Гуам

Територия Гуам Territory of Guam / Guåhån
	— владение на САЩ —
	Знаме Герб
	Девиз: Tånó I' Man Chamorro; „Земя на чаморите“
	Химн: Star Spangled Banner
	Местоположение на Гуам
География и население
Площ	544 km²
Климат	тропичен
Столица	Хагатна
Най-голям град	Дедедо
Официален език	английски език чаморро
Религия	94,1% християнство; 1,7% нерелигиозност; 1,5% местни вярвания; 1,1% будизъм; 1,6% други
Демоним	чаморец
Население (2021)	168 801; (на 177-о място)
Население (2020)	168 485
Гъстота на нас.	283 души/km²
Градско нас.	94,9%; (на 9-о място)
Управление
Форма	президентска конституционна зависима територия
Президент	Джо Байдън
Губернатор	Лу Леон Гереро
Вицегубернатор	Джош Тенорио
Организации	ООН
История
Владение на САЩ	21 юли 1944 г.
Икономика
БВП (ППС, 2016)	5,79 млрд. щ.д.
БВП на човек (ППС)	35 600 щ.д.
БВП (ном., 2019)	6,311 млрд. щ.д.
БВП на човек (ном.)	37 387 щ.д.
ИЧР (2017)	0,901 (много висок)
Прод. на живота	78,72 години; (на 45-о място)
Детска смъртност	10,8/1000; (на 81-во място)
Валута	Щатски долар (USD)
Други данни
Часова зона	ChST (UTC+10)
Формат на датата	мм/дд/гггг
Автомобилно движение	дясно
Код по ISO	GU
Интернет домейн	.gu
Телефонен код	+1 – 671
Официален сайт	www.guam.gov
	Територия Гуам в Общомедия

Гуам (на чаморо: Guåhån) е владение на САЩ, най-големият (541 km²) от Марианските острови, намиращи се в западната част на Тихия океан.

История[редактиране | редактиране на кода]

Островът е заселен от австронезийския народ чаморо преди около 3,5 хил. години. Когато Фернандо Магелан открива острова на 6 март 1521 г., там вече започва да се развива ранно класово общество. Обществото тогава се деляло на вождове, редови данъкоплатци и роби. През 1565 г. Испания обявява Гуам за свое владение и три години по-късно се появяват първите мисионери йезуити. От 1600 г. островът се ползва като важна спирка на испанските галеони, плаващи от Мексико за Филипините, за отдих на екипажа и попълване на хранителните запаси. В резултат на тези чести посещения започва смесване на местното население с испанци, мексиканци и филипинци.

Фактическата испанска колонизация, съпровождаща се с християнизацията на чаморо, започва през 1668 г. с пристигането на острова на първите католически мисионери. Периодът от 1670 до 1695 г. се ознаменува със серия от бунтове на местното население, потушени жестоко от испанските войници. Числеността на чаморо, особено на мъжете, силно намалява. Това довежда до ново, още по-голямо смесване на местното население с испанци, филипинци и мексиканци. Въпреки това у местно население се съхраняват местният език и обичаи.

В хода на Испано-американската война през 1898 г. САЩ окупират острова, а го получават официално с подписването на Парижкото мирно съглашение. Впоследствие Гуам продължава да служи като междинна база за американските кораби, плаващи от и към Филипините.

В хода на Втората световна война, на 10 декември 1941 г. американските части на острова капитулират и японците завладяват Гуам. По време на цялата война островът служи като важна японска база за разквартируване на над 19 хил. войници, моряци и офицери, участващи в сраженията в Тихия океан. На 21 юли 1944 в битката за Гуам островът е освободен от морската пехота на САЩ.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Островът е владение на САЩ, със самоуправление от 1982 г. Представен е от един делегат в Камарата на представителите на САЩ без право на глас. Изпълнителната власт се осъществява от губернатор, избиран за 4 години, който назначава правителство. Законодателната власт е представена от Законодателно събрание от 15 члена, избирани за 2 години. Въоръжени сили няма.

География[редактиране | редактиране на кода]

Административно деление на остров Гуам

Остров Гуам (военна база Апра) – изглед от въздуха

Дължината на бреговата линия е 176 km. Южната част на острова има вулканичен произход с най-висока точка връх Ламлам (407 m), а северната е коралова равнина. В югозападна посока от острова се намира Марианската падина, която е най-дълбоката океанска падина, с дълбочина 11 022 m. Климатът е тропичен, влажен, с чести тайфуни. Средната годишна температура е 27 °С. Валежите са 2500 mm годишно.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население – 162 742 души (2016 г.), от тях 18 хил. американски военнослужещи със семействата си.
Гъстота – 299.2 д./km²
Естествен прираст – 12.
Средна продължителност на живота – мъже 74 години, жени 79 години.
Етнически състав – чаморо 62,1%, американци 27,4%, филипинци 8,9%, други 1,6%.
Официални езици – английски и чаморо.
Азбука – латиница.
Неграмотни – 9%.
Конфесионален състав – християни 98,7% (от тях католици 82,4%, протестанти 16,3%), други 1,3%.
Градско население – 39%.
Административен център – Аганя (1100 жители), с агломерацията 40 хил. ж., в т.ч. Тамунинг 12 хил.ж., Мангилао 10 хил.ж., Баригада 5 хил.ж., Ордот 5 хил.ж.
По-големи градове – Иго 11 хил.ж.
Административно деление – 19 окръга.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Икономиката на Гуам е подпомагана най-вече от туризъм (предимно от Япония) и американските военни бази, които заемат 1/3 от площта на острова. Основен стопански отрасъл е туризмът. По крайбрежието има красиви плажове с палмови гори. Има много добре разработена туристическа инфраструктура. Предлагат се туристически атракции като подводно гмуркане, сърфинг, риболов, голф.

Туристически център на Гуам е заливът Тумон. Той е ограден от многобройни хотели, клубове и ресторанти. Плажният парк е разположен в югозападната част на залива, където в миналото е било разположено древно село на народа чаморо. На другия край на залива е разположен Плажът на оръжията, носещ името си от японските оръжия и военна техника, които са скрити в джунглата.

Аганя е основен град в туризма на острова. Привлича с много паркове и исторически сгради. В централната част се намират останки от двореца на Г. Лате, където са разположени 500 каменни стълба, за които се предполага, че са служили за култови места на древния народ чаморо.

Инарахан е селище, което е наследник на културата на чаморо. Историческият комплекс е представен с бамбукови жилища. Друг посещаван обект са руините на баптиската църква от 1925 г. В близост до селището се намира пещерата Гадао със скални рисунки и водопадът Талофофо. Островът предлага възможности за пешеходен туризъм в областта на хълмовете Хамаянг Мангло и Лаплам, висок 406 m. Там се провежда ежегодна процесия по време на Страстната седмица.

Остров Кокос е разположен 3 km южно от остров Гуам и е ограден от обширен бариерен риф с красиви брегове и лагуни. По-голямата част от острова е частно владение, като западната част е заета от станция на Бреговата охрана на САЩ.

Селско стопанство, промишленост, транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Производство главно на плодове и зеленчуци и модерно животновъдство. Промишлеността е представена главно от шивашка, тютюнева, машиностроене и хранително-вкусова. Островът разполага с 890 km асфалтирани шосета, жп линии няма, главно пристанище и летище е Аганя. Брутен вътрешен продукт на глава от населението – $15 000. Съотношение селско стопанство:промишленост:обслужване е 7:11:82.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Национално знаме на Гуам

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Луканов, Ангел, Н. Божинов, С. Димитров, Страните в света 2010, София, 2010 г., стр. 479