Григорий Калидис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Григорий
Grigorios.jpg
светец
Роден 24 януари 1844 г. (стар стил)
Починал 23 юли 1925 г. (81 г.)
Почитан в Източноправославна църква
Празник 25 юли[1]
Григорий в Общомедия

Григорий Калидис (на гръцки: Γρηγόριος Καλλίδης) е гръцки православен духовник и светец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Григорий е роден на 24 януари 1844 година в Кумбао, Одрински вилает, Османската империя, днес Турция. Работи при силиврийския, а по-късно серски митрополит Мелетий, който го ръкополага за свещеник на 26 февруари 1862 година. Учи в Сяр при Йоанис Пандазидис, после в Ризарио и в Богословския факултет на Атинския университет. В Атина митрополит Теофил Влахопападопулос го прави архидякон. В 1873 година преподава в Родосто по покана на митрополит Панарет Ираклийски,[2] чийто протосингел става на следната 1874 година. На 24 март 1875 година е ръкоположен за назиански епископ, викарен епископ в Ираклийската митрополия.[1]

По време на създаването на Българската екзархия е изпратен от Цариградската патриаршия в Одринска епархия като екзарх, тъй като митрополит Дионисий заминава за Цариград да се лекува. След тримесечен престой в Одрин е избран на 12 май 1879 за митрополит на Трапезундската епархия от патриарх Йоаким III Константинополски. В Трапезунд взима мерки за защита на паството си от новозаселените турци бежанци, както и за намаляване на данъчното му облагане. Успява да поема управлението и на трите дотогава ставропигиални манастира Света Богородица Сумела, Вазелон и Перистереота.[1]

Митрополит Калиник Солунски влиза в конфликт със Солунската гръцка община, още в 1882 година. В 1883 година този конфликт се засилва, като митрополитът е обвиняван, че забавя развитието на гръцко учебно дело в града. Въпреки посредничеството на серския и драмския митрополит, Патриаршията е принудена да замени Калиник с Григорий.[3] На 29 декември 1884 година Григорий е избран за солунски митрополит, а на 20 март 1885 година интронизиран в Солун. В Солун Григорий също се сблъства с търговската патрия в общината, която се оплаква от него в Цариград. Григорий заминава за Цариград, където на 29 април 1889 година е оправдан, но не се връща в Солун.[1]

На 25 септември 1889 година е избран за янински митрополит. Заминава за Янина, но в 1892 година отново се установява в Цариград, където е председател на Управителния съвет на печатницата, председател на Управителния съвет на манастирските имоти, член на Управителния съвет на Семинарията в Халки и председател на църковния съд. През май 1894 година отново се установява в Янина. По време на Гръцко-турската война в 1897 година заедно с гръцкия генерален консул успява да запази Янина от разграбване.[1]

От 22 май 1902 година до смъртта си е ираклийски митрополит. След кратко боледуване умира на 25 юли 1925 година в Солун и е погребан в солунската църква „Света София“.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Όσιος Γρηγόριος Καλλίδης. // Ορθόδοξος Συναξαριστής. Посетен на 1 септември 2014.
  2. Γρηγόριος Καλλίδης (1844 - 1925) Μητροπολίτης Ηρακλείας και Ραιδεστού. // Ενωμένη Ρωμηοσύνη. Посетен на 21 април 2017.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 602.
Герасим назиански епископ
(24 март 1875 – 12 май 1879)
Панарет
Константий трапезундски митрополит
(12 май 1879 – 20 декември 1884)
Григорий ΙΙΙ
Калиник солунски митрополит
(20 декември 1884 – 25 септември 1889)
Софроний
Софроний янински митрополит
(25 септември 1889 – 22 май 1902)
Софроний
Йероним ираклийски митрополит
(22 май 1902 – 25 юли 1925)
Филарет
     Портал „Македония“         Портал „Македония