Гуам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гуам
Guam
GuamMap.png
Местоположение 13°27′00″ с. ш. 144°47′00″ и. д. / 13.45° с. ш. 144.783333° и. д.
Страна Съединени Американски Щати САЩ
Адм. единица неприсъединена територия
Coat of arms of Guam.svgГуам Гуам
Площ 541.3 km²
Население 180 900 жители
334 души/km²
Най-висока точка 407
Часова зона 10
Гуам (Океания)
Green 008000 pog.svg

Административно деление на остров Гуам
Остров Гуам (военна база Апра) - изглед от въздуха


Гуам (Guåhån на езика чаморо) е владение на САЩ, най-големият (541 км2) от Марианските острови, намиращи се в западната част на Тихия океан.

История[редактиране | edit source]

Островът е заселен от австронезийския народ чаморо около 3,5 хил. години назад. Когато Фернандо Магелан открива острова на 6 март 1521 г. вече започва да се развива ранно класово общество. Обществото тогава се деляло на вождове, редови данъкоплатци и роби. През 1565 г. Испания обявява Гуам за свое владение и три години по-късно се появяват първите мисионери-йезуити. От 1600 г. островът се ползва като важна спирка на испанските галеони, плаващи от Мексико за Филипините, за отдих на екипажа и попълване на хранителни запаси. В резултат на тези чести посещения започва смесване на местното население с испанци, мексиканци и филипинци.

Фактическата испанска колонизация, съпровождаща се с християнизацията на чаморо, започва през 1668 г., с пристигането на острова на първите католически мисионери. Периода от 1670 до 1695 г. се ознаменува със серия от бунтове на местното население, потушени жестоко от испанските войници. Числеността на чаморо, особено на мъжете, силно намалява. Това довежда до ново, още по-голяма смесване на местното население с испанци, филипинци и мексиканци. Въпреки това у местно население се съхраняват местния език и обичаи.

В хода испано-американската война през 1898 САЩ окупират острова и го пулучават официално с подписването на Парижкото мирно съглашение. Впоследствие Гуам продължава да служи като междинна база за американските кораби, плаващи от и към Филипините.

В хода на Втората световна война на 10 декември 1941 американските части на острова капитулират и японците завладяват Гуам. По време на цялата война островът служи като важна японска база за разквартируване на над 19 хил. войници, моряци и офицери, участващи в сраженията в Тихия океан. На 21 юли 1944 в битката за Гуам, островът е освободен от морската пехота на САЩ.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Островът е владение на САЩ, със самоуправление от 1982 г. Представен е от един делегат в Палатата на представителите на САЩ без право на глас. Изпълнителната власт се осъществява от губернатор, избиран за 4 години, който назначава правителство. Законодателната власт е представена от Законодателно събрание от 15 членове, избирани за 2 години. Въоръжени сили няма.

География[редактиране | edit source]

Дължината на бреговата линия е 176 км. Южната част на острова има вулканичен произход с най-висока точка връх Ламлам (407 м), а северната е коралова равнина. В югозападна посока от острова се намира Марианската падина, която е най-дълбоката океанска падина с дълбочина 11 022 м. Климатът е тропичен, влажен с чести тайфуни. Средна годишна температура 27°С. Валежи – 2 500 мм годишно.

Население[редактиране | edit source]

  • Население – 180 900 души (2010 г.), от тях 18 хил. американски военнослужещи със семействата си.
  • Гъстота – 322,9 ж. на км2.
  • Естествен прираст – 12.
  • Средна продължителност на живота – мъже 74 години, жени 79 години.
  • Етнически състав – чаморо 62,1%, американци 27,4%, филипинци 8,9%, други 1,6%.
  • Официални езици – английски и чаморо.
  • Азбука – латиница.
  • Неграмотни – 9%.
  • Конфесионален състав – християни 98,7% (от тях католици 8,7%, протестанти 16,3%), други 1,3%.
  • Градско население – 39%.
  • Административен център – Аганя (1 100 жители), с агломерацията 40 хил. ж., в т.ч. Тамунинг 12 хил.ж., Мангилао 10 хил.ж., Баригада 5 хил.ж., Ордот 5 хил.ж.
  • По-големи градове – Иго 11 хил.ж.
  • Административно деление – 19 окръга.

Икономика[редактиране | edit source]

Туризъм[редактиране | edit source]

Икономиката на Гуам е подпомагана най-вече от туризъм (предимно от Япония) и американските военни бази, които заемат 1/3 от площта на острова. Основен стопански отрасъл е туризмът. По крайбрежието има красиви плажове с палмови гори. Има много добре разработена туристическа инфраструктура. Предлагат се туристически атракции като подводно гмуркане, сърфинг, риболов, голф.

Туристически център на Гуам е заливът Тумон. Той е ограден от многобройни хотели, клубове и ресторанти. Плажният парк е разположен в югозападната част на залива, където в миналото е било разположено древно село на народа чаморо. На другия край на залива е разположен Плажът на оръжията, носещ името си от японските оръжия и военна техника, които са скрити в джунглата.

Аганя е основен град в туризма на острова. Привлича с много паркове и исторически сгради. В централната част се намират останки от Двореца на Г. Лате, където са разположени 500 каменни стълба, за които се предполага, че са служили за култови места на древния народ чаморо.

Инараджан е селище, което е наследник на културата на чаморо. Историческият комплекс е представен с бамбукови жилища. Друг посещаван обект са руините на Баптиската църква от 1925 г. В близост до селището се намира пещерата Гадао със скални рисунки и водопадът Талофофо. Островът предлага възможности за пешеходен туризъм в областта на хълмовете Хамаянг Мангло и Лаплам, висок 406 м. Там се провежда ежегодна процесия по време на Страстната седмица.

Остров Кокос е разположен 3 км южно от остров Гуам и е ограден от обширен бариерен риф с красиви брегове и лагуни. По-голямата част от острова е частно владение, като западната част е заета от станция на Бреговата охрана на САЩ.

Селско стопанство, промишленост, транспорт[редактиране | edit source]

Производство главно на плодове и зеленчуци и модерно животновъдство. Промишлеността е представена главно от шивашка, тютюнева, машиностраене и хранително-вкусова. Островът разполага с 890 км асфалтирани шосета, жп линии няма, главно пристанище и летище е Аганя. Брутен вътрешен продукт на глава от населението 15 000$. Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване 7:11:82.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]