Гриша Островски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гриша Островски
Роден
Починал
30 април 2007 г. (88 г.)
Активни години1949–2002
Уебсайт

Гриша Исер Островски е български актьор и режисьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Париж, Франция. Като малък свири на цигулка. Завършва висше образование, специалност театрознание във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1957 г. Театралната му дейност започва през 1937 г. в студията на Боян Дановски. Специализира при проф. В. Константинова в Училище „Щукин“ при Вахтанговския театър (1969/70). Дебютира с постановката на „Стари другари“ от Малюгин през 1949 г. в Народен театър „Иван Вазов“. Бил е актьор в Реалистичен театър, Опитен Театър на Стефан Сърчаджиев. След войната е режисьор и актьор в Радио София, НТ „Иван Вазов“, Младежкия театър (1979-1984), Държавен сатиричен театър (1957-1975), Театър на българската армия (1951-1957), художествен ръководител на ДТ — Варна (1975-1979) и НДТ „Сълза и смях“.

Островски е преподавател и професор по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ, а от 1981 до 1988 г. е заместник-ректор на ВИТИЗ. Удостоен е с наградата за педагогическа дейност – „Почетния Жак“ на френските театрални училища през 1990 г., с награда за изявена педагогическа дейност и работа с млади актьори на фестивала „Театър без граници“ в Лион, Франция и с почетния знак на школата в Милано. Гриша Островски е носител на множество национални награди и държавни отличия, сред които званието „народен артист“, първа награда и награда на ФИПРЕСИ за филма „Отклонение“ (1969, Варна).

Гриша Островски е известен в гилдията на актьорите като откривател на млади таланти, както и с невероятното си чувство за хумор и самоирония. Носител е на Наградата за цялостно творчество на Съюза на артистите в България за 2002 г.

Умира на 30 април 2007 г. Погребан е в Централните софийски гробища.[1]

Театрални постановки[редактиране | редактиране на кода]

Режисьор е и на мюзикълите:

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Като режисьор[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-10-13.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]