Григорий Нисийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Григорий Нисийски
St. Gregory of Nyssa.jpg
Мозайка от 11 век, Катедралата "Света София" в Киев, Украйна.
Кападоки Отец
Роден ок. 335 г.
Починал след 394 г.
Почитан в Православната,
Католическата,
Англиканската,
Лутеранската църкви.
Празник 10 януари (православие),
9 март (католицизъм)
Атрибути Облечен като епископ
Григорий Нисийски в Общомедия

Григорий Нисийски (на гръцки: Γρηγόριος Νύσσης, на латински: Gregorius Nyssenus; около 335 - след 394) е християнски светец, богослов, философ, един от отците на Църквата, епископ на град Ниса (Nyssa), сега Невшехир, на територията на днешна Турция. по-млад брат на свети Василий Велики, приятел на Григорий Богослов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 335 г. в Кесария или Севастия. За детските и юношеските му години не са запазени сведения. Младият Григорий приема длъжността четец (анагност) при църковното богослужение. Впоследствие напуска църковното служение и става учител по красноречие. Поради недоволството и упреците от страна на неговите приятели Григорий се отказва от светското поприще и постъпва в основания от Василий Велики манастир на брега на р.Ирис, където в продължение на около десет години се отдава назадълбочени богословски занимания : изучаване на Свещеното Писание и светоотеческите съчинения и литературно-богословско творчество (тук написва първото си съчинение „За девството“).

През 372 г. Григорий е ръкоположен за епископ на малкия град Ниса в диоцеза на Кесария Кападокийска. Като епископ Григорий е ревностен защитник на православието и противник на арианите, които се ползвали от подкрепата на император Валент. През 375 г. по нареждане на Демостен, заместник-управител на Понт, в Анкира се свиква събор от лоялни на властта епископи-ариани. Оспорена е каноничността на избора на Григорий за епископ и му е протправено обвинение за присвояване на църковни средства. Григорий е задържан, за да бъде изпратен под стража в Анкира, но успява да избяга по пътя. През пролетта на 376 г. в Ниса е свикан нов ариански събор на епископите от Понт и Галатия. Григорий не се явява на събора, отнета му е епископската катедра и е осъден на изгнание.

Едва след смъртта на император Валент в 378 г., Григорий е възстановен от православния император Йовиан на своята катедра. След завръщането си от изгнание Григорий отново се отдава на проповедническа и литературно-богословска дейност. Участва в поместния събор през 379 г. в Антиохия, а през 380 г. е избран за кратко за Севастийски архиепископ. През 381 г. участва във Втория вселенски събор в Константинопол, като един от най-авторитетните и най-влиятелни богослови. В изпълнение на решението на събора император Теодосий с указ от 30 юли 381 г. обявява за пазители на православието в Понт - Еладий Кесарийски, Отрий Мелитински и Григорий Нисийски. След Втория вселенски събор Григорий няколко пъти посещава Константинопол. През 382, 383 г. и 394 г. взема участие на свиканите там събори и продължава борбата против арианите. От 394 г. е последното известие за живота му. Вероятно наскоро след това умира.

Почитан от Римокатолическата, Православната, Ориенталските Православни, Англиканската и Лутеранската църкви.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

De virginitate
  • „За Шестоднева, защитително слово“ (Explicatio apologetica in Hexaemeron, Migne, РG, t. 44, col. 61—124).
  • „За устройството на човека“ (De hominis opificio, t. 44, col. 125—256).
  • „За живота на Моисея“ (De vita Moysis, t.44, col. 297— 430).
  • „За надписанието на псалмите“ (In Psalmorum inscriptiones, t. 44, col. 431—608). —
  • „За надписанието на шести псалом „На осмострунно свирало“ (De octava, t. 44, col. 607—616).
  • „Тълкувание на Еклисиаст“, 8 беседи (In Ecclesiastem, homiliae 8, t. 44, col. 615—754).
  • „Тълкувание на Песен на песните“ (In Canticum Canticorum, homiliae 5, t. 44, col. 755—1119).
  • „За вълшебницата“ (De pythonissa, t. 45, col. 107—114).
  • „3а Господнята молитва“ (De oratione Dominica, t. 44, col. 1119—1194).
  • „За блаженствата“ (De beatitudinibus, t. 44, col. 1193— 1302).
  • „Голямо катехизическо слово“ (Oratio catechetica magna, t. 45, col. 9—106).
  • „Против Евномий“, в 12 книги (Adversus Eunomium, libri 12, t. 45, col. 237—1122).
  • „Полемическо съчинение против Аполинарий“ (Antierrheticus adversus Apollinarem, t. 45, col. 1123—1270.
  • „Против Аполинарий, до епископ Теофил Александрийски“ (Adversus Apollinarem ad Theophilum episcopum Alexandrinum, t. 45, col. 1269—1278).
  • „До Авлавий. че няма трима богове“ (Ad Ablabium quom non sunt tres dii, t. 45, col. 115—136).
  • „До Симплиций за вярата“ (Ad Simplicium de fide, t. 45, col. 136—146).
  • „Против фатализма“ (Contra fatum, t. 45, col. 146—174).
  • „До елините, въз основа на общи понятия“ (Adversus Fraecos ex communibus notionibus, t. 45, col. 175—186).
  • „За душата“ (De anima, t. 45, col. 187—222).
  • „Слово за Св. Дух, против последователите на Македоний“ (Sermo de Spiritu Sancto adversus pneumatomachos Macedonianos, t. 45, col. 1302—1334).
  • „За душата и възкресението“ (De anima et resurrectione dialogos, t. 46, col. 11—160).
  • „За преждевременно умиращите деца до Хиерий“ (De infantibus, qui praemature abripiuntur, t. 46, col. 237— 250).
  • „До Евстатий“ (Севастийски) (Ad Eustathium de S. Trinitate).
  • „За девството“ (De virginitate, t. 46, col.317—416)
  • „До Хармонии, за значението на името християнин и изповядването му“ (Ad Harmonium quid nomen et Professio Christianorum sibi velit, t. 46. col. 237—250.)
  • „До монах Олимпий, за съвършенството и какъв трябва да бъде християнинът“ (Ad Olympium monachum de perfectione et qualem oportet esse christianum, t. 46, col. 251 —286).
  • „За целта на живота по Бога и за истинско¬то подвижничество“ (De proposito secundum Deum et exercitatione iuxta veritatem, t. 46, col. 287—306).
  • „Против онези, които се тяготят от църковните наказания“ (Adversus eos qui castigationes aegre ferunt, t. 46, col. 307—316).
  • „Животът на св. Макрина“ (Vita sanctae Makrinae, t. 46 col. 959—1000).
  • Проповеди на св.Григорий (t. 46, col. 415 sq.sq).
  • Писма на св.Григорий (PG, t. 44, col. 999—1108).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]