Гуам (линеен крайцер, 1943)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Гуам“
USS Guam (CB-2)
„Гуам“ през 1944 г.
Флаг САЩ
Клас и типЛинеен крайцер от типа „Аляска“
ПроизводителNew York Shipbuilding Corporation в Камдън (Ню Джърси), САЩ.
Служба
Поръчан9 септември 1940 г.
Заложен2 февруари 1942 г.
Спуснат на вода12 ноември 1943 г.
Влиза в строй17 септември 1944 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през май 1961 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост30 257 t (стандартна)
34 803 t (пълна)
Дължина246,4 m
Ширина27,7 m
Газене9,7 m
Броняпояс: 127 – 229 mm;
траверси: 260 mm;
палуба: 36+96 – 102+16 mm;
барбети: 280 – 330 mm;
кули ГК: 325 mm;
каземати: 150 mm;
бойна рубка: 269 mm
Задвижване4 парни турбини General Electric;
8 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
150 000 к.с.
Скорост33 възела
(61,2 km/h)
Далечина на
плаване
12000 морски мили при 15 възела ход
Екипаж1517 души
Въоръжение
Артилерия3x3 305 mm;
6x2 127 mm;
Зенитна артилерия:
14x4 40 mm;
34x1 20 mm
Самолетикатапулта;
4 хидросамолета[1]
„Гуам“ в Общомедия

Гуам (на английски: USS Guam (CB-2)) е линеен крайцер на ВМФ на САЩ от Втората световна война от типа „Аляска“. Вторият американски кораб с това название, присвоено му в чест на американската тихоокеанска територия – острова Гуам.

„Гуам“ започва своята служба в самия край на Втората световна война и за това неговото участие в бойните действия е сравнително кратко. От март до юли 1945 г. крайцера действа при Окинава, подсигурявайки противовъздушната отбрана на авионосните съединения, от време на време участва в бомбардировките на японското крайбрежие. От юли до август действа против японското корабоплаване в Източнокитайско и Жълто морета. След капитулацията на Японската империя е задействан в окупацията на Корея, по-късно се използва за превозване на завръщащите се американски войски в САЩ. През февруари 1947 г. е изваден в резерва, където и пребивава до изключването му от списъците на флота през 1960 г. През същата година е продаден за скрап.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

На 19 юли 1940 г. Конгреса на САЩ приема програма за усилване на флота, съгласно която, в частност, се предполага да се построят 6 крайцера от този проект. Тъй като поради тяхното слабо брониране и специфично предназначение е невъзможно да се класифицират като battlecruisers, те получават неупотребяваното по-рано обозначение „голям крайцер“ (на английски: large cruiser, CB). Необичайността на новите кораби се подчертава и от техните имена – ако линкорите на САЩ се именуват в чест на щатите, а крайцерите в чест на градове, то големите крайцери получават названия в чест на чуждите владения на САЩ.

Конструкция и строителство[редактиране | редактиране на кода]

„Гуам“ през 1944 г.

Линейният крайцер „Гуам“ има следните |главни размери: обща дължина – 246,43 м, газене – 9,7 м. Проектната водоизместимост на крайцера съставлява 30 257 т, пълната – 34 803 т. Главната енергетична установка се състои от четири турбозъбчати агрегата „Дженерал Електрик“, всеки от които работи на един гребен вал, и осем парни котела „Бабкок-Уилкокс“. Мощността на енергетичната установка съставлява 150 000 к.с. (110 МВт), позволяваща да се развие максимална скорост, равна на 33 възела (61 км/ч). Далечината на плаване на „Гуам“ съставлява 12 000 морски мили (22 200 км) на скорост 15 възела (28 км/ч)[2].

Проекта предвижда разполагането на кораба на четири хидросамолета и двух хангара за тях. Пуска на хидросамолетите се осъществява от два катапулта.

Артилерийското въоръжение на крайцера се състои от девет 305-мм оръдия на главния калибър, разположени в три триръдейни кули (две в носа и една на кърмата).

Универсалната артилерия на крайцера се състои от дванадесет 127-мм оръдия в шест двуоръдейни кули. Леката зенитна артилерия е: 56 40-мм „бофорса“ в четирицевни установки и 34 едностволни 20-мм „ерликона“[2].

Бронирането на кораба се състои от главен брониран пояс с дебелина 229 мм (9 дюйма), брониране на кулите на главния калибър, равно на 325 мм (12,8 дюйма). Главната бронева палуба има дебелина от 102 мм (4 дюйма)[2].

„Гуам“ е заложен на 2 февруари 1942 в корабостроителницата New York Shipbuilding Corporation в Камдън, щата Ню Джърси. На 12 ноември 1943 г. линейният крайцер е спуснат на вода, а на 17 септември 1944 г. той влиза в строя на ВМС на САЩ. Строителството на „Гуам“ струва на американската хазна 67 053 828 долара[3].

На 22 октомври кораба получава първите построени хидросамолети Curtiss SC Seahawk[4].

