Груйо Манев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Груйо Манев
български учител и църковен протопсалт
Роден
19-и век
Починал
20-и век

Учил вСредно училище „Любен Каравелов“
Централно гръцко училище
Работил вСредно училище „Любен Каравелов“
Свети Николай
Одринска българска мъжка гимназия

Груйо Николов Манев е български учител и църковен протопсалт от град Копривщица.

След като завършва копривщенското училище по времето, когато там преподава дякон Иосиф Светогорски, е изпратен през 1834 г. заедно с Христо Пулеков, Найден Геров, Стоян Чомаков и др., по искане на чорбаджи Вълко Чалъков, в Пловдив да продължат образованието си в тамошното елинско училище. Там той е изучава гръцки език и църковно пеене, както Христо Пулеков, тъй и той е един отличен църковен певец, и славата му се е носи далече от Копривщица – в Пловдив, цяло Пловдивско и другаде. Той през целия си живот е бил учител и църковен певец (псалт). Учителствувал повече от 40 години в Копривщица, Клисура, Панагюрище, Одрин и другаде, ала най-много в Копривщица. Той е обича еднакво и гръцкия език, и пеенето, защото чрез тях изпъква пред обществото.[1]

Във времето от 1837 до 1839 г., Груйо Манев преподава на по-малките ученици по Взаимоучителния метод в Копривщица. Същата година общината в съседния град Панагюрище отчислява даскал Петър и на неговото място е поставен Манев. Там преподава черковното четене и пеене по „мусикия“ (гръцко нотно пеене). В училището на учениците, които са изучили часослова, псал­тира и апостола, дава да учат пак същите, но на гръцки език. Чете на учениците преведени от гръцки басните на Езоп, а на големи празници всичкото черковно пеене и четене в черкова откарва на гръцки език. Във връзка с басните ходи даже до Карлово при Райно Попович за консултации по превода им.[1]

Дскал Груйо, заедно с неколцина панагюрски първенци бил поканен да присъства при освещението на варошката черква в Татар Пазарджик. Там Груйо Манев завел със себе си и трима от своите ученици, между които е бил и Христо Данов. Когато бил условен за учител в Панагюрското взаимно училище и напуснал Клисура, даскал Груйо взима със себе си и Христо Данов, завежда го в Панагюрище и го настанява в своята квартира в училището. При такива обстоятелства учителя взима „под крилото си“ Данов, за да не остане само с образованието, получено в килийното училище в Клисура. С негови рекомендации Данов е назначен по-късно за взаимен учител в Копривщица, като същевременно учи в класното училище. Така той придобива необходимата висота на образование, за да се превърне в стожер за българската народна просвета и за българската книжнина.[1]

През 1851 г. Груйо Манев вече е първият учител в новооткритото от Найден Кръстевич „Чорбаджинайденово училище“ в град Одрин. Наследник на това училище се явява Одринската мъжка гимназия „Д-р Петър Берон“.[2]

Ученик по църковно пеене при Геро Добрович и прочутия музикоучител отец Неофит Рилски, Христо Пулеков освен като учител става и най-тачен псалт в едногласовото пеене. Пее на различни места и дори е певец в катедралния храм на Вселенската патриаршия. Когато се прибира в родния си град, Христо като тенор, влиза в противоборство с Манев, чийто глас е баритон. Въпреки желанието да блесне пред енориашите било в „Свети Никола“ или „Света Богородица“ в Копривщица, Груйо Манев винаги с уважение отстъпва първенството на Христо Пулеков.[3][1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Доросиев, Лука. Учебното дело въ Копривщица преди освобождението ни. // 20 Априлъ 1876, 1926. с. 404 – 408. Посетен на 9 ноември 2022.
  2. Всичко за град Одрин. // edirne.eu. Посетен на 9 ноември 2022.
  3. Борисов, Ивайло. Светла годишнина на прочутия копривщенски протопсалт Христо Пулеков. // pravoslavie.bg, 5 юли 2017. Посетен на 9 ноември 2022.