Григорий Пелагонийски
| Григорий | |
|---|---|
| български духовник | |
.jpg) Григорий Макариополски в 1891 г. Фото Братя Абдула |
|
| Роден |
1853 г.
|
| Починал | |
|
|
|
| Религия | православие |
| Учил в | Московска духовна академия |
| Подпис |
.svg) |
| Григорий в Общомедия | |
Григорий е висш български православен духовник, охридски (1894 - 1897) и пелагонийски митрополит (1897 - 1906) на Българската екзархия.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е със светското име Христо Василев Зафиров в Ески Заара през 1853 година. Замонашва се през 1874 година и е ръкоположен в йеродяконски чин от епископ Иларион Макариополски. Учи в Петропавловската духовна семинария от 1876 до 1881 година, след което веднага е назначен за учител в тази семинария. Следва в Московската духовна академия (1885-1889).
Връща се в седалището на Българската екзархия в Цариград, след което през октомври 1889 година е изпратен за председател на Солунската българска православна църковно-училищна община.[1]
На 6 декември 1890 г. е ръкоположен за епископ с титлата Макариополски, но го титулуват и с превода Блаженоградски.[2]
От 1891 година управлява Охридската епархия на Екзархията. На 6 август 1894 година е избран за охридски митрополит. В 1897 година построява внушителната сграда на българското училище „Свети Климент Охридски“, днес седалище на дебърско-кичевския митрополит.[3]
След получаването на султански берат за български екзархийски владика в Битоля през 1897 година той става Пелагонийски митрополит. Грижи се енергично за българското население там до смъртта си през 1906 година.[4] Зимата след Илинденско-Преображенското въстание той лично раздава помощи от България на пострадалото население в Костурско.[5] Избран е за почетен член на Руския археологически институт в Константинопол.[6]
Григорий остава голям спомен в Битоля. Като привърженик на еволюционните виждания на Българската екзархия влиза в обтегнати отношения с ВМОРО; при все това той се запомня като авторитетен представител и защитник на българите в епархията. Според спомените на отец Тома Николов:
| „ | Той се държеше като аристократ. Освен при отиването му в църква и при официалните му визити, които правеше на официалните лица, друг път не можеше да се види на улицата. Ползуваше се с голям авторитет между правителствените кръгове и консулското тяло. Владееше добре турски език и беше много щедър в своите подаръци, давани на паши и бегове. Със своето държание той засенчи гръцкия митрополит.[7] | “ |
Григорий построява архитектурно внушителна митрополия в Битоля, която и до днес служи за седалище на владиците.
Гробът-мавзолей на Григорий Пелагонийски се намира в северозападната част на храма „Света Богородица“ в Битоля.
Коста Църнушанов приема, че владиката Григорий е прототип на образа на българския владика в романа на Димитър Талев „Гласовете ви чувам“ (глава XLIII-XLV).[8]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Цветков, Марио. Живот и дейност на митрополит Григорий Охридско – Преспански и Пелагонийски или Блаженоградски.
- ((ru)) Григорий - В: „Православная Энциклопедия“.
- Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Стоилов, А. П. Автобиография на архимандрит Йона Маджаров. Отделен отпечатък от сп. „Училищен преглед“, XXVI, кн.1, София, 1927, стр. 96.
- ↑ Велев, Ганчо. За титлите на архиереите без епархии в Българската църква. // 10 септември 1985. Посетен на 3 юни 2017.
- ↑ Музејска зграда Словенска писменост. // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 30 август 2017. Архив на оригинала от 2017-08-30 в Wayback Machine.
- ↑ Колев, Йордан. 100 години от кончината на Григорий, митрополит Охридски и Пелагонийски (Битолски), архив на оригинала от 21 март 2009, https://web.archive.org/web/20090321074329/http://www.aba.government.bg/news.php?newsid=1259, посетен на 2010-01-24
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 7.
- ↑ Личный состав Русского Археологического Института в Константинополе. - в: Известия Рускаго Археологическаго Института в Константинополе, т. VII, 1901, с. 247.
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 82.
- ↑ Църнушанов, Коста. Героите на Димитър Талев, Спектър 69. Книга за наука, техника и култура, София 1969, с. 167-168.
| пръв титулярен | → | макариополски епископ (6 декември 1890 – 6 август 1894) |
→ | Николай |
| Синесий | → | охридски и преспански митрополит (6 август 1894 – 18 декември 1897) |
→ | Методий |
| Евстатий | → | пелагонийски митрополит (18 декември 1897 – 4 ноември 1906) |
→ | Авксентий |
Портал „