Григорий Зиновиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Григорий Зиновиев
Grigorii Zinovieff 1920.jpg
Роден
Починал
25 август 1936 г. (52 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Флаг на СССР СССР
Григорий Зиновиев в Общомедия

Григорий Евсеевич Зиновиев (11(23) септември 1883 – 25 август 1936), роден Hirsch Apfelbaum, известен и като Евсей и Овсей, второ име Герш, Гершен, Гершон и Гирш, фамилно име Аронович (в литературата си използва фамилията Радомилски) е болшевишки революционер и съветски политически, и държавен деец. Един от членовете на първото Политбюро, дългогодишен глава на Комунистическия интернационал. След смъртта на Ленин, заедно със Сталин и Каменев, създават тройка(„триумвират“) и управляват партията, но това не продължава дълго. Изключен е три пъти от КПСС(в 1927 г., 1932 г. и 1934 г.). Осъден на смърт на Първия московски процес и разстрелян. Посмъртно, през 1988 г. е реабилитиран.

Преди революцията[редактиране | редактиране на кода]

Зиновиев е роден в Елисаветград (дн. Кропивницки, Украйна, носи и името му от 1923 до 1935 г. – Зиновиевск) в еврейско семейство. Баща му – Аарон Радомилски е собственик на млечна ферма. Родителите му го учат вкъщи, а после изучава философия, история, изкуство. През ранните му години използва фамилията Apfelbaum и Радомисловски. По-късно става известен с името Зиновиев.

Участва в революционните движения през 1901 г. и тогава се включва в РСДРП. Полицията преследва за организиране на стачки работниците в Новорусия. Следващата година отива в Берлин, а после и в Париж, Берн, където през 1903 г. се запознава с Ленин. Стават близки приятели и Зиновиев по-късно става негов постоянен представител на европейските социалистически организации. На II конгрес на РСДРП поддържа ленинските идеи за болшевизъм и по-късно ги разпространява в дн. Украйна.

Зиновиев след ареста си от 1908 г.

През 1904 г. му се налага да напусне Руската империя поради заболяване. Скоро влиза в Химическия факултет към Университета на Берн, но го напуска, за да участва в революцията от 1905 -1907 г. Заради на нови атаки той се завръща в Берн, след което влиза в Юридическия факултет. Малко по-късно през март 1906 г. отново е в Санкт Петербург. На V конгрес на партията в Лондон е избран за член на Централния комитет (той получава най-много гласове, след Ленин). Той става един от редакторите тайно публикуващи във в. „Социалдемократ“ и в. „Напред“. През 1908 г. той е арестуван, но освободен след 3 месеца поради заболяване, а след това отново емигрира, заедно с Ленин, на територията на австрийската Галиция.

По време на революцията[редактиране | редактиране на кода]

Първите 3 години от Първата световна война прекарва в Швейцария. Малко след Февруарската революция, на 3 април Зиновиев, втората му жена Злата Лилина и синът им Стефан, както и първата му жена Сарра Равич, се връщат в Русия заедно с Ленин в запечатан влак. След Юлските дни се крие с Ленин близо до ез. Разлив. На партийното гласуване на 10(23) октомври само той и Каменев са против въоръжената революция и премахването на Временното правителство. Своето мнение поместват в отворено писмо, което вбесило Ленин, той ги смятал за предатели и предложил да бъдат отстранени от партията. ЦК преценява, че това е твърде строго. По-късно, своето несъгласие с решението на другарите му се споменава от Ленин в своя „Завет“: „октомврийския епизод на Зиновиев и Каменев, разбира се, не бе случаен.“

Малко след началото на революцията, на 29 октомври Всерусийския изпълнителен комитет по железниците, Викжел, заплашва със стачка, ако болшевиките не си разделят властта с другите социалистически партии – есерите и меншевиките. Каменев, Зиновиев, Виктор Ногин, Алексей Риков започват преговори между тях и ЦК, но анти-болшевиците падат бързо близо до Петроград, позволявайки на Лелин и Троцки да убедят ЦК да спре с преговарянето.

