Грузия
| Грузия на грузински: საქართველო | |
| Девиз: ძალა ერთობაშია Силата е в единството | |
| Химн: თავისუფლება | |
.svg) Местоположение на Грузия | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 69 700 km² (на 119-то място) |
| Столица | Тбилиси |
| Най-голям град | Тбилиси |
| Официален език | грузински |
| Демоним | грузинец |
| Население (2017) | 3,718,200 (на 131-во място) |
| Гъстота на нас. | 53,3 души/km² (на 137-мо място) |
| Управление | |
| Форма | Парламентарна република |
| Президент | Саломе Зурабишвили |
| Министър-председател | Мамука Бахтадзе |
| История | |
| Независимост от СССР | 9 април 1991 |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2017) | $39.70 млрд. (на 116-то място) |
| БВП на човек (ППС) | $10,747 (на 107-мо място) |
| БВП (ном., 2017) | $15.23 млрд. (на 116-то място) |
| БВП на човек (ном.) | $4,370 (на 112-то място) |
| ИЧР (2016) |  0.769 (на 70-то място) |
| Джини (2016) |  36.5 |
| Валута | Грузинско лари (GEL) |
| Други данни | |
| Часова зона | UTC+4 |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | GE |
| Интернет домейн | .ge |
| Телефонен код | +995 |
| Грузия в Общомедия | |
Грузия (на грузински: საქართველო) е държава в Източна Европа,[1][2][3] на източния бряг на Черно море, между Русия и Турция. Грузия покрива територия от 69 700 km², а населението ѝ достига до 5 милиона. Столицата и най-големият град е Тбилиси.[4] Грузия е унитарна, полупарламентарна република, като правителството се избира чрез представителна демокрация. Грузия е член на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, Съвет на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, и се стреми към членство в НАТО и ЕС.
По време на Античността са били създавани множество малки царства в този регион. Колхидското царство и Царство Иберия приели християнството през ранната половина на IV век. Обединеното Царство Грузия достига върха на своята политическа и икономическа сила по времето на царуването на Давид IV Строителя и Царица Тамара през XI и XII век. След това районът е превзет от различни големи империи. През късния XVIII век Източна Грузия (Картли-Кахетинското царство) сключва съюз с Руската империя и е анексирана през 1801 година. След кратка независимост, следвана от Руската революция през 1917, Грузия става част от Съветския съюз (1921). След независимостта си през 1991, посткомунистическа Грузия страда от гражданско неспокойствие и икономическа криза, което продължава през цялото десетилетие. Това продължава до Революцията на розите през 2003 г., след която новото правителство въвежда демократически и икономически реформи.
Етимология
Вътрешното название на Грузия („Сакартвѐло“, „земя на картвелите“) идва от името Картли (на грузински: ქართლი) на една от основните историко-географски области на Грузия, люлката на нейната държавност. Европейското название на Грузия, „Georgia“, е екзоним, използван още от средновековния период. Това име се свързва със Св. Георги, заради специалното отношение на грузинците към този светец. Ранни модерни автори като Жан Шарден са се опитвали да свържат името и с буквалното значение на гръцката дума γεωργός – земеделец.[5]. Наложилото се в български, руски и в ред други езици наименование Грузия произхожда от „Гурджан“, „Гурзан“ от арабско-персийски, сирийски и други източници. Смята се, че тези имена идват от арабско-персийското „гурдж“ („гурджистан“ – „страна на вълците“), отиващо към персийското „горг“ – „вълк“ и свързано с древноперсийското Вркан[6].
Наименованието, с което се наричат грузинците, е картвелеби (груз. ქართველები), а езикът – картули (груз. ქართული). Коренът картвел-и (ქართველ-ი) в името Сакартвело означава жител от региона Картли, или Иберия, както е познат в документите на Източната Римска империя. Древногърците (Страбон, Херодот, Плутарх, Омир и др.) и Римляните (Тит Ливий, Гай и др.) говорят за ранните западни грузинци като колхиди, а източните – иберийци.
