Гръцка жаба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гръцка жаба
Benny Trapp Griechischer Frosch Rana graeca.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Dipnotetrapodomorpha
клас:Земноводни (Amphibia)
разред:Безопашати земноводни (Anura)
семейство:Водни жаби (Ranidae)
род:Същински водни жаби (Rana)
вид:Гръцка жаба (R. graeca)
Научно наименование
Boulenger, 1891 г.
Гръцка жаба в Общомедия
[ редактиране ]

Гръцката жаба (Rana graeca), наричана също Гръцка дългокрака жаба, е вид водна жаба, срещаща се само в южните части на Балканския полуостров, включително Югозападна България.

Разпространение и биотоп[редактиране | редактиране на кода]

Гръцката жаба се среща само на Балканския полуостров и някои от близките острови в Егейско море. На север ареалът ѝ достига до централната част на Босна и Херцеговина и Средна Сърбия.

В България се среща в югозападната четвърт на страната – Трънско, долините на Струма и Места и подножията на съседните планини, както и в Родопите. Има сведения за изолирано находище на югоизток от Костенец. Популациите в България са на надморска височина от 240 до 1210 m.

Гръцката жаба обитава главно потоци с вирове и бързеи в средновисоките планини.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Гръцката жаба може да бъде активна както през деня, така и през нощта, в зависимост от температурата и влажността на въздуха. Храни се главно с насекоми, но яде и охлюви, скорпиони и други. Зимува под водата, обикновено между едри камъни край брега на потоците.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Гръцката жаба снася по няколкостотин яйца през април-май. Те са струпани на купчина, която обикновено е прикрепена към горната стена на речни подмоли. От снасянето на яйцата до излюпването на ларвите при тях остават по няколко мъжки. Метаморфозата продължава от края на юни до края на октомври.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Гръцката жаба е защитена от Приложение III на Бернската конвенция и от Приложение III на Закона за биологичното разнообразие.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rana graeca (Boulenger, 1891). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 23 декември 2021 г. (на английски)
  • Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]