Служба[редактиране | редактиране на кода]

На 17 януари 1945 г. „Гуам“ напуска Филаделфия и се насочва към Панамския канал, малко преди това извършвайки пробно плаване до Тринидад. След минаването на канала крайцера се насочва за Пърл Харбър за събиране с Тихоокеанския флот на САЩ, пристигайки на мястото на 8 февруари. В Пърл Харбър на крайцера се качва с визита министъра на военноморските сили на САЩ Джеймс Форестъл. На 3 март крайцера напуска Хавай и се насочва за атола Улити, където на 13 март се присъединява към еднотипния крайцер „USS Alaska (CB-1)“. Скоро „Гуам“ заедно с останалите кораби на Бързоходното авионосно ударно съединение (командващ – адмирал Редфорд) излизат в морето за нанасяне на удар по японските острови Кюшу и Шикоку. Съединението пристига към бреговете на Япония на 18 март и веднага е подложено на атаки на камикадзе и бомбардировачи. „Гуам“ е отделен за бойна охрана на силно повредения самолетоносач „Франклин“, за връщането му в базата. Операцията завършва на 22 март[3], след което „Гуам“ се връща в състава на авионосното съединение, където е придаден на 16-и дивизион крайцери.

През нощта на 27 към 28 март „Гуам“ и другите крайцери на дивизиона провеждат бомбардировка на летището на остров Минамидайто. След бомбардировката „Гуам“ се връща към силите за прикритие на авионосните съединения, действащи в района на островите Рюкю, където се намира до 11 май, след което се насочва към атола Улити за попълване на запасите и ремонт. След това крайцера се отправя за Окинава, където влиза в състава на Task Group 38.4 на 3-ти флот на САЩ. В задачите на „Гуам“ отново е осигуряване на противовъздушната отбрана на самолетоносачите, самолетите на които нанасят удари по остров Кюшу[3]. На 9 юни „Гуам“ и „Аляска“ в течение на час и половина обстрелват остров Окидайто, след което отплават за Сан Педро, в залива Лейте, пристигайки там на 13 юни[5].

През юли „Гуам“ се връща в Окинава, където е назначен за флагмански кораб[3] на Крайцерска оперативна група 95 (Cruiser Task Force 95). На 16 юли „Гуам“ и „Аляска“ се насочват на рейд по Източнокитайско и Жълто морета, с цел действия против японското корабоплаване. Постигайки само скромни успехи, крайцерите се връщат на разположение на флота на 23 юли. Тук те се присъединяват към големия рейд в устието на Яндзъ, осъществен със силите на три линейни кораба и три ескортни самолетоносача. Тази операция също има незначителен успех и на 7 август корабите се връщат на Окинава[3].

Скоро след завръщането си в Окинава „Гуам“ става флагмански кораб на Севернокитайското съединение (North China Force), в задачата на което влиза „демонстрация на флага“ в региона, включващ Циндао, Порт Артур и Далян.

Следвоенна служба[редактиране | редактиране на кода]

На 8 септември 1945 г. „Гуам“ влиза в корейското пристанище Инчон, участвайки в окупацията на Корея. На 14 ноември крайцера тръгва от Инчон и се насочва за Сан Франциско, имайки на борда американски войници, връщащи се в Съединените щати. На 3 декември крайцера пристига там, а след два дена отплава за Байон, Ню Джърси, пристигайки там на 17 декември. В Бейон крайцера се намира до изваждането си в резерв, на 17 февруари 1947 г.

Впоследствие крайцера е зачислен в Атлантическия резервен флот, в състава на който и се намира до изключването си от списъците на флота, на 1 юни 1960 г. На 24 май „Гуам“ е продаден за скрап за 423 076 долара на балтиморската компания „Бостън Металс“. На 10 юли 1961 г. кораба е отбуксиран в корабостроителницата на компанията за разкомплектоване[6]. Активната служба на крайцера съставя едва 29 месеца[7].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са към момента на влизане в строй.
  2. а б в Conway 1980, с. 122.
  3. а б в г д Egan , с. 32.
  4. Green 1962, с. 167.
  5. Egan , с. 30 – 32.
  6. Egan , с. 33.
  7. Garzke & Dulin 1976, с. 179.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
  • Тарас А.Е. Энциклопедия броненосцев и линкоров. Москва, 2002. ISBN 985-13-1009-3.
  • Кофман В.Л. Суперкрейсера 1939 – 1945 /Большие крейсера типа „Аляска“. Морская коллекция. М., 1995. (на руски)
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. London, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
  • Osborne E.W. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact. Denver, USA, 2004. ISBN 1-85109-369-9.
  • Breyer, Siegfried. Battleships and Battle Cruisers, 1905 – 1970. Garden City, New York, 1973. ISBN 0-385-07247-3.
  • Dulin, Robert O., Jr.; Garzke, William H., Jr. Battleships: United States Battleships in World War II. Annapolis, Maryland, 1976. ISBN 1-55750-174-2.
  • Egan, Robert S. The US Navy's Battlecruisers // Warship International VIII (1). International Naval Research Organization, March 1971. с. 28 – 51.
  • Green, William. War Planes of the Second World War. London, 1962.
  • Scarpaci, Wayne. Iowa Class Battleships and Alaska Class Large Cruisers Conversion Projects 1942 – 1964: An Illustrated Technical Reference. 2008. ISBN 1-934840-38-6.
  • Whitley, M. J. Cruisers of World War Two: An International Encyclopedia. Annapolis, Maryland, 1995. ISBN 1-55750-141-6.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS Guam (CB-2) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​