География
Грузия е разположена между Русия и Турция, на границата между Европа и Азия, на източния бряг на Черно море. Някои институции я причисляват към Източна Европа[7], а други – и към Европа, и към Предна Азия.[8] Страната се разглежда като част от съвременна Европа.[3] Площта ѝ е 69 700 km², от които над 87% са планини и полупланински райони. Като естествена северна граница се издигат южните склонове на Голям Кавказ, през които е прекаран тунелът Роки, който свързва Грузия с Русия. На юг са разположени Малък Кавказ и Арменското плато. Исторически погледнато, западната част на Грузия се е наричала Колхида, а източната – Иберия. Поради сложно географско разположение, планините също изолират северния регион Сванетия от останалата част на Грузия.
Между двете големи планини е разположена Колхидската низина. Тя е отделена на запад от областите Долна Картли и Вътрешна Картли чрез разположените от север на юг планини Лихи. Най-високият връх в Грузия е Шхара, висок 5 068 m. Най-дългата река е река Кура – 1 364 km. Най-голямото езеро е Паравани, което заема площ от 37,5 km². Най-дълбоката пещера, Вороня, със своите 2 190 m е същевременно и най-дълбоката в света.[9]
На северозапад е разположена автономната република Абхазия, на югозапад – автономната република Аджария, на север – областта Южна Осетия. Абхазия и Южна Осетия не са под контрола на Грузия и се стремят към независимост, която е предмет на продължаващ териториален спор между грузинското правителство и предимно негрузинското население там.[10]
Големите градове в Грузия с население над 100 000 жители са Тбилиси (1 473 551 жители), Кутаиси (200 611 жители), Батуми (190 405) и Рустави (122 900 жители).
Топография
Пейзажът в границите на държавата е разнообразен. Пейзажът на Западна Грузия варира от низини, влажни гори, блата, дъждовни гори до вечни снегове и ледници, докато източната част на страната се намират дори и полубезводни равнини. Горите покриват площ от около 40%, докато алпийските и субалпийските зони заемат приблизително около 10%.[11]
Много от естествените райони в Западна Грузия са изчезнали през последните 100 години, което се дължи на развитието на селското стопанство и урбанизацията. Гористите региони остават извън низинните части и са предимно разположени по полите и планините. Горите в тази част се състоят най-често от широколистни дървета под 600 m над морското равнище и съдържат видове като дъб, габър, бук, бряст, ясен и кестен.
Западно-централните склонове на Месхетската верига в Аджария и някои местности в Самегрело и Абхазия са покрити с дъждовни гори. Между 600 – 1000 m над морското равнище широколистните гори се смесват с иглолистните, които съставляват растителния живот. Зоната се състои основно от бук, смърч и елови гори. От 1500 до 1800 m горите стават предимно иглолистни. Горите обикновено свършват на 1800 m, след което следва алпийската зона, която в повечето райони се простира до височина от 3000 m над морското равнище. Областта на вечния сняг и ледниците започва от 3000 m.
Пейзажът на Източна Грузия е значително по-различен от този в западните части, въпреки че, точно като в Колхида, повечето низинни области са обезлесени, поради селскостопански причини. В допълнение, заради сравнително сухия климат, някои от по-ниските зони (особено Картли и Кахетия) никога не са били покрити с гори.
Общият пейзаж на Източна Грузия включва множество долини и клисура, които са разделени от планини. За разлика от Западна Грузия, тук около 85% от горите са широколистни. Иглолистните гори доминират само в Боржомското дефиле и в крайните западни райони. От широколистните видове най-срещани са букът, дъбът и габърът. Други широколистни разновидности включват някои видове явор, трепетлика, ясен и лешник.
