Григор Бояджийски

    Добавяне на препратки
    от Уикипедия, свободната енциклопедия
    Disambig.svg Тази статия е за царевоселеца политик и общественик. За беличанинът, деец на ВМОК вижте Григор Бояджиев.
    Григор Бояджийски
    български юрист и политик
    Роден
    Починал
    10 юли 1948 г. (78 г.)
    Учил вЛозански университет

    Григор Митов Бояджиев[1] или Бояджийски е български адвокат, политически и обществен деец.[2][3]

    Биография[редактиране | редактиране на кода]

    Роден е в Царево село. Син на активния деец на македоно-одринското революционно движение Мито Бояджията. Завършва право в Лозана с отличен успех и през 1897 година се установява на работа в Кюстендил като адвокат. В 1898 година е делегат от кюстендилското македонско дружество на Петия македонски конгрес на Македонската организация.[4] През 1899 година е председател на Македонското благотворително братство „Св. св. Кирил и Методий“, а от 1900 година е само член на настоятелството.[5]

    Бояджиев е активен деец на Вътрешната организация, близък съратник на Гоце Делчев, Яне Сандански, Гьорче Петров, Димо Хаджидимов, Пейо Яворов, които често посещават дома му. Там се организира активна куриерска дейност. В 1906 година е член на околийския революционен комитет в Щип.[6]

    Заедно с Найчо Цанов, Тодор Влайков, Илия Георгов и Иван Кепов основава Радикалдемократическата партия в България и става водач на нейната кюстендилска организация. Води борба срещу засилването на личния режим на княз Фердинанд I и нарушенията на конституционните норми на управление, защитава поета Стоян Михайловски, съден за обида на монарха. Автор на инициативата за изпращане на младия Владимир Димитров - Майстора да се учи в Художественото училище в София на негова и на още трима адвокати издръжка. Съдействува за построяването на сградите на Кюстендилското читалище (1907) и на Безплатната ученическа трапезария.

    Участва в Първата световна война като запасен капитан, прокурор в съда при 4-та дивизия. За отличия и заслуги във войната през 1917 година, Григор Бояджийски е награден с орден „За военна заслуга“.[7]

    След 1923 г. се отдава на стопанска дейност. След 1924 г. оглавява Тютюневия синдикат в Кюстендил, взема участие в електрификацията на града.

    Председател на Адвокатския съвет на Кюстендилската адвокатска колегия (1920-1922, 1923-1928 и 1932).

    Удостоен със званието „почетен гражданин на Кюстендил“ през 1998 година.

    Бележки[редактиране | редактиране на кода]

    1. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
    2. ↑ Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.70
    3. ↑ Митев, Денчо. 120 години история на кюстендилската адвокатура (1889-2009). София, Скай-прес, 2010. с. 62-65.
    4. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.
    5. ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 89, 92.
    6. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 22.
    7. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 6
         Портал „Македония“         Портал „Македония“    
    Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Григор_Бояджийски&oldid=11643710“.