По време на гражданската война[редактиране | редактиране на кода]

Зиновиев говори

Зиновиев поставя под остра критика червения терор на Ленин. Води защитата на града срещу бялата армия на Юденич и де факто е един от създателите на червената армия. Троцки се изразява за него като посредствен, но това може да е заради проблемите с железничарите. Григорий също така се опълчва на ленинския избор за преместване на столица от Петроград в Москва.

След като се съгласява с подписването на Брест-Литовския мирен договор Зиновиев отново влиза в Съвета на народните комисари и за пореден път е избран за член на Централния комитет на VII конгрес на партията на 8 март 1918 г. Той е бил поставен начело на Петроград (Санкт Петербург преди 1914 г. и от 91 до днес, Ленинград 1924-91) и регионално управление.

Някъде през 1918 г., а Украйна е под германската окупация, равините на Одеса тържествено анатемосват Троцки, Зиновиев и други лидери еврейски болшевики в синагогата.

Зиновиев с Ленин и Бухарин на II Конгрес на Коминтерна

Той става без право на глас от управляващата Политбюро когато е създаден след VIII конгрес на 25 март 1919 г. Той също така става председателя на Изпълнителния комитет на Коминтерна, когато е създаден през март 1919 г. Той е в това си качество като председателства Конгреса на народите от изтока в Баку през септември 1920. Дава известната си четири часова реч на немски език на конгреса на Независимата социалдемократическа партия на Германия през октомври 1920 г. в Хале. На поста си остава чак до проблемите със Сталин и получава прякора „вожд на Коминтерна“. По време на председателството си на Изпълнителния комитет на Коминтерна насърчава фракционни кавги и за първи път въвежда термина „социална фашизъм“ по отношение на социалдемократическите страни от Западна Европа.

По думите на Сорокин, Зиновиев е „революционен диктатор“ и има неограничени права над Петроградска област и започва да извършва свой червен терор срещу интелигенцията и бившите дворяни. Интелигенцията го нарича „Гриша Трети“ (като първите са Григорий Отрепев и Григорий Распутин). В частност, решението на Петроградски съвет през 1921 г. са били разстреляни членове на така наречената „Конспирация Таганцев“, включително и поетът Николай Гумильов, но не е известно кога и къде точно. В действителност, конспирацията е напълно изфабрикувана органите на Петроградската ЧК.

Партийни проблеми и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Зиновиев и Каменев помагат Сталин да не изгуби позициите си в партията. Точно Зиновиев предлага в 1922 г. Сталин да бъде назначен за Генерален секретар на ЦК. Тримата образуват така наречената тройка. Имат спорове с Троцки още от около 1921 г. и сега се опитват да го отстранят от редиците си. На XIII конгрес на партията Зиновиев осъжда действията на Троцки и „Троцкизма“.

След като отношенията между него и Каменев западат, а Сталин придобива все по-голяма власт, тройка-та започва да се разпада. През октомври 1924 г. Троцки пише полемичното есе „Уроки Октября“(„Октомврийски уроци“), предговор към третия том на Събраните творби [на Троцки]. Там помества и информацията, че Каменев и Зиновиев не са желали въоръжена революция през 1917 г., което отприщва нови вътрешнопартийни проблеми. Двамата и последователите им пък обвиняват троцки в многобройни грешки по времето на гражданската война. Сталин характеризира опитите на Троцки да припомни заслугите си в революцията като „арабски приказки“ и заявява, че участието му в революцията е легенда, разпространена от услужливи партийци, но не желае да бъде премахнат от партията (желанието на другите от тройка-та).

Сталин се съюзява с Николай Бухарин и Алексей Риков, срещу Каменев и Зиновиев, които били на страната на ленинската вдовица и Григорий Соколников. Двамата с Каменев решават да се изправят срещу новия си враг, като се съюзят със стрария – Троцки. Сталин осъзнава, че това може доведе до проблеми за него и че Зиновиев знае много за методите му на работа. Сталин пише това до Молотов и после партийните му последователиобвиняват Зиновиев в използването на Коминтерна за лъжливи, измислени истории. Само с делегацията Ленинград зад тях, Зиновиев и Каменев се оказват в малцинство и са разгромени.

