Гръче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Костурско. За селото в Драмско вижте Фтелия.

Гръче
Πτελέα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Нестрам
Географска област Нестрамкол
Надм. височина 860 m
Население 56/70[1] души (2001)

Гръче или Грътче или понякога книжовно Градче (на гръцки: Πτελέα, Птелеа, до 1928 Γκρέντση, Гредци,[2] до 1949 Φτελιά, Фтелия[3]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Нестрамкол на 17 километра западно от Костур, в североизточното подножие на граничната между Гърция и Албания планина Алевица на малка река, ляв приток на Бистрица над село Дреновени. Селото се дели на две махали - Горно и Долно Гръче, които от 1961 година се смятат за отделни селища (на гръцки Άνω Πτελέα и Πτελέα или Κάτω Πτελέα), съответно с 56 и 70 жители. В околностите на Гръче има четири параклиса - „Свети Онуфрий“, „Свети Илия“, „Света Богородица“ и „Свети Анастасий“.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Между Гръче и Дреничево се е намирал римският град Ватина, който съдейки по намерен в района надпис от 143 година е играел важна роля по времето на император Адриан. Каменната църква „Свети Николай“ в селото е от XV век.

Според Тодор Симовски първоначално селото се състои от пет махали – Монастирец, Клясовисо, Иляница, Лудишица, Бела църква с общо 700 къщи, но в края на XVIII век е съсипано от Али паша Янински и жителите му са изселени в Епир. След 30 години някои се връщат и правят ново село от две махали.[4]

В края на XIX век Гръче е българско село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Гръче има 195 жители българи хистияни.[5] В 1890 година е построена каменната църква „Свети Димитър“.

В началото на XX век всички жителите на Гръче се отказват от Цариградката патриаршия и минават под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гратче има 208 българи екзархисти.[6]

Гръцка статистика от 1905 година представя Гредци като гръцко село със 198 жители.[7] Според Христо Силянов в 1906 година пострадва от гръцки андартски нападения.[8] През юли 1907 година андартската чета на Георгиос Томбрас отвлича свещеника, кмета, учителя и още шестима българи от Гръче и ги убиват.[9]

Според Георги Константинов Бистрицки Гръче преди Балканската войнаима 30 български къщи,[10] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. През 20-те години в Гръче са заселени гърци, бежанци от Турция. В 1928 година в селото има 32 жители бежанци от 333.[12] В 1928 година е прекръстено на Фтелия (в превод бряст). През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти.[13]

По време на Гражданската война селото пострадва силно – 60 души са убити, а десетки се изселват в социалистическите страни. След войната започва масова миграция към градовете в Гърция и отвъд океана.

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 318 души
  • 1920 – 287 души
  • 1928 – 333 души
  • 1940 – 462 души
  • 1951 – 83 души
  • 1961 – 189 души
  • 1971 – 148 души
  • 1981 – 170 души
  • 1991 – 0 души

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Видоески, Божидар. Фонолошки опис на говорот на селото Гратче (Костурско). Годишен зборник. Филолошки факултет на Универзитетот „Кирил и Методиј". Скопје, 1977, 3, стр. 23-31.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Гръче
Български революционери, участници в Охрана
  • Flag of Bulgaria.svg Пандо Главинов, Пандо Ставров, Пальо Ставров, Паскал Ставров, Кръсто Ставрев, Ташо Главинов, Зисо Ильов, Нуме Ставровски, Ильо Шукалов, Спиро Шукалов, Томе Джуваров, Филе Шукалов, Петро Шукалов, Тимьо Шукалов, Доне Шукалов, Вангел Главинов, Нуме Каралиев и Васил Ильов[14]
Починали в Гръче

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Съответно за Горно и Долно Гръче.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γκρέντση -- Φτελιά
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Φτελιά -- Πτελέα
  4. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  7. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ftelia.
  8. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 220.
  9. Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 202. (на гръцки)
  10. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 8.
  11. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 198.
  12. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ftelia.
  13. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  14. Δ. Λιθοξόου - Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς / Γ και Ε
     Портал „Македония“         Портал „Македония