-вероятно са били погълнати като мърша, а не в резултат на активен лов.[6]
Зъбен апарат
[редактиране | редактиране на кода]При хранене с големи трупове или едра плячка гренландската акула използва характерно въртеливо движение на челюстите, за да откъсва парчета месо. Горната челюст има от 48 до 52 тънки и заострени зъба без назъбвания, които служат за закрепване към плячката. Долната челюст също съдържа от 48 до 52 зъба, но те са широки, почти квадратни и взаимно се застъпват, образувайки ефективен режещ ръб.
Зъбите на долната челюст имат къси, гладки върхове, насочени навън, а тези в двете половини на челюстта са силно наклонени в противоположни посоки. Благодарение на тази специализирана структура акулата може да изрязва и откъсва големи късове от плячката или от труповете, с които се храни.[7]
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Гренландската акула е яйцеживораждащ (ововивипарен) вид, при който яйцата се развиват в тялото на майката, а малките се раждат живи.[8] Размножителната биология на вида е слабо изучена поради рядкото наблюдение на полово зрели и бременни женски. Смята се, че женските достигат полова зрялост при дължина около 4,2 m, което съответства на възраст над 100 години.[3]
Според съвременни оценки едно котило може да съдържа повече от 200 малки, което поставя под съмнение по-ранните предположения, че видът снася около 500 яйца.[8]
Продължителност на живот
[редактиране | редактиране на кода]Гренландската акула има най-голямата известна продължителност на живота сред гръбначните животни. Екземпляр, маркиран в Гренландия през 1936 г. и уловен повторно през 1952 г., показва, че видът расте изключително бавно – с приблизително 0,5 – 1 cm годишно.[3]
През 2016 г. е публикувано изследване на 28 гренландски акули с дължина от 81 до 502 cm. Чрез радиовъглеродно датиране на белтъците в очната леща е установено, че най-големият изследван екземпляр е на възраст около 392 ± 120 години. Авторите също така изчисляват, че половата зрялост при вида настъпва на възраст около 150 години.[3]
Геном
[редактиране | редактиране на кода]Първото цялостно секвениране на хромозомния геном на гренландската акула разкрива, че той съдържа около 6,45 милиарда базови двойки и 22 634 гена – почти двойно повече от човешкия. Анализът на този обемен генетичен материал разкрива две потенциални причини за нейното изключително дълголетие. Първата е свързана с голямото количество транспозони – мобилни генетични елементи, които при този вид често са свързани с гени за възстановяване на ДНК. Това предполага, че транспозоните могат да играят защитна роля, като подпомагат геномната стабилност и забавят процесите на стареене. Втората находка е мутация в гена TP53, отговорен за синтеза на тумор-супресорния протеин p53. Този протеин регулира клетъчното делене и отстраняването на клетки с увредена ДНК. Според прогнозен модел, мутацията в TP53 може да променя структурата и функцията на p53 по начин, който подпомага дългосрочната генетична защита. [9]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Somniosus microcephalus (Bloch & Schneider, 1801). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- 1 2 3 Somniosus microcephalus // FishBase.
- 1 2 3 4 Nielsen, J. и др. Eye lens radiocarbon reveals centuries of longevity in the Greenland shark (Somniosus microcephalus) // Science 353 (6300). 2016. DOI:10.1126/science.aaf1703. с. 702 – 704.
- 1 2 Somniosus microcephalus // IUCN Red List of Threatened Species. Посетен на 3 януари 2023.
- 1 2 Compagno, L.J.V. Sharks of the World: An Annotated and Illustrated Catalogue of Shark Species Known to Date. Food and Agriculture Organization of the United Nations (FAO).
- 1 2 3 Yano, K. и др. Distribution, reproduction and feeding of the Greenland shark Somniosus microcephalus // Journal of Fish Biology 70 (2). 2007. DOI:10.1111/j.1095-8649.2007.01308.x.
- ↑ Greenland Shark // Florida Museum of Natural History. Посетен на 22 юни 2026.
- 1 2 Nielsen, J. и др. Assessing the reproductive biology of the Greenland shark (Somniosus microcephalus) // PLOS ONE 15 (10). 2020.
- ↑ Колман, Джуд. Гренландските акули могат да живеят векове. Най-накрая научаваме как го постигат // National Geographic България. 27.02.2025.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||