Грузинци в Иран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Грузинци в Иран
Общ брой100 000
По местаФерейдан, Гилан, Мазандаран,Хузестан(Дезфул), Голестан, Исфахан, Фарс, Хорасан, Техеран
ЕзикГрузински, фарси
РелигияОсновно шиитски ислям
Грузинци в Иран в Общомедия

Иранските грузинци (на грузински: ირანის ქართველები) са етнически грузинци, живеещи на територията на съвременен Иран.

Източна Грузия е под зависимостта на Персия от 16 до края на 18 век, започвайки със завладяването ѝ от Сефевидите. Шах Абас I, неговите предшественици и наследници, принудително преселват стотици хиляди грузинци, които традиционно изповядват християнство и юдаизъм, за да намали влиянието на къзълбашите, да развие индустриална икономика, да увеличи военната мощ и да насели новопостроените градове в различни региони на Персия, включително в провинциите Исфахан и Керман. Редица благородници емигрират доброволно в Иран през вековете. През 19 век, подобно на мухаджирите, грузинци се изселват в Персия след руското завоевание на Кавказ.[1] Грузинската общност във Ферейдуншер, ферейданите, запазва грузинската си идентичност и в днешно време, въпреки че е принудена да възприеме аспекти от иранската култура като персийския език и шиизма, за да оцелее в местното общество.[2][3][4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Сефевидски придворни, водещи грузински затворници. Персийски гоблен от 16 векМузей на изкуството „Метрополитън“.

Ерата на Сефевидите[редактиране | редактиране на кода]

Очевидно първата общност на грузинците в страната се появява след нашествието в Кавказ на шах Тахмасп I, в резултат на което 30 000 грузинци и представители на други кавказки народи са отведени в Персия. Грузински селища се появяват в Персия през 1610-те години, когато по заповед на шах Абас I около 200 000 души са преселени от източните грузински провинции Кахетия и Картли като наказателна експедиция срещу най-лоялните дотогава грузински васали: Теймураз I и Луарсаб II.[5] Повечето от съвременните ирански грузинци са техни потомци, а не на грузинците, преселени по времето на Тахмасп I. По-късно, след смъртта на Абас, през 17, 18 и 19 век, се извършват нови депортации, последната от които е при управлението на династията Каджар. През XIX век редица грузинци мигрират в Персия, подобно на мухаджирите, след завладяването на Кавказ от Руската империя. По указание на шаха заселниците са изпратени в слабо населени земи, които новодошлите бързо превръщат в развити земеделски райони. Много от новите селища получават грузински имена, съвпадащи с географски имена в Грузия. По време на сефевидската епоха, Грузия е толкова политически и до известна степен в културно отношение свързана с Персия, че грузинците заменят къзълбашите сред длъжностните лица, заедно с черкези и арменци.

Ростом (Ростом хан), цар на Картли (1633 – 1658)

По време на пътешествията си италианският пътешественик Пиетро Дела Вале пише, че в Персия няма къщи, в които да не живеят грузински роби, отбелязвайки присъствието на огромен брой грузинци в иранското общество.[6] Много грузинци живеят в късната столица на Сефевидите, Исфахан. Много от жителите на града са имали грузински, черкезки и дагестански корени.[7] Енгелберт Кемпфер, който посещава Сафавидска Персия през 1684 – 1685 г., изчислява броя им на 20 000.[8] След сключването на споразумението между шах Абас I и неговия грузински васал Теймураз I, според което последният признава управлението на Сефевидите в замяна на вътрешно самоуправление и назначаването на сина си за даруга (управител) на Исфахан, грузинският принц приема исляма. Войниците, придружаващи Теймураз, говорят грузински. Дворът на шаха в Исфахан е охраняван от голям брой грузински воини, има и много грузинки. Въпреки че говорят фарси или тюркски, майчиният им език е грузински.

През последните дни на империята на Сефевидите нейните врагове: Османската империя, Руската империя, както и афганистанските племена от далечните източни региони, се възползват от слабостта на държавата и нахлуват в Иран. Приносът на иранските грузинци във войните срещу афганистанците е от решаващо значение. Грузинците участват в битката при Голнабад и битката при Ферейдуншер. В последната те нанасят пълно поражение на афганистанските племена.

Според персийски източници, през ерата на Сефевидите, 225 000 грузинци са транспортирани в централна Персия през първите два века. Според грузински източници броят на депортираните е 245 000.[9]

Афшаридската епоха[редактиране | редактиране на кода]

По време на управлението на династията Афшариди, според персийски източници, 5000 грузински семейства са преселени в Персия, грузински източници посочват, че броят им е 30 000 души.[9]

Ерата на каджарите[редактиране | редактиране на кода]

Династията Каджар има най-пълен контрол над Грузия, за кратък период от своето съществуване. През това време, според персийски източници, 15 000 грузинци са депортирани в Персия; според грузински източници те са 22 000.[9] Това е последната голяма грузинска миграция в Иран след битката при Крцаниси през 1795 година.

Съвременен Иран[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки изолацията от Грузия, много грузинци са запазили езика и традициите си, но са принудени да приемат исляма. Етнографът Ладо Агниашвили става първият представител на Грузия, посетил общността през 1890 г.

След Първата световна война грузинското малцинство в Иран се включва в конфронтацията между Западния свят и Съветска Русия. През 1945 г. тази компактна етническа общност, заедно с други етнически малцинства, населяващи Северен Иран, попада в центъра на вниманието на СССР като възможен инструмент за влияние върху вътрешната политика на Иран. Докато съветското ръководство в Грузия иска да ги репатрира, централното правителство в Москва очевидно предпочита да задържи грузинците в Иран. Опитите на СССР да получи влияние в Северен Иран са спрени едва след като Сталин осъзнава, че са непрактични поради иранското упорство и натиска от САЩ.

През юни 2004 г. новият президент на Грузия Михаил Саакашвили става първият грузински политик, посетил иранската грузинска общност във Ферейдуншер. Хиляди местни грузинци приветстваха делегацията, поздравявайки я с новото грузинско знаме с пет кръста.[10][5] Саакашвили, който подчертава историческата роля на грузинците в защитата на Иран, полага цветя върху гробовете на иранските грузинци, загинали по време на ирано-иракската война.[11]

География, език и култура[редактиране | редактиране на кода]

Грузинското малцинство в Иран все още използва грузинския език. Центърът на грузинската диаспора в Иран е Ферейдуншер, малък град на 150 км западно от Исфахан, в областта, известен в историята като Ферейдан. Около Ферейдуншер има 10 грузински градове и села. В тази област грузинската идентичност е запазена по-добре, отколкото на други места в Иран, повечето хора разбират грузински и го използват в ежедневната комуникация.

Други места за компактно пребиваване на грузинци са в Хорасан близо до Абас-Абад (на половината път между Имамшахр и Сабзевар), където е останала само една възрастна жена, която си спомня за грузинците през 1934 г.; в Мазандаран близо до Бехшехр, в Гилан близо до Фараз Абад, в Исфахан близо до Наджафабад, Бад, Рахматабад, Язданшер и Амир Абад. Тези места често се наричат „грузински квартали“. Много грузинци и иранци от грузински произход също са разпръснати в големите ирански градове като Техеран, Исфахан,Дезфул, Рещ, Кередж и Шираз. Повечето от тези общности не говорят грузински, но запазват чертите на грузинската култура и се идентифицират като грузинци.[5] Понякога се твърди, че иранските грузинци запазват останки от християнската традиция, но има малко доказателства. Иранските грузинци спазват шиитските традиции, както и нерелигиозните традиции на иранското общество, например Новруз.

Местното самоназвание на грузинците в Иран, подобно на други грузинци в света, е „картвели“ (на грузински: ქართველი), въпреки че понякога се използват етнонимите „горж“, „горжи“ (от персийското име на грузинците). Те наричат своя език „картули“ (на грузински: ქართული). Както посочва Резвани, това не е изненадващо, като се има предвид, че всички други грузински диалекти в Иран са изчезнали.

Броят на грузинците в Иран е над 100 000. Според Encyclopaedia Georgiana (1986) около 12 000 – 14 000 души са живели в селските райони на Ферейдан около 1896 г.[12] Според по-късна оценка, дадена от Резвани (публикувана през 2009 г., написана през 2008 г.), във Ферейдан може да живеят най-малко 61 000 грузинци. Според други оценки (Енциклопедия на народите на Африка и Близкия изток, 2009 г.) иранските грузинци са над 100 000. Грузинците са най-голямата група сред кавказките народи на Иран, пред черкезите.[13]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Caucasus Survey // Архивиран от оригинала на 2015-04-15. Посетен на 2015-05-03.
  2. ↑ Muliani, S. (2001) Jaygah-e Gorjiha dar Tarikh va Farhang va Tammadon-e Iran = Положение грузин в истории и цивилизации Ирана. Esfahan: Yekta
  3. ↑ Rahimi, M.M. (2001) Gorjiha-ye Iran; Fereydunshahr = [Грузины Ирана; Ферейдуншехр]. Esfahan: Yekta
  4. ↑ Sepiani, M. (1980) Iranian-e Gorji. Esfahan: Arash [Georgian Iranians]
  5. ↑ а б в Mikaberidze 2015.
  6. ↑ Georgians in Safavid Iran // Посетен на 2014-04-26.
  7. ↑ Isfahan-Safavid Period VII
  8. ↑ Matthee 2012.
  9. ↑ а б в Rezvani, Babak. Iranian Georgians // (на английски)
  10. ↑ Sanikidze, George. Walker, Edward W. Islam and Islamic Practices in Georgia Publication Date; 08-01-2004. p 19
  11. ↑ Archived copy // Посетен на 2007-02-16.
  12. ↑ Encyclopaedia Georgiana (1986), vol. 10, Tbilisi: p. 263.
  13. ↑ Encyclopedia of the Peoples of Africa and the Middle East Facts On File, Incorporated ISBN 1-4381-2676-X p 141

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Muliani, S. (2001) Jâygâhe Gorjihâ dar Târix va Farhang va Tamaddone Irân (The Georgians’ Position in Iranian History and Civilization). Esfahan: Yekta Publication. ISBN 978-964-7016-26-1.((fa))
  • Rahimi, M. M. (2001) Gorjihâye Irân: Fereydunšahr (The Georgians of Iran; Fereydunshahr). Esfahan: Yekta Publication. ISBN 978-964-7016-11-7.((fa))
  • Sepiani, M. (1980) Irâniyâne Gorji (Georgian Iranians). Esfahan: Arash Publication.((fa))
  • Rezvani, B. (2008) The Islamization and Ethnogenesis of the Fereydani Georgians. Nationalities Papers 36 (4): 593 – 623. DOI:10.1080/00905990802230597
  • Oberling, Pierre (1963). Georgians and Circassians in Iran. Studia Caucasica (1): 127 – 143
  • Saakashvili visited Fereydunshahr and put flowers on the graves of the Iranian Georgian martyrs' graves, showing respect towards this community [1]((fa))
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Грузины в Иране“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Грузинци_в_Иран&oldid=11958748“.