Григорий Попдимитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Григорий Попдимитров
български духовник

Роден
Починал

Образование Солунска българска мъжка гимназия
Подпис Grigor Popdimitrov Signature (vectorized).svg
Григорий Попдимитров в Общомедия
Кръщелно свидетелство на Ташо, син на Никола Стоянов, подписано от свещеник Константин Хаджинаков и архиерейския наместник иконом Григорий Попдимитров, Българска църковна община в Полянин, Солунска епархия, 17 януари 1910 г.

Григорий (Григор) Попдимитров Лазаров[1] (изписване до 1945 година Григорий п. Димитровъ) е български духовник, деец на късното Българско възраждане в Южна Македония в края на XIX - началото на XX век, един от водачите на българското просветно и църковно дело в Костурско и Тиквешко.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Григорий Попдимитров е роден в 1864 година в тиквешкия град Неготино, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония.[2] В 1888 година завършва с третия випуск на Солунската българска мъжка гимназия[3] и 15 години е български учител из Македония.

През март 1902 година е ръкоположен за свещеник и назначен от Екзархията за председател на българската община в Костур, където работи за утвърждаване на българщината и спирането на гръцката пропаганда. На два пъти гръцки агенти се опитват да го убият. В Костур го заварва избухването на Илинденско-Преображенското въстание и Попдимитров се укрива у сарафите евреи Аврам и Манехето, за да не бъде убит от развилнелите се турски тълпи.[4]

При откриването на български параклис и екзархийско архиерейско наместничество в южномакедонския градец Хрупища в 1905 година, Лазаров е изпратен като пръв архиерейски наместник. Две години наместничеството се помещава в къщата на Шомо Сикавичовски, а по-късно се мести в обществена сграда. Архинаместничеството на Лазаров е във време, в което българщината е изложена на силните удари на турските власти, заради революционното движение и на гръцките андартски чети, заради отказа на костенарийските села от елинизма, които спъват дейността му. Лазаров подпомага изгонените от родните им места от андартите бежанци, настанени в Хрупища. Влиза обаче в конфликт с част от българското гражданство и е сменен от Атанас Шишков.[5]

Георги Христов го определя като:

... добър, трудолюбив, пъргав и деятелен... .[6]

До 1913 година изпълнява екзархийски поръчения в Кавадарци, Лозенград, Дойран и Кукуш. Като архиерейски наместник в Дойран Попдимитров успява да върне на българите градската църква „Свети Илия“, предадена след Младотурската революция в 1908 година на гъркоманите.[7] Лазаров е назначен за архиерейски наместник в Тиквеш. В 1913 година след окупацията на Тиквеш от Сърбия, е пребит, защото се опитва да причака своя митрополит на железопътната гара в Криволак, а къщата му е съборена.[8] След Междусъюзническата война се изселва в София.[9] Членува в Илинденската организация.[10]

Иконом Григор Попдимитров умира на 21 декември 1941 година.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Или Григорий Лазаров Попдимитров.
  2. Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 145.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
  4. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.
  5. Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 133 – 134.
  6. Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 133.
  7. Янишлиевъ, Борисъ Д. Гр. Дойранъ (Полянинъ, Пулинъ) и живота ни тамъ при турското владичество до 1912 година (Спомени). София, март 1934. с. 30.
  8. Петре Камчевски: Тиквешкото въстание все повече навлиза в историографията, 19 юни 2010, Агенция „Фокус”
  9. Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
  10. а б Отчетъ. // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). декемврий 1941. с. 7.
свещеник Николай Шкутов управляващ Костурската епархия
(1902 – 1905)
свещеник Методий Димов
     Портал „Македония“         Портал „Македония