Направо към съдържанието

Гръче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Фтелия.
Гръче
Πτελέα
— село —
Гърция
40.4622° с. ш. 21.0733° и. д.
Гръче
Западна Македония
40.4622° с. ш. 21.0733° и. д.
Гръче
Костурско
40.4622° с. ш. 21.0733° и. д.
Гръче
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемНестрам
Географска областНестрамкол
Надм. височина825[1] m
Население45 души (2021 г.)

Гръ̀че, още Граче или Гръ̀тче, или понякога книжовно Грàдче (на гръцки: Πτελέα, Птелеа, до 1928 година Γκρέντση, Гредци,[2] до 1949 година Φτελιά, Фтелия[3]), е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Нестрамкол на 17 километра западно от Костур, в североизточното подножие на граничната между Гърция и Албания планина Алевица на малка река, ляв приток на Бистрица над село Дреничево. Селото се дели на две махали – Горно и Долно Гръче, които от 1961 година се смятат за отделни селища (на гръцки Άνω Πτελέα и Πτελέα или Κάτω Πτελέα). В околностите на Гръче има четири параклиса – „Свети Онуфрий“, „Свети Илия“, „Света Богородица“ и „Свети Анастасий“.

Край селото тече река Галения.[4]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Между Гръче и Дреничево се е намирал римският град Ватина, който съдейки по намерен в района надпис от 193 година, е играел важна роля по времето на император Адриан. Каменната църква „Свети Николай“ в селото е от XV век.

Според Тодор Симовски първоначално селото се състои от пет махали – Монастирец, Клясовисо, Илявица, Ладушица, Бела църква с общо 700 къщи, но в края на XVIII век е съсипано от Али паша Янински и жителите му са изселени в Епир. След 30 години някои се връщат и правят ново село от две махали, разделени от малка река.[5]

В края на XIX век Гръче е българско село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Гръче има 195 жители българи хистияни.[6] В 1890 година е построена каменната църква „Свети Димитър“.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Грачи е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 26 къщи.[7]

В началото на XX век всички жителите на Гръче се отказват от Цариградката патриаршия и минават под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гратче има 208 българи екзархисти.[8]

Гръцка статистика от 1905 година представя Гредци като гръцко село със 198 жители.[9] Според Христо Силянов в 1906 година пострадва от гръцки андартски нападения.[10]

През юли 1907 година андартската чета на Георгиос Томбрас отвлича свещеника, кмета, учителя и още шестима българи от Гръче и ги убиват.[11] На помощ се притича четата на войводата Атанас Кършаков, който повежда сражение с андартите и с пристигналата османска войска. Падат 14 войници, но загива и войводата Кършаков и четирима четници.[12]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Градци (Γράντσι) има 20 „схизматични“ семейства.[13]

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Гредци (Γκρέντσι), село в Хрупищката нахия на Костурската каза на Корчанския санджак, има 198 „православни гърци“.[14]

Според Георги Константинов Бистрицки Гръче преди Балканската войнаима 30 български къщи,[15] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[16]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Грътче е обозначено като българско селище.[17]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гроче има 30 къщи славяни християни.[18] През 20-те години в Гръче са заселени гърци, бежанци от Турция. В 1928 година в селото има 32 жители бежанци от 333.[19] В 1928 година е прекръстено на Фтелия (в превод бряст). През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти.[20]

По време на Гражданската война селото пострадва силно – 60 души са убити, а десетки се изселват в социалистическите страни. След войната започва масова миграция към градовете в Гърция и отвъд океана.[5]

Населението традиционно се занимава със земеделие, като произвежда жито, и частично с животновъдство.[5]

Прекръстени с официален указ местности в община Гръче на 5 май 1969 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Чърешново[21]ΤσαρέσνοβοПтелеас РемаΠτελέας Ρέμα[22]река, която разделя двете махали на Гръче[21]
Билевец[21]ΜπιλεβὲτςΚτήματαКтимата[22]местност И от Гръче, по левия бряг на Бистрица (Белица)[21]
Кури[21]ΚουρὶΔρυόβουνοДриовуно[22]връх (847 m), СИ от Гръче[21]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 318[5] 287[5] 333[5] 462[5] 83[5] 79[5] 76[5] 79[5] 82[5] 56 54 45

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Видоески, Божидар. Фонолошки опис на говорот на селото Гратче (Костурско). Годишен зборник. Филолошки факултет на Универзитетот „Кирил и Методиј“. Скопје, 1977, 3, стр. 23 – 31.

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Гръче
  • Вангел Главинов, деец на Охрана[23]
  • Васил Ильов, деец на Охрана[23]
  • Василка Шукалова-Поповска – Кула (1932 – ), участничка в Гръцката гражданска война
  • Доне Шукалов, деец на Охрана[23]
  • Зисо Ильов, деец на Охрана[23]
  • Ильо Шукалов, деец на Охрана[23]
  • Кръсто Ставров, деец на Охрана[23]
  • Мик Велоски (р. 1924), съосновател на Македоноавстралийския народен съюз
  • Нуме Каралиев, деец на Охрана[23]
  • Нуме Ставровски, деец на Охрана[23]
  • Пальо Ставров, деец на Охрана[23]
  • Пандо Главинов, деец на Охрана[23]
  • Пандо Ставров, деец на Охрана[23]
  • Паскал Ставров, деец на Охрана[23]
  • Петро Шукалов, деец на Охрана[23]
  • Ристо Кирязовски (1928 – 2002), историк от Северна Македония
  • Спиро Шукалов, деец на Охрана[23]
  • Ташо Главинов, деец на Охрана[23]
  • Тимьо Шукалов, деец на Охрана[23]
  • Томе Джуваров, деец на Охрана[23]
  • Филе Шукалов, деец на Охрана[23]
Починали в Гръче

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. ↑ Δήμος Νεστορίου. Σύνταξη σχεδίου ασφαλείας νερού Δήμου Νεστορίου. Νεστόριο, Απρίλιος 2021. σ. 10. (на гръцки) Архив на оригинала от 2022-06-25 в Wayback Machine.
  5. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 15. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  7. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  9. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ftelia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine.
  10. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 220.
  11. ↑ Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 202. (на гръцки)
  12. ↑ Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията — 1903—1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (6 (116). Издание на Илинденската Организация, юний 1940. с. 12.
  13. ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 139. Архивиран от оригинала на 25 октомври 2020.
  14. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 104. (на гръцки)
  15. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  16. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив – Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 198.
  17. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  18. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  19. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ftelia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine.
  20. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  21. 1 2 3 4 5 6 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  22. 1 2 3 Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
  23. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 Δ. Λιθοξόου - Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς / Γ και Ε
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гръче&oldid=12992923“.