Грозни (ракетен крайцер, 1961)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Грозни“
Cruiser Kynda.jpg
Ракетният крайцер „Грозни“
Флаг СССР СССР
Военноморски флот на Русия Русия
Клас и тип Ракетен крайцер от проекта 58
Производител ССЗ №190 А. А. Жданов в Ленинград, СССР.
Живот
Заложен 23 февруари 1960 г.
Спуснат на вода 26 март 1961 г.
Влиза в строй 3 декември 1962 г.
Изведен от
експлоатация
24 юни 1991 г., утилизиран през 1993 г.
Характеристика
Дължина 142 m
(134 m по водолинията)
Ширина 16 m
Газене 5,1 m
Задвижване 2 парни турбини;
4 парни котела
2 гребни винта;
90 000 к.с.
Скорост 34,5 възела
(63 km/h)
Водоизместимост 4340 t (стандартна)
5570 t (пълна)
Екипаж 339 души
(в т.ч. 27 офицера)
Далечина на
плаване
3500 мили на ход 18 възела
1600 мили на ход 34 възела
Радиолокационна
станция (РЛС)
2 × РЛС за откриване на ВЦ и НЦ МР-300 „Ангара“
(след модернизацията: 1 × МР-300 + 1 × МР-310 „Ангара-А“)
2 × 4Р44 „Бином“ за ПКРК П-35
2 × „Успех-У“ за приемане на целеуказания за ПКРК
1 × 4Р90 „Ятаган“ (за ЗРК)
1 × МР-105 „Турель“ за 76-мм АУ
2 × МР-123 „Вымпел“ за 30-мм АУ (поставени по-късно)
РЛС за опознаване „Никель-КМ“ и „Хром-КМ“
Система за опознаване „Пароль“
Хидроакустическа
система (ХАС)
ГС-572 „Геркулес-2М“
Радиоелектронно
оборудване
БИУС „Планшет-58“
САС „Краб-11“ и „Краб-12“
станция за РТР „Бизань-4Д“
САП МР-262 „Ограда-1“
станции за РТР „Залив-15-16“, „Залив-13-14“, „Залив-11-12“
Въоръжение
Артилерия 2x2 76,2 mm
Зенитна артилерия:
4x6 30 mm
Ракети 2x4 ПУ СМ-70 за ПКР П-35 (16 ракети „П-35“ или „Прогрес“)
Зенитно-ракетно въоръжение:
1x2 ПУ ЗИФ-101 за ЗРК М-1 „Волна“ (16 ЗУР В-600 (В-601));
Хеликоптери 1 x Ка-25РЦ[1]
Торпеда 2x3 533 mm ТА
Други Противолодъчно въоръжение:
2x12 РБУ-6000 „Смерч-2“
(боезапас: 96 дълбочинни бомби РГБ-60)
„Грозни“
в Общомедия

Грозни (на руски: Грозный) е ракетен крайцер, главен кораб на ракетните крайцери от проекта 58 на на ВМФ на СССР.

История на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Всичко са построени 4 подобни крайцера: „Грозни“, „Адмирал Головко“, „Варяг“, „Адмирал Фокин“, които са първите съветски крайцери, въоръжени с противокорабно ракетно оръжие.

Главен конструктор на проекта става В. А. Никитин. Ескизният проект 58 е разработен през 1957 г., през същата година започва разработката на техническия проект за крайцерите. Отначало проекта има присвоено название ескадрен миноносец. „Грозни“ е заложен в Ленинградския корабостроителен завод „А.А. Жданов“ на 23 февруари 1960 г. След построяването кораба е причислен към класа на крайцерите, подклас „ракетен крайцер“, отнасящ се към корабите от I ранг. Окончателно въпроса е решен по време на визитата на кораба от Н. С. Хрушчов от 22 юли 1962 г.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

„Грозни“ след модернизацията. 1986 г.

След влизането си в строй е в състава на Северния флот[2]. Пристига в Северодвинск от Балтика на 6 юли 1962 г. На 22 юли 1962 г. провежда в присъствие на Н. С. Хрушчов успешен пуск на две ПКР П-35. През есента на 1962 г. прави обратен преход за Балтика, където преминава втория етап от държавните изпитания. На 10 август 1963 г. пристига на постоянното си място за базиране в Североморск. На 25 юли 1965 г. участва в морския парад в Ленинград в чест на деня на ВМФ, където и за първи път е представен на съветската общественост[3].

На 20 септември 1966 г. пристига в Севастопол и влиза в състава на Черноморския флот. В този период нееднократно носи бойна служба в Средиземно море, посещава много чуждестранни портове. През 1968 г. кораба участва в снимките на филма „Неутрални води“ (1969), където играе ролята на крайцера „Горделивий“. От 19 юли 1976 г. до 25 февруари 1982 г. преминава среден ремонт и модернизация в „Севморзавод“ в Севастопол[3]. Получава ново радиоелектронно оборудване, също са поставени 4 ЗАК АК-630М. От 11 юни до 15 септември 1982 г., по време на Ливанската война, в състава на съединение кораби действа при бреговете на Сирия, оказвайки поддръжка на сирийските въоръжени сили[4].

На 26 декември 1983 г. пристига в Балтийск и влиза в състава на Балтийския флот. Занимава се с бойна подготовка, носи бойна служба в Средиземно море в периода 1985−1986 г., осъществявайки следене над американските авионосни групи. На 1 април 1989 г. влиза за среден ремонт в кораборемонтен завод № 29 в Лиепая. Към средата на 1990 г. работите по крайцера са прекратени. На опитите да се отбуксира „Грозни“ в Калининград пречат властите на Латвия. На 9 юли 1991 г. крайцера е изключен от списъците на флота. Кораба продължава да стои на причала на завода, където и потъва, през март 1993 г., вследствие на разхищение на оборудването от мародери. По-късно е изваден и разкомплектован за скрап[4].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Апальков Ю. В.. Корабли ВМФ СССР. Т. II. Ударные корабли. 41,43 с.. ISBN 5-8172-0076-7.
  2. Апальков Ю. В.. Ударные корабли. 49 с..
  3. а б Апальков Ю. В.. Ударные корабли. 50 с..
  4. а б Апальков Ю. В.. Ударные корабли. 53 с..

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Грозный (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.