Групова психотерапия
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 14:05, 27 януари 2026 (UTC). |
Използването на групи в психотерапията се появява след Първата световна война. В началото на 20 век лекарят Джоузеф Прат събира групи болни от туберкулоза, за да ги обучава и окуражава. На него му прави впечатление, че когато болните са заедно те се възстановяват по-бързо поради взаимното влияние един на друг. По-късно психиатри-новатори, навлезли в британската армия, експериментират с групи войници с характерни елементи на шок, получен на бойното поле, или с невроза от войната. Този експерименти довеждат до неочаквани резултати. По този начин се заражда груповата анализа.
Терапевтични феномени, характерни за групите
[редактиране | редактиране на кода]- Сплотеност – Чувство за принадлежност към групата и за приемането на личността в нея. Сигурността, която се гарантира от сплотеността, е основна за процеса на развитието на любопитството и саморазкриването.
- Взаимодействие – Независимо колко силно се противопоставят, в крайна сметка рано или късно членовете на групата започват да се държат в нея по същия начин, по който се държат и в другите сфери на своя живот.
- Универсалност – Членовете на групата откриват, че другите приличат на тях в немалка степен на самите тях както по отношение на чувствата, така и по отношение на действията.
- Надежда – Членовете на групата взаимно се окуражават.
- Съветване – Било чрез пример или директно, членовете на групата взаимно си предлагат случаи, които да се обсъдят или на които да се отговори от гледна точка на взаимността.
- Междуличностно учене – В група, в която индивидите взаимно се изследват, всеки път, когато човек експериментира с определена идея или разкрива дадена трудност, всички останали имат шанса да се поучат от нея.
- Себеразкриване – Прието е, че себеразкриването дава положителни резултати. Плачът или ядът например са доста драматични. Те показват, че нещо „се случва“.
Преди започването на каквато и да е групова работа, водещия (психолог-консултант) започва с подканянето да се въведе норма на групата. Тоест система от правила за отнасяне един към друг. Изисква се честност, изслушване един на друг, непрекъсване и други.
Психоаналитична групова терапия
[редактиране | редактиране на кода]Психоаналитичната групова терапия комбинира факторите за промяна вкоренени в груповата психотерапия с психоаналитичния фокус за промяна чрез инсайт в несъзнаваното. Терапевта интерпретира поведението на клиентите и съдържанието на дискусията, гледайки за модели, които разкриват вътрешнопсихичните конфликти или неадаптивни защити. Идеята е, че в разкриването на тези процеси на другите ще накара незабелязващите клиенти да намалят тревожността си (в психодинамичен смисъл), да освободят психичната си енергия, която е използвана, за да пази непостожими идеи в несъзнаваното и да позволи клиентите активно да се заемат с ново, продуктивно поведение. Груповият формат е полезен в това, че клиентите могат да извлекат съдържание един от друг във взаимодействията си, действие, което може да не се появи в индивидуалната психоаналитична терапия поради неща като пренос и контрапренос.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- FindGroupTherapy.Com - Directory site for United States therapy groups Архив на оригинала от 2009-05-06 в Wayback Machine.
- Directory site for UK groups Архив на оригинала от 2009-02-21 в Wayback Machine.
- American Group Psychotherapy Association
- Contents of International Journal of Group Psychotherapy 1969-Present Архив на оригинала от 2010-07-08 в Wayback Machine.
- Bibliography of ther group therapy literature Архив на оригинала от 2011-07-11 в Wayback Machine.
|