Гръцки македонски юмрук

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гръцки македонски юмрук
„Възвание към македонския народ“ на Гръцкия македонски юмрук от 27 януари 1926 година в Лерин
„Възвание към македонския народ“ на Гръцкия македонски юмрук от 27 януари 1926 година в Лерин
Информация
Друго име на гръцки: Ελληνική Μακεδονική Πυγμή
Тип паравенна организация
Основатели Главно командване на гръцката армия
Правно положение закрита
Седалище Лерин, Гърция
Официални езици гръцки
Ръководител Стефос Григориу

Гръцкият македонски юмрук (на гръцки: Ελληνική Μακεδονική Πυγμή) е паравоенна гръцка организация, чиято основна цел е да се противопостави на въоръжените чети на Вътрешната македонска революционна организация в Егейска Македония. Създадена е от Главното командване на гръцката армия през 1925 година, след като ВМРО е унищожила федералистките чети, начело на които е стоял, подкрепяният от Гърция и Кралска Югославия, Тодор Паница. Оглавена е от капитан Стефос Григориу и общият брой на въоръжените сили възлиза на 15 800 души[1].

Успоредно с Гръцкия македонски юмрук в Югославия Върховното командване на сръбската война и Министерството на вътрешните работи създават подобна организация със същите цели наречена Сдружение против българските бандити. За целта във Вардарска Македония са въоръжени 60 000 колонисти и са разположени 35 000 жандармеристи, редовни войски и контрачети[1]. Съставени са няколко андартски чети, обявени за „федералистки“, на Ангел Димков и Кирил Петков в Сярско, на Георги Манолов в Солунско и по една в Костурско и Воденско[2].

За да осъществи основните си цели Гръцкия македонски юмрук налага следните заповеди на населението в Егейска Македония с „Възванието към македонския народ“ от 27 януари 1926 година в Лерин[3]:

1) Забранява се от днес да се говори български език във всички обществени места, заведения, търговските сношения, срещите и събранията, увеселенията, обедите, сватбите и пр.

2) Налагаме на горните да говорят гръцки език.
3) Препоръчваме на всички власти – административни и военни, на държавните и частни чиновници да не приемат и дават сведения на друг език, освен гръцки.
4) Родители, учители, свещеници и настойници на малолетни, подканяме ви да изпълнявате патриотическия си дълг и ще ви считаме за отговорни за престъпленията на подведомствените ви
5) Който наруши тези заповеди ще се смята за предател на родината и ще бъде жестоко наказан от нашата организация, която беше създадена след последователни продължителни и задълбочени анализи на положението, и под мотото „Родината над всичко“. Тя [Организацията] има силата да наказва всеки, който не следва заповедите[4][5].

Превод на възванието на български

В отговор ЦК на ВМРО (в състав Иван Михайлов, Георги Попхристов и Александър Протогеров) през януари 1926 година взема решение за създаване на постоянна разузнавателна служба към ВМРО, която да следи всичко отнасящо се до революционната борба в Македония. За целта ръководителите на революционните окръзи на ВМРО, Задграничното представителство на ВМРО, и ръководствата на ММТРО и ММС са инструктирани да събират всякаква информация в България, Македония и цяла Европа. Околийските войводи на ВМРО трябва да водят точна статистика на чуждите военни части в районите си. Сериозно внимание се отделя и на ренегатите от ВМОРО, преминали на гръцка и сръбска служба[1].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г. [2]
  • „Македония под иго 1919-1929“, издание на Македонски Национален Комитет, 1929 г.
  • Τάσος Κωστόπουλος, „Η Aπαγορευμένη Γλώσσα“ ((el))

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г. [1]
  2. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.119.
  3. Даскалов, Георги, „Пре­диз­ви­ка­ни раз­мис­ли за прос­вет­но­то де­ло и ези­ка на беломорските бъл­га­ри“, сайт на МНИ
  4. „Македония под иго 1919-1929“, издание на Македонски Национален Комитет, 1929 г.
  5. Стефов, Ристо„Свидетелства за съществуването на македонците през вековете“, стр.59 ((en))
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония