Григор Стоичков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Григор Георгиев Стоичков
български политик
Роден: 2 февруари 1926
Горна Малина, България
Народен представител в:

IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Григор Георгиев Стоичков е български политик, кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП, народен представител и министър.

Биография[редактиране | edit source]

Григор Стоичков е роден на 2 февруари 1926 г. в с. Горна Малина, Софийско. От 1940 е член на РМС, а от 1945 и на БКП. Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война. На 18-годишна възраст влиза в затвора по ЗЗД за укриване на нелегалната печатница на вестник „Работническо дело“. [1] Отделно е интерниран в лагера Кръстополе.

След 9 септември 1944 г. работи в държавния апарат. Между 1945 и 1947 г. е секретар на Околийския комитет на РМС, а през 1948 г. и на Околийския комитет на ОФ в Елин Пелин. От 1947 до 1948 г. е кмет на родното си село. През 1952 г. става председател на ОК на ОФ в София, а през декември същата година става зам.-председател на Окръжния народен съвет в София. Завършва Висшата школа на КПСС (1957).[2] Избиран е за народен представител в периода 15 март 1962 до 3 април 1990 г. През 1958 г. става секретар на ОК на БКП в София, а от май 1961 до октомври 1969 г. е първи секретар на същия комитет. Членува в ЦК на БКП от 1962 до 1990 г. Между януари 1984 и декември 1989 г. е кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП. През 1986 г. е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“.

Многократно е избиран за министър: министър на транспорта (1969-1973), министър на строежите и архитектурата (1973-1977), министър на строителството и селищното устройство (1984-1986)[2]. На 6 септември 1974 г. открива новата сграда на Централна гара-София като министър на строежите и архитектурата. [3] Заместник- министър председател на Министерски съвет (1977-1989).

От ноември 1991 до юли 1994 се води дело, в което Стоичков и Любомир Шиндаров са обвинени в това, че са нарушили нормативните документи за санитарните радиационни правила и не са взели достатъчно ефективни мерки за опазване здравето на населението при Чернобилската авария през 1986 г. Стоичков е осъден на две години затвор. Преживява инфаркт през 1995 и е освободен предсрочно през април 1996 г. [1]

Трудове[редактиране | edit source]

  • „Животновъдството - рентабилен отрасъл“ (1967)
  • „Двоен живот.Спомени“ (3 изд., 1986)
Ганчо Кръстев министър на земеделието и хранителната промишленост (28 април 1978 – 29 април 1979) Васил Цанов Василев
няма заместник-председател на Министерския съвет (12 май 1977 – 27 декември 1989) Надя Аспарухова
Марин Вачков министър на транспорта (6 октомври 1969 – 24 юли 1973) Васил Цанов
Георги Белички[4]
Георги Стоилов[5]
министър на строежите и архитектурата (24 юли 1973 – 12 май 1977) Иван Сакарев[6]
Иван Сакарев[7] министър на строителството и селищното устройство (4 януари 1984 – 28 януари 1986) ---

Бележки и източници[редактиране | edit source]

  1. а б Осъденият по делото „Чернобил“ пред „Капитал“ Григор Стоичков: Съвестта ми е напълно чиста - статия и интервю в Капитал от 14 април 2006
  2. а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 439,.
  3. 120 години от откриването на жп гара София - статия в news.bg от 12 август 2008 г.
  4. министър на строителството и строителните материали
  5. министър на архитектурата и благоустройството
  6. министър на строителството и строителните материали
  7. министър на строителството и архитектурата