Климат
Кавквазките планини предпазват Грузия на север от проникването на студени, а на юг – от проникването на горещи и сухи въздушни течения. Това позволява на Черно море да въздейства на климата. Климатичните пояси, които заема Грузия, са от влажни субтропични в западната част до умереноконтинентални в източната част на страната. Средната температура на страната е 15 °C в Западна и между 11 и 13 °C в Източна Грузия. Средните валежи в западната част са 3 000 mm, а в източната – 400 mm. Пролетта в Грузия е къса и съпроводена от спонтанна промяна на времето, лятото е горещо. Есента е слънчева и топла, а зимата е бедна на снеговалеж.
Флора и фауна
Поради разнообразните си пейзажи Грузия е дом на около 1000 вида гръбначни (330 птици, 160 риби, 48 влечуги и 11 земноводни). Редица големи месоядни живеят в горите, например кафява мечка, вълци, рисове и персийски леопард. Колхидският фазан (срещан и в България) е ендемичната птица на Грузия, която е важен обект на лов в останалите части по света. Броят на безгръбначните е считан за доста висок.
Около 6500 вида гъби са регистрирани в Грузия, но този брой е далеч от реалния. Истинският брой на видове гъби в Грузия, включвайки и видове, които още не са открити, е възможно да бъде по-голям, като се има предвид общоприетото становище, че единствено 7% от гъбите по света са открити. Въпреки че обемът на налична информация все още не е голям, направен е опит да се установи броят на видове гъби, срещани в страната. Оказва се, че 2595 вида са идентифицирани като „ендемични“ за Грузия. 1729 вида растения са били регистрирани в Грузия във връзка с гъбите. Истинският брой на растителните видове, срещани в Грузия, е вероятно да бъде значително по-голям.
История
Територията на Грузия е населявана още от древността. Така например между 6 век пр.н.е. и 2 век пр.н.е. в Западна Грузия съществувало известното на древните гърци Колхидско царство. Друго известно антично грузинско царство било царството Иверия.
На 26 май 1918 г., след октомврийската революция, Грузия се обявява за независима държава. На 16 февруари 1921 г. червената армия окупира Грузинската демократична Република, която от своя страна е включена в границите на Съветския съюз.
До 1991 г. страната е част от Грузинска ССР – република в състава на СССР. Малко по-късно в областите Абхазия, Аджария и Южна Осетия възникват сепаратистки движения, подкрепяни от Русия. След ожесточени боеве през 1992 – 1993 г. Грузия губи фактическия контрол върху голяма част от територията на областите, в които са разположени и руски войски.
Звиад Гамсахурдия е първият демократично избран президент след обявяването на независимостта. През 1992 г. той е свален чрез държавен преврат, а скоро след това за президент е избран бившият председател на Грузинската комунистическа партия и външен министър на СССР Едуард Шеварднадзе. Под негово ръководство в Грузия се извършват демократични реформи. Икономическите проблеми, свързани с широко разпространената корупция и изборни манипулации, водят до недоволство сред грузинския народ.
През ноевмри 2003 г. народното недоволство кулминира в масови протести, предвождани от млади реформистки политици. Процесът на промяна, в който Шеварднадзе се принуждава да напусне поста си в полза на Михаил Саакашвили, е наречен „Революция на розите“. За министър-председател е избран Зураб Живаниа. Главните цели на младите реформатори са борбата с корупцията и ускоряването на макроикономическите реформи. Важни ресорни министерства се заемат от доказали се в чужбина грузинци. С бързи темпове се пристъпва към приватизацията на дърважните предприятия, както и привличане на чуждестранни инвестиции. Реформите не отминават и армията, която също се модернизира. През 2004 г. държавният дълг за първи път започва да намалява. През същата година масови протести водят до свалянето на проруския авторитарен президент Аслан Абашидзе, а Аджария се присъединява отново към Грузия, като получава широка автономия.