Зиновиев е преизбран в Политбюро през 1928 г., но съюзникът му Каменев е понижен от пълноправен член на член без право на глас, а Соколников пък отпада изцяло. Сталин е имал повече от своите съюзници, избрани в Политбюро. След няколко седмици на Конгреса, Сталин изтръгва контрол на Ленинград партийна организация и правителство от Зиновиев и го освобождава от всички регионални постове, оставяйки само Коминтерна като възможна сила за Зиновиев.

Двамата с Каменев решават да се изправят срещу новия си враг, като се съюзят със стрария – Троцки. Сталин осъзнава, че това може доведе до проблеми за него и че Зиновиев знае много за методите му на работа.

Полицейска снимка на Зиновиев след ареста му от НКВД през август 1936

Също като Каменев е обвинен за съучастие в опозиционното формление на макрсистко-ленинистите на Рютин и е арестуван на 16 декември 1934 г. Осъден е на 4 годинизатвор. През това време превежда творбата на Адолф ХитлерМоята борба“. През август 1936 г. е отново под съд и на 24 е осъден на смърт, заедно с още 10-ина стари болшевици. Били се съгласили със Сталин да пледират, че са виновни, стига да не се стигне до това. Сталин се съгласил, но явно било само привидно. Зиновиев е разстрелян на 26 август 1936 г.

За изпълнението на присъдата има няколко истории – че молел за живота си, а Каменев му казал: „Спри, Григорий, да умрем с достойнство!“. Каквито и да са били обстоятелствата, Зиновиев поставя такава съпротива, че не е разстрелян на определеното място, а го тикат в близка килия и го разстрелват там.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Първата му жена – Сарра Наумовна Равич (1879 – 1957 г.), с псевдоним Олга е професионална революционерка и член на РСДРП от 1903 г. След смъртта на Моисей Урицкий изпълнява длъжността комисар на вътрешни дела в Северна област. Арестувана през 1934, 1937, 1946, 1951 г. (последно освободена през 1954 г.)

Втората му жена – Злата Ионовна Лилина (1882 – 1929 г.), с псевдоним Левина Зина е член на РСДРП от 1902 г., работи във в. „Правда“, в. „Звезда“ и в Петросовет (Петербургски съвет на работническите депутати). От нея има син – Стефан Григоревич Радомилски (1908 – 1937 г.), който се жини. Разстрелян е, а жена му е изпратена в изгнание.

Третата му жена – Ласман Евгения Яковлевна (1894-1985 г.). В заточение и в затвор от 1936 г. до 1954 г. Реабилитирана на 17 март 2006 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Васецкий Н. А. Г. Е. Зиновьев: страницы жизни и политической деятельности // Новая и новейшая история. – 1989. — № 4. — С. 111–139.
  • Васецкий Н. А. Г. Е. Зиновьев: страницы политической биографии. — М.: Знание, 1989. – 64 с. – (Новое в жизни, науке, технике. Серия „История и политика КПСС“; № 6).
  • Васецкий Н. А. Ликвидация. Сталин, Троцкий, Зиновьев : фрагменты политических судеб. — М.: Московский рабочий, 1989. – 204 с.
  • Joachim Fest: Die geschuldete Erinnerung. Zur Kontroverse über die Unvergleichbarkeit der nationalsozialistischen Massenverbrechen. In: FAZ, 6. September 1986; Abdruck in: Historikerstreit. Die Dokumentation der Kontroverse um die Einzigartigkeit der nationalsozialistischen Judenvernichtung. Piper, München/Zürich 1987, S. 107.
  • Hochspringen↑ Conquest, Robert: The Harvest of Sorrow. Arrow edition 1988, ISBN 0-09-956960-4, S. 24.
  • Hochspringen↑ Richard Pipes: Russia under the Bolshevik Regime. 1994, ISBN 0-679-76184-5, S. 499.
  • Hochspringen↑ Richard Pipes: The Russian Revolution. First Vintage Books 1991, ISBN 0-679-73660-3, S. 819-820.
  • Hochspringen↑ George Leggett: The Cheka: Lenin’s political Police. Clarendon Press, Oxford 1981, ISBN 0-19-822552-0, S. 111.