Гривест вълк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гривест вълк
Chrysocyon brachyurus no Parque Nacional da Serra da Canastra por Celso Ferrarezi Jr (07).jpg
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Кучеви (Canidae)
род:Гривести вълци (Chrysocyon)
вид:Гривест вълк (C. brachyurus)
Научно наименование
H. Smith, 1839 г.
(Illiger, 1815 г.)
Разпространение
Maned Wolf range.png
Обхват на вкаменелости
Гривест вълк в Общомедия
[ редактиране ]

Гривест вълк (Chrysocyon brachyurus) е хищен бозайник от семейство Кучеви.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Гривестият вълк често е описван като „Червена лисица на кокили“. Въпреки това обаче той е значително по-едър и е систематизиран в отделен род. Възрастните екземпляри са високи около един метър, тежат 20 до 25 кг. Това го прави най-високият вид включен в семейство Кучеви. Дългите крака са вероятно за приспособяване към пасищата с висока тревиста растителност в ареала му на местообитание. Козината на гривестия вълк е червеникавокафява до златисто-оранжева. Краката са дълги и черни. Отгоре на врата се образува характерна черна грива. Има белезникав връх на опашката и бяло петно под гърлото. В случай на опасност гривата на вълка настръхва и така му придава внушителен вид. Тя притежава и характерна неприятна миризма, поради което гривестия вълк е придобил прозвището си „Вълчи скункс“.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Този бозайник обитава полуоткрити местности със смесена тревиста и храстова и дървесна растителност. Това са местообитания характерни за серадо и бразилска атлантическа гора. Обитава югоизточната част на Бразилия, Парагвай, северна Аржентина, Боливия на изток и на север до Андите в Перу. Видът е много рядък в Уругвай.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Вълкът ловува сам, обикновено между залез и полунощ. Той убива плячката си чрез ухапване по врата и гърба. Образува моногамни двойки, които обитават обща територия от около 30 km². Макар че територията е обща, те се срещат заедно само през брачния сезон. Границите ѝ се маркират, чрез уриниране и обикновено това става през нощта. Екземплярите преминават през едни и същи места и така утъпкват почвата като образуват „вълчи пътеки“. При наличие на обилна храна може няколко възрастни екземпляра да се съберат заедно. Гривестият вълк е всеядно животно. Той е специализиран в убиването на малка и средна плячка като дребни бозайници (обикновено гризачи и зайци), птици, дори и риба. Според някои изследователи около 50% от диетата на вида включва храна от растителен произход като грудки, плодове и дори захарна тръстика. Установено е, че при екземпляри, отглеждани в плен, диетата е предимно месна. В такива случаи вълците развиват пикочно-каменна болест. Макар че в миналото е смятано, че ловува домашен добитък, днес се знае, че вълците ловуват само домашни птици.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Брачният сезон продължава от ноември до февруари. Бременността продължава 60 – 65 дена. Раждат 2 до 6 чернооцветени малки, всяко от тях тежи около 450 г. Малките израстват напълно до една година.

Таксономия[редактиране | редактиране на кода]

Гривестият вълк не е близкородствен с други видове от неговото семейство. Това е древен вид оцелял от плейстоцена и е близък в някои отношения с други южноамерисански видове като Храстовото куче и в по-малка степен с Майконг и Късоухата лисица.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Chrysocyon brachyurus (Illiger, 1815). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 10 юли 2020 г. (на английски)