Грънчари
| Грънчари Грнчари | |
| — село — | |
 | |
  Грънчари | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Долна Преспа |
| Надм. височина | 936 m |
| Население | 417 души (2002) |
| Пощенски код | 7316 |
| МПС код | ВТ |
| Грънчари в Общомедия | |
Грънчари (на македонска литературна норма: Грнчари; на албански: Gërçari) е село в община Ресен, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото e разположено на юг от град Ресен, в западните поли на Баба планина, като на запад от селото се открива Ресенското поле и Голямото Преспанско езеро. Грънчари е своеобразна граница между Горна и Долна Преспа, но се приема, че е част от Долна Преспа, докато разположеното на по-малко от 2 км северно от него село Подмочани се приема за горнопреспанско.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Грънчари е село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Грънчари (Grentchari) е посочено като село с 47 домакинства и 48 жители мюсюлмани и 88 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Грънчари има 465 жители, от които 165 българи християни и 300 арнаути мохамедани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Грънчари е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак с 94 къщи.[3]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Грънчари има 120 българи екзархисти и 360 албанци.[4] Българската църква „Свети Атанас“ се намира недалеч от селото, а в близост е и църквата „Свети Илия“,[5] която е от първата половина на XIII век.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 972 жители, от които:[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 79 |
| албанци | 326 |
| турци | 11 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86-87.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 43.
- ↑ Св. Илија, с. Грнчари, Преспа // Macedonium. Посетен на 5 април 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 декември 2007
| ||||||||
