Григорий IX

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Григорий IX
PopeGregoryIX.jpg
Emblem of the Papacy SE.svg Римски папа Emblem of the Papacy SE.svg
Рождено име Уголино ди Конти
Начало понтификат 19 март 1227 г.
Край понтификат 22 август 1241 г.
Предшественик Хонорий III
Наследник Целестин IV
Роден
между 1145 и 1170 г.
Анани, Папска държава, Свещена Римска империя
Починал
Герб C o a Innocenzo III.svg
Григорий IX в Общомедия

Папа Григорий IX, роден Уголино ди Конти, е папа между 19 март 1227 г. и 22 август 1241 г. Той наследява ролята от Хонорий III (1216 – 1227), но наследява традициите на папа Григорий VII (1073 – 1085) и Инокентий III (1198 – 1216). Сред основните му идеи е абсолютната власт на папата, като върховен Божи служител, върху всяка дейност на църквата.

Папа Григорий IX останал в историята с няколко неща. През 1228 г. канонизирал Франциск от Асизи за светец. По същото време близо до Асизи е построена базилика, където две години по-късно, през 1230 г. са пренесени костите на Св. Франциск. [1]

Друго действие, с което бил запомнен папа Григорий IX била булата „Vox in Rama“, с която всички черни котки са обявени за инструмент и слуга на Сатаната. Текст от булата, насочен всъщност към последователи на неназована секта, гласи следното : „Тази секта има следните обреди. Когато новопостъпил трябва да бъде приет, му се явява форма на определена жаба. Той целува това същество по задните части или устата. Така получава езика и слюнката на звяра вътре в устата си. Новакът почувства студ, а споменът за католическата вяра напълно изчезва от сърцето му. След това те сядат да се хранят, а когато станат, черна котка с настръхнала опашка се спуска към тях“ [2]. Макар черната котка да се споменава само на едно място в булата, тя отнася всички негативни реакции. Последва масово избиване на котки, без значение цвета им, на територията на Централна и Западна Европа. Изказани са хипотези, че изчезването на котките е един от факторите допринесли, за когато пандемията от бубонна чума, по-известна като Черната смърт, понеже тя се разпространявала предимно чрез плъхове.[3]

През 1231 г. по време на неговото управление е създадена Инквизицията. Както посочва името ѝ (буквално в превод „разследване“) в началото този орган се занимавал предимно с разследване и организиране на съд, подчинен пряко и единствено на папата, срещу разпространените по това време ереси на катарите, албигойците и валденсите.

По времето на папа Григорий IX, българската църква прекъсва унията си с Рим, сключена по време на цар Калоян. На събора в Лампсак през 1235 г., на който не са поканени папски легати, а само представители на източните патриаршии, българската църква е издигната в ранг на патриаршия, а архиепископ Йоаким става патриарх.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Хонорий III римски папа (1227 – 1241) Целестин IV