Григор Бояджийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Григор Бояджийски
български юрист и политик
Роден
Починал
10 юли 1948 г. (78 г.)

Образование Лозански университет

Григор Митов Бояджиев[1] или Бояджийски е български адвокат, политически и обществен деец.[2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Царево село. Син на активния деец на македоно-одринското революционно движение Мито Бояджията. Завършва право в Лозана с отличен успех и през 1897 година се установява на работа в Кюстендил като адвокат. В 1898 година е делегат от кюстендилското македонско дружество на Петия македонски конгрес на Македонската организация.[4] Бояджиев е активен деец на Вътрешната организация, близък съратник на Гоце Делчев, Яне Сандански, Гьорче Петров, Димо Хаджидимов, Пейо Яворов, които често посещават дома му. Там се организира активна куриерска дейност. В 1906 година е член на околийския революционен комитет в Щип.[5]

Заедно с Найчо Цанов, Тодор Влайков, Илия Георгов и Иван Кепов основава Радикалдемократическата партия в България и става водач на нейната кюстендилска организация. Води борба срещу засилването на личния режим на княз Фердинанд I и нарушенията на конституционните норми на управление, защитава поета Стоян Михайловски, съден за обида на монарха. Автор на инициативата за изпращане на младия Владимир Димитров - Майстора да се учи в Художественото училище в София на негова и на още трима адвокати издръжка. Съдействува за построяването на сградите на Кюстендилското читалище (1907) и на Безплатната ученическа трапезария.

Участва в Първата световна война като запасен капитан, прокурор в съда при 4-та дивизия. За отличия и заслуги във войната през 1917 година, Григор Бояджийски е награден с орден „За военна заслуга“.[6]

След 1923 г. се отдава на стопанска дейност. След 1924 г. оглавява Тютюневия синдикат в Кюстендил, взема участие в електрификацията на града.

Председател на Адвокатския съвет на Кюстендилската адвокатска колегия (1920-1922, 1923-1928 и 1932).

Удостоен със званието „почетен гражданин на Кюстендил“ през 1998 година.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  2. Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.70
  3. Митев, Денчо. 120 години история на кюстендилската адвокатура (1889-2009). София, Скай-прес, 2010. с. 62-65.
  4. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001. с. 22.
  6. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 6
     Портал „Македония“         Портал „Македония