На 3 февруари 2005 г. умира премиерът Живаниа, след което постът се поема от бившия финансов министър Зураб Ногаидели. След масови протести срещу правителството на 2 и 7 ноември и здравословни проблеми на Ногаидели, той подава оставка. За премиер е избран банкерът Ладо Гургенидзе. В продължилите масови протести президентът Саакашвили подава оставка[12], за да даде възможността за провеждането на президенски избори, а като поста се заема временно от Нино Бурджанадзе. На 5 януари преждевременните президентски избори са спечелени от Саакашвили с 53,47% от изброените гласове[13].
В началото на август 2008 г. конфликтът с Абхазия и Южна Осетия отново се изостря поради внезапното навлизане на грузински войски на територията на двете автономни области. В интензивните сражения на страната на сепаратистите се намесва и руската армия, в резултат на което грузинците са отблъснати обратно. Създалата се ситуация води до сериозна икономическа и хуманитарна криза в Грузия. Руската намеса в конфликта е мотивирана от факта, че много от жителите на двете области още в началото на 90-те години са получили руско гражданство. В отговор на това Грузия обявява своето решение да излезе от ОНД, процедурата за което приключва едва на 18.08.2009 г. Така Грузия става първата държава, напуснала ОНД. Използвайки това, още в края на август 2008 г. Абхазия и Южна Осетия обявяват официално своята независимост от Тбилиси, като суверенитетът им е признат само от Руската федерация, Никарагуа, Науру, Венецуела и Сирия. Понастоящем, въпреки протестите на Грузия, Руската федерация продължава да оказва икономическа помощ на двете новообявени републики и е разположила ограничен военен контингент на тяхна територия, за да гарантира независимостта им.[14]
Държавно устройство
Грузия е полупрезидентска република. Президентът се избира за 5 години. Законодателният орган е парламентът.
Административно деление
Администрацията на Грузия е силно централизирана. Тя се разделя на 9 региона (на грузински მხარეები, мхарееби), две автономни републики (на грузински ავტონომიური რესპუბლიკა, автономиури республика) и самостоятелен столичен регион (Тбилиси). Регионите от своя страна се разделят на 67 общини (на грузински რაიონი) и 6 независими града (на грузински დამოუკიდებელი ქალაქი; Тбилиси, Кутаиси, Рустави, Поти, Батуми, Сухуми)
Икономика
Население
Грузия има население от 4 646 003 души. Населението на Грузия е мултиетническо, т.е. етнически нехомогенно.
| През годините | Грузинци | Абхазци | Осетинци | Руснаци | Азербайджанци | Арменци |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 1926 | 72,9% | 2,6% | 5,3% | 1,2% | 6,4% | 7,6% |
| 1939 | 61,4% | 1,6% | 4,2% | 8,7% | 5,3% | 11,7% |
| 1959 | 64,3% | 1,6% | 3,5% | 10,1% | 3,8% | 11,0% |
| 1970 | 66,8% | 1,7% | 3,2% | 8,5% | 4,6% | 9,7% |
| 1979 | 68,8% | 1,7% | 3,2% | 7,4% | 5,1% | 9,0% |
| 1989 | 70,1% | 1,8% | 3,0% | 6,3% | 5,7% | 8,1% |
| 2002 (без Абхазия и Южна Осетия) | 83,3% | няма данни | 0,8% | 1,5% | 6,5% | 5,7% |
По-голямата част от населението на страната изповядва православие.
- Грузинска православна църква (83,9%)
- Арменска апостолическа църква (3,9%)
- Римокатолическа църква (0,8%)
- Ислям (9,9%)
- Друго (1,5%)
Култура
Културата на Грузия се развива около литературната традиция на грузинския език и писменост в продължение на дългата история на страната. Тя става основа на силното чувство за национална идентичност, което помага на грузинците да запазят самосъзнанието си през продължителни периоди на чужда окупация и опити за асимилация.
