Групова психотерапия

Използването на групи в психотерапията се появява след Първата световна война. В началото на 20 век лекарят Джоузеф Прат събира групи болни от туберкулоза, за да ги обучава и окуражава. На него му прави впечатление, че когато болните са заедно те се възстановяват по-бързо поради взаимното влияние един на друг. По-късно психиатри-новатори, навлезли в британската армия, експериментират с групи войници с характерни елементи на шок, получен на бойното поле, или с невроза от войната. Този експерименти довеждат до неочаквани резултати. По този начин се заражда груповата анализа.

Терапевтични феномени, характерни за групите

Сплотеност – Чувство за принадлежност към групата и за приемането на личността в нея. Сигурността, която се гарантира от сплотеността, е основна за процеса на развитието на любопитството и саморазкриването.

Взаимодействие – Независимо колко силно се противопоставят, в крайна сметка рано или късно членовете на групата започват да се държат в нея по същия начин, по който се държат и в другите сфери на своя живот.

Универсалност – Членовете на групата откриват, че другите приличат на тях в немалка степен на самите тях както по отношение на чувствата, така и по отношение на действията.

Надежда – Членовете на групата взаимно се окуражават.

Алтруизъм

Съветване – Било чрез пример или директно, членовете на групата взаимно си предлагат случаи, които да се обсъдят или на които да се отговори от гледна точка на взаимността.

Междуличностно учене – В група, в която индивидите взаимно се изследват, всеки път, когато човек експериментира с определена идея или разкрива дадена трудност, всички останали имат шанса да се поучат от нея.

Себеразкриване – Прието е, че себеразкриването дава положителни резултати. Плачът или ядът например са доста драматични. Те показват, че нещо „се случва“.

Преди започването на каквато и да е групова работа, водещия (психолог-консултант) започва с подканянето да се въведе норма на групата. Тоест система от правила за отнасяне един към друг. Изисква се честност, изслушване един на друг, непрекъсване и други.

Психоаналитична групова терапия

Психоаналитичната групова терапия комбинира факторите за промяна вкоренени в груповата психотерапия с психоаналитичния фокус за промяна чрез инсайт в несъзнаваното. Терапевта интерпретира поведението на клиентите и съдържанието на дискусията, гледайки за модели, които разкриват вътрешнопсихичните конфликти или неадаптивни защити. Идеята е, че в разкриването на тези процеси на другите ще накара незабелязващите клиенти да намалят тревожността си (в психодинамичен смисъл), да освободят психичната си енергия, която е използвана, за да пази непостожими идеи в несъзнаваното и да позволи клиентите активно да се заемат с ново, продуктивно поведение. Груповият формат е полезен в това, че клиентите могат да извлекат съдържание един от друг във взаимодействията си, действие, което може да не се появи в индивидуалната психоаналитична терапия поради неща като пренос и контрапренос.

Източници

Брайс Айвъри, „Принципи на психотерапията“, Лаков Прес 2000

Външни препратки

Портал „Психология“