Гръко-персийски войни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Гръко-персийските войни)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гръко-персийски войни
Map Greco-Persian Wars-en.svg
Карта на Гръко-персийските войни
Информация
Период 499-449 пр.н.е.
Място Гърция, Йония, Кипър и Египет
Резултат победа на Древна Гърция
Страни в конфликта
гръцките полиси, водени от Атина и Спарта (без Локрида, Ахея, Епир и Аргос) Персийска империя и съюзници (вкл. Тесалия, Беотия, Тива, Македония, и Финикия)
Командири и лидери
Милтиад Младши,
Еврибиад,
Темистокъл,
Леонид I,
Павзаний,
Кимон
Дарий I,
Мардоний,
Датис,
Артафрен,
Ксеркс I,
Мегабиз,
Артемизия I
Гръко-персийски войни в Общомедия

Гръко-персийски войни (499 пр.н.е.449 пр.н.е., с прекъсвания), между Ахеменидската империя и гръцките градове-държави, отстояващи своята независимост. Описани подробно от гръцкия историк Херодот.

Големи победи на гърците: при Маратон, 490 г. пр.н.е.; при остров Саламина, 480 г. пр.н.е.; при Платея, 479 г. пр.н.е.; при нос Микале, 479 г. пр.н.е.; при град Саламин (на Кипър), 449 г. пр.н.е. Персия губи владенията си в Егейско море, по бреговете на Хелеспонт и Босфора и признава политическата независимост на полисите в Мала Азия.

Основни етапи[редактиране | редактиране на кода]

В историографията гръко-персийските войни е прието да се делят на две:

или на три войни:

Хронология:

  • Въстание на Милет и други градове в Йония против персийското господство (500 г. пр.н.е./499 г. пр.н.е. – 494 г. пр.н.е.).
  • Неуспешна морска атака на персите, завършила с буря и смърт за персите (492 г. пр.н.е.)
  • Нахлуване на Дарий I по суша на Балканския полуостров, завършило с поражението му при Маратон (492 г. пр.н.е. – 490 г. пр.н.е.).
  • Поход на Ксеркс I (480 г. пр.н.е. – 479 г. пр.н.е.)
  • Действия на Делоския воененоморски съюз против персите в Егейско море и Мала Азия (477 г. пр.н.е. – 459 г. пр.н.е.).
  • Атинска експедиция в Египет и край на гръко-персийските войни (459 г. пр.н.е. – 449 г. пр.н.е.).
Двубой между гръцки хоплит и персийски войник

Първа война[редактиране | редактиране на кода]

Битката при Маратон[редактиране | редактиране на кода]

Битката при Маратон се води през 490 г. пр. Хр. между атиняните (с помощ от Платея), водени от Милтиад, и персите, предвождани от Датис и Артаферон.

Походът, поръчан от Дарий I е с цел наказване на гръцките полиси Атина и Еретрия, защото те подпомагали на Йонийските полиси, дигнали въстание срещу неговата власт. Когато слухът за огромната армия на Дарий се разнася из Еретрия, те веднага се предали. Атиняните били раздвоени между това дали да се борят с персийците и да се изложат на почти сигурна смърт, или да се предадат. Те, обаче, ценят свободата си над всичко и с помощта на Милтиад, които успява да даде кураж на атиняните да се сражават.

Въпреки значително по-голямата персийска армия (25 000 пехотинци и 1000 конница), стратегията на Милтиад успява да донесе победа на гърците, които имат над два пъти по-малка армия (9 – 10 000 атиняни; 1000 платейци).

Идеята на Милтиад е да раздели гръцката армия на три части, като централната бъде разтеглена. Първата причина е, че така армията изглежда значително по-голяма, отколкото е, а втората е да отлаби центъра, за да може силните флангове да заобиколят и нападнат персийската армия отстрани.

Сили на армиите:
Гърци Персийци
9000 – 10 000 атиняни;

1000 платейци

25 000 пехотинци и 1000

кавалерия

100 000+ въоръжени гребци и моряци

(малко използвани, най-вече за да пазят корабите)

600 триери

Битка при Маратон: позиции на гърците (синьо) и на персийците (червено), с по-слабия център и подсилените гръцки флангове.

Втора война[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки загубата при Маратон, персийците се готвят за нов поход. Но през 486 г. пр. Хр. Дарий I умира и подготовката за нападението е продължена от Ксеркс I. С цел да не повтаря грешката на Мардоний, той построява два моста, свързващи Азия с Дарданелите. Прокопава се и плавателен канал с цел новия поход да успее. Гърците са наясно, че ще бъдат нападнати. Според някои автори, гръцки шпиони били демонстративно поканени от Ксеркс да разгледат отблизо мащабната подготовка на похода.

Гърците изпращат специална делегация при оракула в Делфи, който им казва, че от тази война ще ги спасят само дървени стени. Това е разтълкувано от Темистокъл, водач на Демократическата партия, като необходимост от дървени кораби. Макар и в началото да не е послушан, впоследствие, чрез набиране на средства от намерени залежи на сребро близо до Атина, е построен флот. Атина влиза във войната като най-подготвения полис.

През 480 г. пр. Хр. огромна персийска армия се прехвърля от Мала Азия по построените мостове. Според сведения на Херодот числеността ѝ достига до 5 милиона – число, очевидно преувеличено. Във всеки случай това е най-голямата армия в дотогавашния свят.

Първоначалният план на гърците е да се сражават с нея в северните части на Македония и прилежащите планини, но Александър I ги разубеждава[източник? (Поискан преди 73 дни)], като им казва, че проходите са многобройни и персийците ще намерят начин да пробият.

След неуспеха на този план спартанците започват да набират контингенти от своите съюзници и успяват да набавят голяма войска и флот, оглавявайки го поради славата им на най-добрите воини в Гърция. Те пращат спартанския цар Леонид I да се опита да удържи и забави персийците при прохода Термопили (преди това спартанците отказват да отбраняват Северна Гърция и тесалийците сами преминават на страната на Ксеркс.)

Леонид тръгва начело само със 300 спартанци, като по пътя набира още. При Термопилите вече наброяват 5 – 6 хиляди. Там е единственият път, свързващ Централна с Южна Гърция, който минава в подножието на склон между планината Калидромо и Малиакския залив. Леонид застава на най-тясното му място и построява малко укрепление. Когато персийците пристигат, тяхното числено превъзходство се оказва безсмислено. Ксеркс има възможност да праща само малки отряди през тесния път, които обаче героично са отблъсквани от спартанците. От предател Ксеркс разбира за пътека, по която би могъл да прекара войски. Осъзнавайки, че са обречени на гибел, Леонид изкомандва всички съюзници да напуснат бойното поле. Спартанците остават, тъй като техните закони не позволяват да се напусне битка. Остават и някои доброволци от съюзниците. Всички те умират, но успяват да забавят похода на персийската армия с две седмици и така битката при Термопили се оказва от ключово значение.

Оттук нататък няма кой да спре персийците. Спартанците не се и опитват. Те задържат цялата гръцка армия под свое командване на Коринтския провлак, свързващ Пелопонес с Централна Гърция, и оставят войската да се заеме с изграждането на сериозна каменна стена. В Атина остават само старци, жени и деца, които бягат на остров Саламин, където се събира и основният гръцки флот. Така персийците влизат в празната Атина, без да срещат никаква съпротива, и опустошават града. Започват да се готвят за нападение на Пелопонес, но времето напредва, а с него и идването на студа. Затова Ксеркс е принуден да бърза. Спартанците, подобно на Термопили, успяват да изградят стената на най-тясното място, така че щурмуването на Коринтския провлак изглежда като доста безперспективна задача. Единствената възможност е заобикалянето на п-в Пелопонес по вода. Това е и надеждата на гърците, които са се надявали да се сражават с флота си.

Херодот и Есхил твърдят, че Темистокъл сам предизвиква сражението, като праща престорен предател при персийците, който им съобщава, че спартанският флот ще отбранява североизточния бряг на Пелопонес. Ксеркс се хваща на тази уловка. Бърза да ги нападне, преди да се „оттеглят“ и така се стига до битката при о. Саламин. Персийците навлизат в провлака, който постепенно се стеснява, което налага разваляне на персийския строй. Част от персийския флот – малоазийските гърци, с голям риск решават да не участват в разгрома на събратята си и се оттеглят. Това обаче не може да намали драстично числеността на персийците и остава незабелязано.

Провлакът крие много опасности – той е много дълъг, с подводни скали и силно течение. Персийците попадат от един подводен капан на друг. Гърците изчакват максимално дълго и накрая нападат персийците със своите маневрени кораби. Потопяват постепенно тези на Ксеркс, докато не се стига до пълен погром за персийския цар.

Ксеркс се оттегля с голяма част от войските в Мала Азия. Войната продължава на следващата година.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Конфликтът между Елада и Ахеменидска Персия, продължил половин век, е пряко свързан с политизирането в Елада и използва всички икономически, военни и духовни ресурси на гръцкия свят.

След битката при град Саламин на остров Кипър, където за пореден път персийският флот е разгромен, се подписва Калиевият мир през 449 г. пр. Хр., с който елинските полиси и Персия се съгласяват на няколко условия.

Първото е, че всички елински градове в Азия могат да имат самостоятелно управление. Другото условие е, че никой персийски сатрап и неговите армии няма да напада който и да е гръцки град. Съответно, ако тези условия са спазени, атиняните не могат да пращат войски в земите, управлявани от Персия. В допълнение, персийските армии и флотилия не можели да пристъпват в Елада, съответно и в Егейско море. Тези ограничения са също валидни и за търговските пътища на Персия, които минават оттам.

За гръцката победа във войната изиграва голяма роля създаването на Делоския морски съюз през 478 г. пр. Хр. Целта му е обединение на съвместните елински действия срещу Персия. Съюзът засилва атинския авторитет из Елада. Това не се харесва на следващия по сила и авторитет полис – Спарта. В средата на V век пр. Хр., съюзническата хазна е преместена в Атина и е използвана изцяло за нуждите на полиса. Това ще доведе до започването на Пелопонеските войни.

Въпреки че персийците се признават за победени, гърците не променят много своето държание към тях. Близо сто години след края на войните, известният атински политик, Исократ, създава речи чрез които описва войната с изобилстващата от богатства Персия, като икономически полезна за Европа.

Филми[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Wolfgang Will: Die Perserkriege. (= Beck'sche Reihe 2705 C. H. Beck Wissen) C. H. Beck, München 2010, ISBN 978-3-406-60696-0.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]