Громшин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Громшин
Общи данни
Население 791 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 17,426 km²
Надм. височина 71 m
Пощ. код 3444
Тел. код 09516
МПС код М
ЕКАТТЕ 17943
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Бойчиновци
Светлин Сретениев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Громшин
Андрей Кръстев
(РЗС)

Громшѝн е село в Северозападна България. То се намира в община Бойчиновци, област Монтана.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на левия бряг на река Огоста. От изток се намира с. Лехчево, от запад с. Кобиляк, север с. Мадан. На юг землището на селото граничи с Врачанска област.

Землището на селото е подходящо за отглеждане на лозя, овощни култури и зърнени.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото идва от старата диалектична форма " громошин ". То произлиза от думите „гром“ – гръм, трясък и „шина“ – метален обръч. Това е свързано със съществувалите в селото многобройни коларо – железарски работилници.

В района на село Громшин е намерена лъка от тракийска гривна с 5 розетки. Това са фибули с характерен лък с петлистни розетки, известни като фибули тип " Букьовци ". Датирането им е към края на на V и началото на IV век пр. Н. е. Фибулите са художествено изработени големи игли а закопчаване на дрехи. Съхраняват се м историческия музей на гр. Монтана.

В римски надпис намерен при с. Громшин, Монтана се определя като център с муниципално право, тоест право на град със значителна територия.

Най-ранни писмени сведения за селото са дадени в турски данъчни документи, съхранявани в Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Турските описвачи през 1479 и 1485 г., описвайки ленните владения в санджака Никопол, дават сведение за селото и принадлежността му към Али, син на Ибрахим. В данъчните дефтери селото е изписано по начин както се произнася и до днес. [1]

Тимар на Али, син на Ибрахим. Преминал у него от Тимур, син на Тар паша. Владее го и участва във военните походи съгласно султански берат.
Село Громшин, спадащо към Ивраджа: домакинства-22, неженени – 2, приход -2821 акчета.

.......“

В селото има паметник на загиналите във войните през 1912, 1913, 1915 – 1918 г.

На изборите през 1949 година, след забраната на опозицията и в разгара на колективизацията, в селото гласуват по-малко от половината избиратели.[2]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В близост до селото е Градешкият манастир " Свети Пророк Предтеча и Кръстител Господен Йоан ".

Едно от преданията за манастира е свързано със село Громшин. Още по време на османската власт е съществувал стар манастир, разположен на стръмния десен бряг на р. Огоста в местността „Кърнино“.Той се е намирал на около 1500 метра от днешния манастир. И до днес мястото на този стар манастир се нарича „Пустия манастир“. Той е бил опожарен по време на кърджалийските нападения. И така преданието, свързано с Громшин, е, че брат и сестра от това село решават да възстановят опожарения манастир в местността „Кърнино“ .Те прекарват там необходимите греди, камъни и шинди. Когато започват самия градеж, над тях закръжал голям орел, който се спуснал и грабнал една от шиндите и полетял на юг. Орелът пуснал дъската на мястото на днешния манастир, хората го възприели като поличба и построили манастира там.

До с. Громшин има каменист склон с името Ръсевица. Според Анчо Калоянов това наименование има общо с етнографската група „Хърцои“ и култа към бог Хърс от старобългарското езичество.

Днешният храм „Възнесение Господне“ е започнат да се строи през 1925 г. от инициативен комитет, ръководен от свещеника Илия Петков Симеонов. Това става с дарения и доброволен труд на хората от селото. Иконостасът на храма е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[3]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Народно Читалище „Светлина“.

В библиотеката на селото има 9734 книги.

В година идват към 130 читатели.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Близо до селото по поречието на р. Огоста се намира местността Кърнино.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Един от известните родове в с. Громшин е родът Беловарски, от който произхождат:

Друг известен род в селото е родът Гачковци. Последният „Гачковец“, живял в селото, е Петър Александров Димитров Гачков. Известен на всички от селото с прозвището Пенко „Синия“. Роден е на 14 април 1922 г. Умира на 27 декември 1995 г. Негов паметник е изграден и може да бъде видян и днес на гроба му в с. Громшин.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Селото е подходящо за риболов, има около 15 вида риба: шаран, таранка, костур, клен, беловар, щука, мрена и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ковачев, Румен, Опис на Никополския санджак от 80-те години на XV век, Издателство на Народната библиотека „Св. св. Кирил и МетодиЙ“, София, 1997, ISBN 954-523-032-0, с. 140.
  2. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 135.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.