Съвременните грузинци произлизат от кавказките народи, които се споменават за пръв път в хрониките на Асирия в началото на 1 хилядолетие пр.н.е. От тази епоха е запазен фолклорният епос „Амиранияни“. Грузинската азбука се появява през 5 век пр.н.е. и е реформирана от цар Парнаваз I през 284 пр.н.е..
Средновековната култура на Грузия е силно повлияна от християнството, възприето около 330 г. Многобройните грузински църкви и манастири са пръснати не само на днешната територия на страната, но и в съседните области, както и в по-отдалечени райони, като Сирия, Палестина, Атон. Бачковският манастир, един от най-големите в България, е построен и в продължение на почти три века е обитаван от грузинци.
Грузинските икони са сред най-добрите образци на средновековната православна иконопис. Сред известните произведения на средновековната грузинска литература са „Житие на Света Нино“ (4 век), „Мъченичество на светата царица Шушаник“ от Якоб Цуртавели (5 век), „Витязът в тигрова кожа“, епическа поема от Шота Руставели (12 век) и други.
Първата печатница на грузински е основана през 1620-те в Италия, а първата в самата Грузия – през 1709 в Тбилиси. През 1791 г. Георги Авалишвили, писател, драматург и дипломат, основава в Тбилиси Грузинския национален театър. През 1845 г. е създаден Държавният музей на Грузия, а през 1851 г. – Тбилиският държавен театър за опера и балет.
През 20 век Грузия е най-известна със своето кино. Първият документален филм („Пътуване на Акаки Церетели в Рача-Лечхуми“) е сниман през 1912 г. от Васил Амашукели, а първият игрален („Кристин“) – през 1916 г. от Александър Цуцунава.
Въоръжени сили на Грузия
Други
|
Русия |
| ||
| Черно море | 
|
|||
 Грузия 
| ||||
| ||||
| Турция | Армения, Азербайджан |
Източници
- ↑ International Geographic Encyclopaedia and Atlas. Springer, 24/11/1979, p. 273
- ↑ Stephen White, Valentina Feklyunina. Identities and Foreign Policies in Russia, Ukraine and Belarus: The Other Europes. Springer, Oct 22, 2014:"The Great Soviet Atlas put the entire Caucasus inside 'Europe', as far as the Turkish border with the USSR (Efremov, “Obsuzhdenie', p. 145); so did the Great Soviet Encyclopedia..."
- ↑ а б Европейски парламент, European Parliament Resolution 2014/2717(RSP), 17/07/2014: "...pursuant to Article 49 of the Treaty on European Union, Georgia, Moldova and Ukraine – like any other European state – have a European perspective and may apply to become members of the Union...""
- ↑ International Geographic Encyclopaedia and Atlas. Springer, 24/11/1979, p. 273
- ↑ Peradze, Gregory. „The Pilgrims' derivation of the name Georgia“. Georgica, Autumn, 1937, nos. 4 & 5, 208 – 209
- ↑ Гурам Гумба. Значение терминов „Грузия“ и „Сакартвело“ в средневековых источниках
- ↑ International Geographic Encyclopaedia and Atlas. Springer, 24/11/1979, p. 273
- ↑ ЦРУ: География на Грузия
- ↑ International Geographic Encyclopaedia and Atlas. Springer, 24/11/1979, p. 273
- ↑ Stephen White, Valentina Feklyunina. Identities and Foreign Policies in Russia, Ukraine and Belarus: The Other Europes. Springer, Oct 22, 2014
- ↑ International Geographic Encyclopaedia and Atlas. Springer, 24/11/1979, p. 273
- ↑ Ногаидели подава оставка
- ↑ Civil Georgia: Saakashvili Re-Elected as CEC Approves Final Vote Tally, 13 януари 2008
- ↑ Грузия напусна ОНД. vesti.bg
Външни препратки
- Georgia TVNews (english, german, russian, georgian)
- Грузия иска да ѝ казват Джорджия
| |||||||||||||||||
| ||||||||||
| ||||||||
|
