Гривест макак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гривест макак
♂ Гривест макак
Гривест макак
♀ Гривест макак
Гривест макак
Природозащитен статут
EN
Застрашен[1]
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Примати (Primates)
семейство:Коткоподобни маймуни (Cercopithecidae)
род:Макаци (Macaca)
вид:Гривест макак (M. silenus)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Гривест макак в Общомедия
[ редактиране ]

Гривест макак (Macaca silenus), наричан още лъвски макак,[2] лъвоопашат макак, макак силѐн, вандеру и уандеру, е примат от семейство Коткоподобни маймуни, разпространен в Индия.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Видът е ендемичен за Индия. Разпространен е само в Западни Гхати на географска ширина южно от 8°25’N на север до 14°55’N. Ареалите на местообитание днес са твърде разпокъсани и се намират на територията на три щата: Карнатака, Керала и Тамил Наду.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Козината на лъвския макак е тъмнокафява. Характерната отличителна характеристика е сребристо-бялата грива, която заобикаля главата от бузите до брадичка. При женските гривата е по-слабо изразена. Неокосмената част от лицето е с черен цвят. С размери от главата до опашката от 45 до 60 cm и с тегло от 3 ​​до 10 kg той се нарежда сред по-малките макаци. Опашката е средно дълга с дължина от около 25 cm. Има черен кичур в края си, с което наподобява тази на лъва. Кичурът при мъжките е по-развит от този на женските.

Поведение[редактиране | редактиране на кода]

Гривестите макаци са дневни животни, обитаващи тропическите гори. Представителите на вида са добри катерачи, които прекарват по-голямата част от живота си по дърветата. За разлика от други макаци, тези избягват хората. Груповото им поведение е много подобно на другите макаци. Живеят в йерархически групи, обикновено 10 - 20 животни, които се състоят от няколко мъжки и много женски. Това е териториално животно, което активно защитава своята област – със силни викове към нашественици, а ако това не помогне стават агресивни.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Като типични горски обитатели гривестите макаци са пригодени да се хранят с разнообразна храна, коят откриват. Те претърсват големи пространства денем като в мунюто им влизат различни плодове, семена, пъпки, насекоми и малки гръбначни животни. Представителите могат и да се адаптират към бързата промяна на околната среда в области от масивна селективен сеч чрез поведенчески промени и разширяване на избора на храни.[3]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Бременността е около шест месеца. Младите са кърмени в продължение на една година. Половата зрялост настъпва на около четири годишна възраст при женските и шест годишна при мъжките. Продължителността на живота в природата е приблизително 20 години, докато в плен до 30 години.[4]

Природозащитен статус[редактиране | редактиране на кода]

Видът е включен в приложение I на CITES[5] и Приложение А на Регламент (ЕО) № 338/97.[2]

Оценката за състоянието на вида предполага, че на свобода живеят по-малко от 4 хил. индивида обособени в 47 субпопулации в седем различни ареала. Отделните субпопулации са малки и обитават фрагментирани гори, отдалечени помежду си. От цялата популациа само около 2500 индивида са достигнали полова зрялост. Много зоологически градини участват в програми за развъждане, които помагат да се осигури оцеляването на този вид. Днес в зоопаркове се отглеждат над 300 индивида.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Macaca silenus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. а б Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // EUR-Lex. Посетен на 2022-10-04.
  3. Singh Mewa and Kaumanns Werner. Behavioural studies: A necessity for wildlife management // Current Science 89 (7). 10 октомври 2005. с. 1233.
  4. а б Article - World Association of Zoos and Aquariums (WAZA), Virtual Zoo // Архивиран от оригинала на 2009-02-25. Посетен на 2023-10-07.
  5. CITES – Appendices I, II & III (22/06/2022) // 2022-06-22. Посетен на 2022-10-23. (на английски)