Григор Начович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Григор Начович
Български финансист и политик

Роден
Починал
4 януари 1920 (на 74 г.)
Професия финансистполитик
Политика
Партия Консервативна партия
(1878-1920)
Депутат УС   I ОНС   II ОНС   II ВНС   III ОНС   

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Григор Димитров Начович е български политик и дипломат. Първоначално един от водачите на Консервативната партия, а по-късно и участник в правителства с противоположна политическа ориентация, като тези на Стефан Стамболов, Константин Стоилов и Тодор Иванчов[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Григор Начович е роден на 22 януари 1845 година в Свищов, тогава Османска империя, в семейството на заможен търговец. Учи в гръцкото училище в Свищов, във френския католически колеж в Бебек, в Търговското училище в Виена и във Висшата финансова школа в Париж. След като завършва политикономия в Париж, става търговец в Свищов, където през 1866 г. оглавява тайния революционен комитет[2][1].

След преминаването на четата на Филип Тотю в България през 1867 година Начович е принуден да замине за Букурещ, опасявайки се от преследване от властите. Там той работи заедно с Българската добродетелна дружина и подпомага заминаването на доброволци за Втората българска легия в Белград. През 1868 година заминава за Виена, където работи в местния клон на търговската компания на баща си. Той основава книжовното дружество „Напредък“ и пише за различни френски и немски вестници по време на Априлското въстание. Сътрудник на списание „Летоструй“. С началото на Сръбско-турската война през 1876 година организира изпращането на български доброволци, а през Руско-турската война през 1877–1878 г. придружава руския генерален щаб[2]. Редактор е на вестник „Марица“ в Пловдив[1].

Професионална дейност[редактиране | редактиране на кода]

1878–1884[редактиране | редактиране на кода]

След Освобождението Начович става един от водачите на Консервативната партия, като заема последователно различни длъжности – министър на финансите в първото българско правителство (1879 и 1882–1883 г.), министър на външните работи и изповеданията (1879–1880), помощник-кмет на София (1880–1881), министър на вътрешните работи (1882), член на създадения по време на „Режима на пълномощиятаДържавен съвет (1881–1883). В края на Режима на пълномощията е финансов министър и в коалиционното правителство на Драган Цанков (1883–1884). През 1882 година става дописен, а през 1884 година - редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките[1].

1885–1920[редактиране | редактиране на кода]

През 1885 година Начович е назначен за дипломатически агент на България в Букурещ и официално остава на този пост до 1886 година. След детронирането на княз Александър I Батенберг се връща в България и е външен и финансов министър в няколко правителства (1886–1888). Между 1889–1891 година е представител на България във Виена, след което отново става финансов и външен министър (1891–1892 и 1894–1896), кмет на София (1896–1897) и министър на търговията и земеделието (1899–1900). От 1903 до 1906 година е дипломатически представител в Цариград. Договаря и подписва спогодбата с Турция от март 1904.[3] В 1908 година пише в близкия до Народната партия вестник „Реч[4]. Участва и в преговорите по сключването на Лондонския договор през 1913 година[1].

Григор Начович умира в София на 4 януари 1920 година.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ръководство за правене на вино. 1873.
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  • Тютюневата индустрия в Българското княжество. 1883.
  • Няколко страници по земеделието в България и в странство. 1892.
  • Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.
  • Средство за предпазване от охтика. 1893.
  • Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Цураков 2008, с. 9-10.
  2. а б Ташев 1999, с. ?.
  3. Китанов, Валентин. Григор Начович и преодоляването на опасността от военен конфликт между Княжество България и Османската империя през 1903 г. Управление и образование. Том V, 2009 (достъп от 01.02.2015)
  4. Карчев 2004, с. 203.