Григор Бакрачев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Григор Бакрачев
български революционер

Роден
1878 г.
Починал
20 декември 1963 г. (85 г.)

Григор Кузманов Бакрачев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бакрачев роден в 1878 година в костурското село Вишени, Османската империя, днес Висания, Гърция. Брат е на Тома Бакрачев. В 1896 годна завършва Италианското търговско училище в Ца­риград и се връща в родното с Костурско. Влиза във ВМОРО и е избран за член на околийс­кия комитет на организацията. Преследван от властите, емигрира в Марсилия, Франция, където работи ка­то главен счетоводител във валутния от­дел на Руско-френската банка и основава македонско дружество.

Тома Бакрачев (в средата), Григор Бакрачев и други неизвестни.

След Младотурската революция в 1908 година се установява в София, където работи в Българската народна бан­ка, Френско-белгийската банка, а след Първата световна война се занимава с търговия.[1]

На 23 април 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, заедно с още 13 души от тези околии подписва „Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София“, в който се твърди, че Македония е българска област и се настоява за пръсъединяване на Костурско, Леринско и Кайлярско към България. В „Мемоара“ се казва:

Ако Крит с цената на своите епически борби, си извоюва отдавна правото да бъде неразделна част от гръцкото отечество и Гърция никога и за нищо не би се отрекла от него, то нашият роден край е запачетал своето единство с България чрез страданията и сълзите на едно измъчено население, члез кръвта на хиляди, пролята в името на българската национална идея. И днес, когато българското племе даде нови, скъпи жертви за съкрушение на вековния общ враг на балканските народи, България има повелителен дълг да събере всички български земи, да се пожертвува нито един кът от тях, толкоз повече от ония, които през толкоз изпитания високо са държали знамето на народния идеал.[2]

Негова потомка е американистката професор Албена Бакрачева.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 15 – 16.
  2. Мемоаръ отъ Костурско-Леринско-Кайлярската емиграция въ София. До Господина Прѣдседателя на Министерския Съвѣтъ на Царство България. София, Царска придворна печатница, 23 април 1913 г. с. 8. Посетен на 22 април 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония