Гродненска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гродненска област
Гродзенская во́бласць
Знаме
      
Герб
BelarusHrodnaRegion.png
Страна Флаг на Беларус Беларус
Адм. център Гродно
Площ 25 127 km²
Население (2019) 1 039 278 души
41,4 души/km²
Райони 17 + 1
Губернатор Владимир Кравцов
Гродненска област в Общомедия

Гродненска област (на беларуски: Гродзенская вобласць) е една от 6-те области на Беларус. Площ 25 127 km² (най-малка по големина в Беларус, 12,1% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 039 278 души[1] (най-малка по население в Беларус, 10,97% от нейното население). Административен център град Гродно. Разстояние от Минск до Гродно 343 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Най-старите градове в областта са: Гродно (първи сведения за селището от 1128 г.); Лида (първи сведения от 1380 г.), Слоним (град от 1500 г., вторично утвърден за град през 1796 г., основан в края на 10-ти век, първи исторически сведения от 1252 г.), Волковиск (град от 1507 г. вторично утвърден за град през 1796 г., първи исторически сведения от 1259 г.); Навагрудак и Ошмяни (градове от 1796 г., вторично признати за градове през 1940 г.). Най-новите градове в областта Иве и Свислоч (от 2000 г.) и Островец (от 2012 г.) са утвърдени за такива след признаването на независимостта на Беларус. Гродненска област е образувана на 20 септември 1944 г. от части на Белостокска, Брастка и Барановичка области. На 8 януари 1954 г. към Гродненска област са присъединени районите на заличените Молодечненска и Барановичка области.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Гродненска област се намира в северозападната част на Беларус. На на запад граничи с Подляско войводство на Полша, на север – с Литва, на североизток – с Витебска област, на изток – с Минска област и на юг – с Брестка област. В тези си граници заема площ от 25 127 km² (най-малката по големина в Беларус, 12,1% от нейната площ).Дължина от югозапад на североизток 270 km, ширина от северозапад на югоизток 128 km.[2]

Гродненска област е разположена в западната част на Източноевропейската равнина. Централната ѝ част се заема от Неманската низина (височина до 90 – 150 m), а на север от нея се простира слабохълмистата Лидска равнина. На югозапад леко се издигат над околния терен Гродненското (240 m) и Волковиското възвишения, на североизток се издига Ошмянското възвишение (320 m), а на югоизток – Новогрудското възвишение с максимална височина 323 m (53°33′51″ с. ш. 25°47′58″ и. д. / 53.564167° с. ш. 25.799444° и. д.), издигаща се южно от град Навагрудак.[2]

Климатът е умерено континентален със сравнително кратка и зима и влажно топло лято. Средна януарска температура от -4,5°С на запад до -5,5°С на изток, а средната юлска съответно 18°С и 17,5°С. Годишната сума на валежите се колебае от 550 mm в низините до 650 mm във възвишенията. Продължителността на вегетационният период (минимална денонощна температура 5°С) е 190 – 200 денонощия.[2]

Над 95% от територията на Гродненска област попада във водосборния басейн на река Неман, която се явява основна водна магистрала в областта. Основни притоци: леви – Уша, Сервеч, Молчад, Шчара, Зелвянка, Рос, Свислоч; десни – Березина, Гавя, Дитва, Лебеда, Котра. В крайния югозападен ъгъл на областта протича най-горното течение на река Нарев от басейна на Висла. Водите на реките основно се използват зо битово водоснабдяване. Езерата в областта са малко, като най-голямото е Белое.[2]

В областта преобладават ливадно-подзолистите почви. В западните и югозападните райони, предимно в по-високите части са развити средноподзолисти песъчливи и пясъчни почви. По долината на река Неман са развити торфено-блатните и ливадно-алувиалните почви, а на югозапад и в отделни места в Новогрудското възвишение има значителни участъци заети от плодородните ливадно-карбонатни почви. Около 20% от територията на областта е покрита с гори. Горските масиви имат предимно островен характер и са „разхвърляни“ по цялата ѝ територия. В горските масиви преобладават иглолистните гори (72%) разположени основно в Гродненски, Слонимски и други райони, а на територията на Свислочки район попада северната част на резервата „Беловежка гора“. Блатата (предимно от низинен тип) и заблатените земи заемат почти 1/5 от територията на областта. В Гродненска област се срещат над 50 вида бозайници и около 200 вида птици – заек, лисица, белка, горски пор, плъх, дива свиня, лос, норка, язовец, хермелин, бобър (в югоизточните части). В резервата „Беловежка гора“ обитават зубри, благородни елени, сърни, диви свине и други ценни животни.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2019 г. населението на Гродненска област област е наброявало 1 039 278 души (10,97% от населението на Беларус). Гъстота 41,36 души/km². Градско население 76,1%. Етнически състав: беларуси 66,7%, поляци 21,5%, руснаци 8,2%, украинци 1,4%, литовци 0,2%, татари 0,2% и др.[1]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Гродненска област се дели на 1 областен градски окръг, 17 административни района, 15 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 14 града с районно подчинение, 16 селища от градски тип и 2 градски района в град Гродно.[1]

Административно-териториално деление на Гродненска област
Административно-териториално деление на Гродненска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Гродно
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1.Гродно 142 373 547 гр. Гродно 373 547 -
Административен район
1.Берестовицки 744 15 193 сгт Болшая Берестовица 5 744 63
2.Волковиски 1 193 69 105 гр. Волковиск 43 815 98 Красноселски, Рос
3.Вороновски 1 418 24 335 сгт Вороново 6 302 133 Радун
4.Гродненски 2 594 49 466 гр. Гродно - гр. Скидел, Сопоцкин
5.Дятловски 1 544 23 744 гр. Дятлово 7 490 199 Козловщина, Новоелня
6.Зелвенски 870 14 375 сгт Зелва 6 581 132
7.Ивевски 1 846 22 458 гр. Иве 7 668 158 Юратишки
8.Корелички 1 094 19 336 сгт Кореличи 6 393 194 Мир
9.Лидски 1 567 131 240 гр. Лида 101 928 132 гр. Берьозовка
10.Мостовски 1 342 27 735 гр. Мости 15 770 60
11.Навагрудакски 1 668 44 630 гр. Навагрудак 29 525 172 Любча
12.Островецки 1 569 25 131 гр. Островец 11 640 250
13.Ошмянски 1 216 30 613 гр. Ошмяни 17 118 220
14.Свислочки 1 450 14 797 гр. Свислоч 6 370 90 Порозово
15.Слонимски 1 471 63 687 гр. Слоним 49 338 165
16.Сморгонски 1 490 51 390 гр. Сморгон 37 528 260
17.Шчучински 1 912 38 496 гр. Шчучин 16 175 68 Желудок, Острино

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]