Гривица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гривица
Общи данни
Население 1 601 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 35,764 km²
Надм. височина 208 m
Пощ. код 5841
Тел. код 063561
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 17854
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Плевен
Георг Спартански
(РБ, ВМРО-БНД)
Кметство
   - кмет
Гривица
Любомир Ламбев
(АБВ)
Гривица в Общомедия

Грѝвица е село в Северна България. То се намира в Община Плевен, област Плевен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Гривица е разположено на около 5-6 км източно от гр. Плевен, във високо (средно 200-250 м над морското равнище) и хълмисто землище в басейна на река Вит. През селото минава железопътна линия, която свърза София с Варна и Русе. Селото се намира на главния път, който свързва Плевен с Русе, Никопол и Пордим. Очаква се скоро оттук да минава магистрала, свързваща София с Русе и трафикът да е голям заради започналото строителство на АЕЦ Белене.

Селото е разположено на 3 хълма, склоновете на 2 от тях са обърнати на изток, а другият се извисява напречно на тях. В източния край на землището близо до гара Згалево се намира най-високото място на Средна Дунавска равнина - Средни връх, висок 304 метра.

Почвите на землището на с. Гривица са глинести, но доста плодородни. Дълбоко под почвата се намират твърди варовити скали, които на някои места са плитки и там са създадени кариери за добиване на строителни материали. В хидроложко отношение районът не е много богат на води.

През 1953 г. селото е притежавало землище в размер на 36 294 дка, от които 20 684 дка обработваема земя. През същата година населението е било около 2600 човека.

История[редактиране | редактиране на кода]

В далечното минало селото си е сменяло мястото няколко пъти. След падането на България под турска власт селото се е намирало в местността "Езерото" (на юг от днешното му местоположение). По това време чумата, която заразява селото, кара жителите да изместят селото на днешното му място.

По време на завладяването на Балканския полуостров от турците е прието военачалниците да бъдат награждавани с цели земи заедно с хората и селата или градовете. Така се случило със земята от град Тръстеник до град Славяново. Между тях попада и село Гривица. Те са били владени от някой си паша или спахия на име Тръстеник. Същият е бил страстен пчелар и гълъбар. Той прави пчеларник, а по-късно гълъбарник в местността "Рогулци", близо до днешното местоположение на селото. Именно там той отглежда сивите гълъби от породата гривяци, които са и причина хората от селото да бъдат наричани "Гриваци". По-късно селото добива името Гривица.

Бой на румънски редут при Гривица, худ.: Хенрих Дембицки

Няма нито една местност с турско име, с изключение на "Голям Орман". Населението е будно и се занимавало със земеделие и скотовъдство.

През Руско-турската война (1877 - 1878) Гривица става театър на едни от най-кръвопролитните военни действия. Селото е отправна точка на атаките към превърнатия в крепост гр. Плевен. Загиват множество войници, като за цялата война румънските войски понасят най-големи загуби именно тук. И до ден днешен са видими останките от дългите редути и укрепления, построени по време на войната.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В селото основно се изповядва християнството.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В селото има училище, което съществува от много години насам, ала вече не функционира. В миналото е имало по 2 паралелки с по 38 деца. Сградата на училището е построена през 1916 год.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

През 1970-те год. на територията на селото са изградени парк и музей за възпоменание на битките от Руско-турската война. Иконостасът на Румънския мавзолей е дело на дебърски майстори от рода Филипови,[1]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 250.