Григорий Великотърновски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Григорий
български православен духовник

Роден
10 октомври 1950 г. (68 г.)

Религия Православие
Образование Богословски факултет (Софийски университет)
Григорий в Общомедия

Григорий e български православен духовник, митрополит на Великотърновската епархия на Българската патриаршия от 1994 година.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 октомври 1950 година в търновското село Козаревец със светското име Йорго Иванов Стефанов. Основно образование получава в родното си село, след това учи в техникума по машиностроене „Киро Конаров“ в град Горна Оряховица. След като го завършва през 1968 година става послушник в Преображенския манастир. В Преображенската обител в началото на февруари 1974 година е постриган в монашество с името Григорий от митрополит Стефан Великотърновски, който го ръкополага и в йеродяконски чин.

На 06.11.1975 г. е върбуван от Държавна Сигурност, в качеството на агент, с пседоним "Ваньо".[3]

Учи в Софийската семинария и Духовната академия в София, която завършва през 1979 г. По време на своето следване там йеродякон Григорий служи като митрополитски дякон на митрополит Стефан Великотърновски, от когото в началото на 1980 г. е ръкоположен за йеромонах. От края на 1980 година йеромонах Григорий е назначен за протосингел на Старозагорската митрополия. На 6 декември 1981 година по решение на Светия синод е възведен в архимандритско достойнство от митрополит Панкратий Старозагорски. От есента на 1982 г. архимандрит Григорий е на богословска специализация в Ньошателския университет, а по-късно и в институтите в Босей и Женева, Швейцария. Специализира в Лондон, Бирмингам, Кентърбъри и Оксфорд, Англия. След като се връща в България, от лятото на 1985 година, заедно със задълженията си на протосингел на Старозагорската митрополия, архимандрит Григорий става и сътрудник в отдела за Междуцърковни отношения при Светия синод.[1]

На 22 декември 1985 година в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ в София е ръкоположен за константийски епископ и е назначен за викарен епископ на митрополит Панкратий Старозагорски. От края на 1987 година до Възкресение Христово през 1990 година е викариен епископ на митрополит Стефан Великотърновски. От 1 април 1990 до 19 юни 1990 година епископ Григорий е ректор на възстановената Пловдивска духовна семинария. От 1 юли 1990 година е назначен за ректор на Софийската семинария.[1]

На 27 февруари 1994 година епископ Григорий е избран, а на 6 март 1994 година е и канонически утвърден за Великотърновски митрополит.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник. Принцепс, 2003. ISBN 9548067757. с. 101.
  2. Великотърновски митрополит Григорий. // Българска православна църква - Българска патриаршия. Посетен на 11 февруари 2018.
  3. Решение № 298 от 17 януари 2012 г. - Българска православна църква
пръв титулярен константийски епископ
(22 декември 1985 – 27 февруари 1994)
Антоний
Стефан великотърновски митрополит
(27 февруари 1994 – …)