Григорий Левенфиш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Григорий Левенфиш
Информация
Държава Флаг на СССР СССР
Състезател на Флаг на Русия Русия
Роден
Починал
Звание гросмайстор (1950)
Григорий Левенфиш в Общомедия

Григорий Яковлевич Левенфиш е водещ руски гросмайстор през 20-те и 30-те години на ХХ век. Два пъти е шампион на Съветския съюз (1934 и 1937), а през 1937 г. завършва наравно с Ботвиник в мач за световната титла. Левенфиш също е известен шахматен писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

abcdefgh
8
Chessboard480.svg
черен топ на бяло поле a8
черен кон на черно поле b8
черен офицер на бяло поле c8
черна дама на черно поле d8
черен цар на бяло поле e8
черен офицер на черно поле f8
черен топ на черно поле h8
черна пешка на черно поле a7
черна пешка на бяло поле b7
черна пешка на черно поле e7
черна пешка на бяло поле f7
черна пешка на бяло поле h7
черна пешка на черно поле d6
черен кон на черно поле f6
черна пешка на бяло поле g6
бял кон на черно поле d4
бяла пешка на бяло поле e4
бяла пешка на черно поле f4
бял кон на черно поле c3
бяла пешка на бяло поле a2
бяла пешка на черно поле b2
бяла пешка на бяло поле c2
бяла пешка на бяло поле g2
бяла пешка на черно поле h2
бял топ на черно поле a1
бял офицер на черно поле c1
бяла дама на бяло поле d1
бял цар на черно поле e1
бял офицер на бяло поле f1
бял топ на бяло поле h1
8
77
66
55
44
33
22
11
abcdefgh
„Атака Левенфиш“ – силно оръжие срещу Сицилианска защита вариант „Дракон“

Левенфиш е роден в Полша, тогава част от Руската империя. Прекарва по-голямата част от годините си на развитие в Санкт Петербург, където посещава университет и учи химическо инжинерство. Най-ранното му разпознаване като бележит шахматист идва, когато печели Санкт Петербургския шампионат по шахмат през 1909 г. Впоследствие участва на силния турнир Карлсбат (сега Карлови Вари) през 1911 г. и прави силно впечатление, въпреки отрицателния личен резултат от турнира. На времето неговата игра е сравнявана с тази на легендарния Михаил Чигорин. През следващото десетилетие, Левенфиш продължава да се представя силно в местни турнири, като най-забележителни са победите му на Ленинградското първенство през 1922, 1924 и 1925 (съшампион). На национално ниво също записва отлични резултати. През 1920 г. е трети в първенството на Съветския съюз, през 1923 г. е втори, съшампион в Ленинград през 1934 г. (с Иля Рабинович с резултат 12/19 т.) и абсолютен шампион през 1937 г. с 12,5/19 т.

През 1935 г. на силния Московски международен турнир, записва 10,5/19 т., което го поставя на 6-7 позиция в класирането. Турнирът е спечелен от Михаил Ботвиник и Сало Флор. На турнира само за съветски шахматисти в Ленинград през 1936 г., Левенфиш завършва на трето място с 8,5/14 т. Участва на тренинговия турнир Москва-Ленинград през 1939 г., където заема 3-6 място с 10/17 т. зад победителите Флор и Самуел Решевски.

През 1937 г. изиграва серия от над 13 срещи с Ботвиник, която завършва реми, а през 1940 г. също в подобна серия побеждава Владимир Алаторцев.

Въпреки успехите си, Левенфиш е на практика игнориран от ръководителите на съветския шахмат. Те последователно поддържат неговия велик противник Ботвиник и претендентите за трона не са поощрявани. Левенфиш е част от по-старото поколение от шахматни майстори и е с 22 години по-възрастен от Ботвиник. Общо казано, Левенфиш води своя живот в трагични условия за времето си, като той е единственият шахматист от своето поколение, който не е възнаграден за успехите си. Това означава, че разполага само със средства за слабо отоплена стая в занемарен блок с апартаменти. Допълнително към това, съветското правителство отказва да разреши на Левенфиш, да участва на шахматни мероприятия в чужбина, такива като АВРО турнира през 1938 г. Тези условия повлияват на постоянството на руския шахматист и най-вече върху неговия морал и развитието му като шахматист. Останалите шахматисти родени преди революцията като Александър Алехин, Ефим Боголюбов, Акиба Рубинщайн и Арон Нимцович имат пълна свобода за участие на шахматните турнири, провеждани извън границите на Съветския съюз. Лишен от същите възможности, като на неговите сънародници, Левенфиш е принуден да участва само на вътрешни турнири и да работи в стъкларската индустрия, за да преживява.

Левенфиш е награден с гросмайсторско звание от ФИДЕ през 1950 г.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

Посочената година на публикуване е тази, през която книгите са издадени за първи път на съветския книжен пазар.

  • 1926 – „Първа книга на шахматиста“
  • 1928 – „Мач Алехин-Капабланка на световното първенство“ (в съавторство с Петър Романовски)
  • 1950 – „Шахматни основи“ (в съавторство с Виталий Чеховер)
  • 1950 – „Шахмат за начинаещи“
  • 1957 – „Книга за начинаещия шахматист“ (превод: Книга за начеващия шахматист, София, Медицина и физкултура, 1961)
  • 1957 – „Терия на топовите ендшпили“ (в съавторство с Василий Смислов и преиздавана)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Grigory Levenfish“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.