Гръче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Костурско. За селото в Драмско вижте Фтелия.

Гръче
Πτελέα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Нестрам
Географска област Нестрамкол
Надм. височина 825[1] m
Население 55 души (2011 г.)

Гръ̀че или Гръ̀тче или понякога книжовно Грàдче (на гръцки: Πτελέα, Птелеа, до 1928 година Γκρέντση, Гредци,[2] до 1949 Φτελιά, Фтелия[3]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Нестрамкол на 17 километра западно от Костур, в североизточното подножие на граничната между Гърция и Албания планина Алевица на малка река, ляв приток на Бистрица над село Дреничево. Селото се дели на две махали - Горно и Долно Гръче, които от 1961 година се смятат за отделни селища (на гръцки Άνω Πτελέα и Πτελέα или Κάτω Πτελέα). В околностите на Гръче има четири параклиса - „Свети Онуфрий“, „Свети Илия“, „Света Богородица“ и „Свети Анастасий“.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Между Гръче и Дреничево се е намирал римският град Ватина, който съдейки по намерен в района надпис от 193 година е играел важна роля по времето на император Адриан. Каменната църква „Свети Николай“ в селото е от XV век.

Според Тодор Симовски първоначално селото се състои от пет махали – Монастирец, Клясовисо, Илявица, Ладушица, Бела църква с общо 700 къщи, но в края на XVIII век е съсипано от Али паша Янински и жителите му са изселени в Епир. След 30 години някои се връщат и правят ново село от две махали, разделени от малка река.[4]

В края на XIX век Гръче е българско село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Гръче има 195 жители българи хистияни.[5] В 1890 година е построена каменната църква „Свети Димитър“.

В началото на XX век всички жителите на Гръче се отказват от Цариградката патриаршия и минават под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гратче има 208 българи екзархисти.[6]

Гръцка статистика от 1905 година представя Гредци като гръцко село със 198 жители.[7] Според Христо Силянов в 1906 година пострадва от гръцки андартски нападения.[8] През юли 1907 година андартската чета на Георгиос Томбрас отвлича свещеника, кмета, учителя и още шестима българи от Гръче и ги убиват.[9]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Градци (Γράντσι) има 20 „схизматични“ семейства.[10]

Според Георги Константинов Бистрицки Гръче преди Балканската войнаима 30 български къщи,[11] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[12]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Грътче е обозначено като българско селище.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гроче има 30 къщи славяни християни.[14] През 20-те години в Гръче са заселени гърци, бежанци от Турция. В 1928 година в селото има 32 жители бежанци от 333.[15] В 1928 година е прекръстено на Фтелия (в превод бряст). През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти.[16]

По време на Гражданската война селото пострадва силно – 60 души са убити, а десетки се изселват в социалистическите страни. След войната започва масова миграция към градовете в Гърция и отвъд океана.[4]

Населението традиционно се занимава със земеделие, като произвежда жито, и частично с животновъдство.[4]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 318[4] 287[4] 333[4] 462[4] 83[4] 79[4] 76[4] 79[4] 82[4] 56 54

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Видоески, Божидар. Фонолошки опис на говорот на селото Гратче (Костурско). Годишен зборник. Филолошки факултет на Универзитетот „Кирил и Методиј". Скопје, 1977, 3, стр. 23-31.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Гръче
Български революционери, участници в Охрана
  • Flag of Bulgaria.svg Пандо Главинов, Пандо Ставров, Пальо Ставров, Паскал Ставров, Кръсто Ставрев, Ташо Главинов, Зисо Ильов, Нуме Ставровски, Ильо Шукалов, Спиро Шукалов, Томе Джуваров, Филе Шукалов, Петро Шукалов, Тимьо Шукалов, Доне Шукалов, Вангел Главинов, Нуме Каралиев и Васил Ильов[17]
Починали в Гръче

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 15. (на македонска литературна норма)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  7. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ftelia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  8. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 220.
  9. Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 202. (на гръцки)
  10. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 139.
  11. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  12. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 198.
  13. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  14. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  15. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ftelia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  16. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  17. Δ. Λιθοξόου - Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς / Γ και Ε
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония