Григорий Попдимитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Григорий Попдимитров
български духовник

Роден
1864 г.
Починал
21 декември 1941 г. (77 г.)
Подпис Grigor Popdimitrov Signature (vectorized).svg
Григорий Попдимитров в Общомедия
Кръщелно свидетелство на Ташо, син на Никола Стоянов, подписано от свещеник Константин Хаджинаков и архиерейския наместник иконом Григорий Попдимитров, Българска църковна община в Полянин, Солунска епархия, 17 януари 1910 г.

Григорий (Григор) Попдимитров Лазаров[1] (изписване до 1945 година Григорий п. Димитровъ) е български духовник, деец на късното Българско възраждане в Южна Македония в края на XIX - началото на XX век, един от водачите на българското просветно и църковно дело в Костурско и Тиквешко.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Григорий Попдимитров е роден в 1864 година в тиквешкия град Неготино, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония.[2] В 1888 година завършва с третия випуск на Солунската българска мъжка гимназия[3] и 15 години е български учител из Македония.

През март 1902 година е ръкоположен за свещеник и назначен от Екзархията за председател на българската община в Костур, където работи за утвърждаване на българщината и спирането на гръцката пропаганда. На два пъти гръцки агенти се опитват да го убият. В Костур го заварва избухването на Илинденско-Преображенското въстание и Попдимитров се укрива у сарафите евреи Аврам и Манехето, за да не бъде убит от развилнелите се турски тълпи.[4]

При откриването на български параклис и екзархийско архиерейско наместничество в южномакедонския градец Хрупища в 1905 година, Лазаров е изпратен като пръв архиерейски наместник. Две години наместничеството се помещава в къщата на Шомо Сикавичовски, а по-късно се мести в обществена сграда. Архинаместничеството на Лазаров е във време, в което българщината е изложена на силните удари на турските власти, заради революционното движение и на гръцките андартски чети, заради отказа на костенарийските села от елинизма, които спъват дейността му. Лазаров подпомага изгонените от родните им места от андартите бежанци, настанени в Хрупища. Влиза обаче в конфликт с част от българското гражданство и е сменен от Атанас Шишков.[5]

Георги Христов го определя като:

... добър, трудолюбив, пъргав и деятелен... .[6]

До 1913 година изпълнява екзархийски поръчения в Кавадарци, Лозенград, Дойран и Кукуш. Като архиерейски наместник в Дойран Попдимитров успява да върне на българите градската църква „Свети Илия“, предадена след Младотурската революция в 1908 година на гъркоманите.[7] Лазаров е назначен за архиерейски наместник в Тиквеш. В 1913 година след окупацията на Тиквеш от Сърбия, е пребит, защото се опитва да причака своя митрополит на железопътната гара в Криволак, а къщата му е съборена.[8] След Междусъюзническата война се изселва в София.[9] Членува в Илинденската организация.[10]

Иконом Григор Попдимитров умира на 21 декември 1941 година.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Или Григорий Лазаров Попдимитров.
  2. Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 145.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
  4. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.
  5. Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 133 – 134.
  6. Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 133.
  7. Янишлиевъ, Борисъ Д. Гр. Дойранъ (Полянинъ, Пулинъ) и живота ни тамъ при турското владичество до 1912 година (Спомени). София, март 1934. с. 30.
  8. Петре Камчевски: Тиквешкото въстание все повече навлиза в историографията, 19 юни 2010, Агенция „Фокус”
  9. Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
  10. а б Отчетъ. // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). декемврий 1941. с. 7.
свещеник Николай Шкутов управляващ Костурската епархия
(1902 – 1905)
свещеник Методий Димов
     Портал „Македония“         Портал „Македония