Григоровичев паримейник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Григоровичев паримейник
Създаден XII - XIII век
Оригинален език среднобългарски, кирилица

Григоровичевият паримейник e среднобългарски пергаментен ръкопис от края на XII или началото на XIII век. През 1844 г. Виктор Григорович го намира в Хилендарския манастир[1] и го отнася в Русия. През 1876 г. става притежание на Румянцевския музей в Москва, а днес се пази в Руската държавна библиотека под сигнатура Григ. № 2 / М.1685.[2]

Ръкописът е палимпсест: под кирилския му текст личат следи от изличено гръцко изборно евангелие, писано през IX в.[3] В сегашния си вид той съдържа откъси от Стария Завет (паримеи), предназначени за богослужебно четене по време на църковните празници. Това е най-старият запазен славянски паримейник (профитологий), преписан може би от глаголически първообраз.[4] Известен брой листове в средата и края му са изгубени.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Срв. Донесения В. И. Григоровича об его путешествии по славянским землям. Казань, 1915, 75.
  2. Сводный каталог славяно-русских рукописных книг, хранящихся в СССР: XI-ХIII вв. Москва, 1984, 175-177; Куев, К. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. С., 1979, 172.
  3. Сводный каталог славяно-русских рукописных книг, хранящихся в СССР: XI-ХIII вв. Москва, 1984, 176.
  4. Алексеев, А. А. Византийско-славянский профитологий (формирование состава). – Труды Отдела древнерусской литературы, 56, 2004, 66-67.

Издание[редактиране | редактиране на кода]

  • Рибарова, З., Хауптова, З. Григоровичев паримејник. Текст со критички апарат. Скопје, 1998

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония