Грънчари
| Грънчари Грнчари | |
|---|---|
| — село — | |
 | |
  Грънчари | |
| Страна |
 Република Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Долна Преспа |
| Надм. височина | 936 m |
| Население (2002) | 417 души |
| Пощенски код | 7318 |
| МПС код | ВТ |
| Грънчари в Общомедия | |
Грънчари (на македонска литературна норма: Грнчари, на албански: Gërçari) е село в Община Ресен, Република Македония.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото e разположено на юг от град Ресен, в западните поли на Баба планина, като на запад от селото се открива Ресенското поле и Голямото Преспанско езеро. Грънчари е своебразна граница между Горна и Долна Преспа, но се приема, че е част от Долна Преспа разположеното на по-малко от 2 км северно от него село Подмочани се приема за горнопреспанско.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Грънчари е село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Грънчари (Grentchari) е посочено като село с 47 домакинства и 48 жители мюсюлмани и 88 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Грънчари има 465 жители, от които 165 българи християни и 300 арнаути мохамедани.[2]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Грънчари има 120 българи екзархисти и 360 албанци.[3] Българската църква „Свети Атанас“ се намира недалеч от селото, а в близост е и църквата „Свети Илия“,[4] която е от първата половина на XIII век.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 972 жители, от които:[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 79 |
| албанци | 326 |
| турци | 11 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рp. 170-171.
- ↑ Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр. 43.
- ↑ Св. Илија, с. Грнчари, Преспа. // Macedonium. Посетен на 5 април 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| Населени места в Община Ресен | 
| |
|---|---|---|
| Ресен | Асамати | Болно | Брайчино | Вълкодери | Горна Бела църква | Горно Дупени | Горно Круше | Грънчари | Долна Бела църква | Долно Дупени | Долно Перово | Дърмени | Евла | Езерани | Златари | Избища | Илино | Козяк | Конско | Крани | Кривени | Курбиново | Лавци | Лева река | Лескоец | Любойно | Наколец | Отешево | Петрино | Подмочани | Покървеник | Прелюбе | Претор | Райца | Сливница | Сопотско | Стение | Стипона | Царев двор | Шурленци | Щърбово | Ървати | Янковец | ||
Портал „
