Григорий Климов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Григорий Климов
руски писател
Роден
Игорь Борисович Калмыков
Починал
10 декември 2007 г. (89 г.)
Националност Флаг на СССР СССР
Флаг на Германия Германия
Флаг на САЩ САЩ
Професия писател, журналист, редактор
Литература
Псевдоним Григорий Петрович Климов, Ралф Вернер
Период 1953—2007

Уебсайт

Григорий Петрович Климов (по псевдоним), с истински имена на руски: Игорь Борисович Калмыков, известен и като Ралф Вернер, е руски писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Григорий Климов е роден на 26 септември 1918 г. в град Новочеркаск, Ростовска област, Русия в семейство на лекар.

Животът му е олицетворение на това, което казва в интервю относно пътя към успеха: „Към успеха, постигнат по честен път, това е упоритата работа, доброто образование и доброто семейство“.

Баща му е бил арестуван през 1938 г. Причините за ареста са типични за тогавашната епоха – служил е като лекар в казашки полк по времето на Руската империя, а братята му са били следователи[1].

Въпреки това Григорий Климов успява да завърши с отличие Новочеркаския индустриален институт със специалност „Електротехника“ през 1941 г. Завършва Военно-дипломатическата академия в Москва (1945) и е изпратен на работа в Берлин като главен инженер на съветската военна администрация в Германия. През 1947 г. получава заповед да се върне в Москва (поради това, че е син на „враг на народа“), но след дълги размишления избягва в Щутгарт, тогавашна Западна Германия.

Там писателят започва първата си книга, публикувана по-късно под заглавието „Песента на победителя“ под псевдонима Григорий Климов. Тази книга на Климов е преведена на няколко езика и се разпродава в 17 милионен тираж, а Холивуд я екранизира. Авторът Григорий Климов става популярен, макар и никой да не знае кой точно се крие зад псевдонима.

За спецслужбите обаче това не е тайна. През 1949 – 1950 г. той работи в ЦРУ по строго засекретената тема „Подриване на комунистическата система с помощта на хора от специален тип – хора с комплекс за власт (комплекса на латентна хомосексуалност на Ленин)“ с кодово название Харвардски проект. Григорий Климов по-късно остро осъжда участието си в Харвардския проект, съжалява за този период от живота си, но пък именно той е послужил като основа за написването на някои от най-знаменитите му романи.

През периода 1951 – 1955 г. е председател на Централното обединение на следвоенните емигранти от СССР (ЦОПЭ) и главен редактор на списанията „Свобода“ и „Антикомунист“ (последното на немски език).

Работи като консултант в Корнелския проект в Ню Йорк (1958 – 1959), където се занимава и с психологически изследвания, свързани с Унгарското въстание от 1956 г.

Постъпва на работа по специалността си в проектантско бюро (1958) и се оженва. Оттам е изпратен във Виетнам като член на приемна комисия по електрически инсталации на помещения в строящо се военно летище. В останалото време през 1960-те години живее като типичен среден американец, без особени събития.

През 1970 г., на 52 години, напуска работа и живее от доходите от притежаваните от него акции и от публикации. Продължава да пише: през същата година публикува книгата „Князът на този свят“, след 5 г. излиза нейното продължение „Името ми е Легион“, последвано от „Протоколи на Съветските мъдреци“. От 1988 до 1990 г. Григорий Климов записва, а после издава във вид на аудиокниги „Червена Кабала“, „Божи народ“ – 35 видеокасети, всяка по 2 часа.

Умира на 10 декември 2007 г. в Ню Йорк, САЩ.

Допълнителна информация[редактиране | редактиране на кода]

Григорий Климов е единственият писател, който е работил и в Съветската армия, и в американските спецслужби – в отделите им, разработвали най-страшните методи за водене на психологическа война. Той е сред малцината писатели в световен мащаб, които са били в постоянен досег с тайните на нашето съвремие – тайните кухни на военните конфликти и на революциите, политическите убийства и на плановете за тотално унищожение на цели народи.

Климов разказва, че в рамките на Харвардския проект са се разработвали разнообразни методи за психологически агресии, като се използвали в ролята на вирус психически ненормални хора, които писателят нарича „легионери на сатаната“, чиято роля е да заразяват обществото като ракова клетка, да парализират здравите му сили, да внасят хаос в съзнанието, да поддържат социална неустойчивост на обществото. Както възкликва руски литературен критик: ”Свръхреализмът на Климов се потвърди на практика в годините на перестройката!“

В едно от малкото си интервюта за българска медия Григорий Климов заявява: „Хилядолетната борба на нормалните и дегенериралите хора ще продължи вечно, а Бог винаги ще помага на нормалните хора, за да осуети победата на дегенератите.[2]

Григорий Климов е член на Съюза на писателите на Русия. Книгата му „Машината на терора“ става бестселър – публикувана е на 12 езика в „Рийдърс Дайджест“ с тираж повече от 17 млн. екземпляра. По тази книга е заснет филмът „Weg Ohne Umkehr“ в Германия през 1953 – 1954 г., удостоен със званието „Най-добър немски филм на годината“ на международния кинофестивал в Берлин през 1954 г. Английското заглавие е „No Way Back“[3]. Общият тираж на книгите на Григорий Климов е надхвърлил 1 милион бр.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • 1951: Машината на терора (Машина террора)
    • Берлинският Кремъл (Берлинский Кремль)
    • Крилата на крепостния (Крылья холопа)
    • Песента на победителя (Песнь победителя)
  • 1970: Княза на този свят (Князь мира сего)
  • 1973: Дело №69
  • 1975: Името ми е Легион (Имя мое Легион)
  • 1981: Протоколи на Съветските мъдреци (Протоколы советских мудрецов)
  • 1987: Червената Кабала (Красная Каббала)
  • 1989: Божий народ (Божий народ)

Последните 3 книги са представени във формата на конспекти от цикъл лекции по висша социология, предназначени за избраници от командния състав на КГБ, Генералния щаб, правителството и Централния комитет на КПСС в навечерието на перестройката. Често в тях се цитират теории и изказвания на „професор Климов“ като пряк намек за автора, емигрирал обаче от СССР около 35 г. по-рано.

Издадени на български[редактиране | редактиране на кода]

  • Князът на този свят. Издател: ИК „Юнион 21“ 2005 ISBN 9549453014
  • Протоколите на съветските мъдреци. Издател: ИК „Юнион-21“ 2006 ISBN 9549453081

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]