Гуанозин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гуанозин
Гуанозин
Обща информация
Наименование по IUPAC
2-Амино-9-
[3,4-дихидрокси-5-(хидроксиметил)оксолан-2-ил]-3
H-пурин-6-он
Други имена
Гуанинов рибозид
Молекулна формула C10H13N5O5
Моларна маса 283.241 g/mol
Външен вид белезникав прах
CAS номер [118-00-3]
Jmol-3D [1]
Свойства
Плътност и фаза – g/cm³
Разтворимост във вода слабо разтворим[1]
Точка на топене разлага се при 239 °C[1]
Точка на кипене -°C
Освен където е обявено друго, данните са дадени за
материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa)
Права и справки

Гуанозинът представлява пуриновата нуклеотидна база гуанин свързан с рибоза (рибофураноза) чрез β-N9-гликозидна връзка. Гуанозинът може бъде фосфорилиран до гуанозинмонофосфат (ГМФ), цикличен гуанозинмонофосфат (цГМФ), гуанозиндифосфат (ГДФ) и гуанозинтрифосфат (ГТФ). Тези фосфорилирани форми изпълняват важни функции в определени биохимични процеси като синтез на нуклеинови киселини и белтъци, цикъл на Кребс, фотосинтеза, мускулно съкращение, сигнална трансдукция (цГМФ). Ако гуанинът е всързан за C1 въглеродния атом на дезоксирибоза, тогава полученият конюгат е известен като дезоксигуанозин.

Противовирусното вещество ацикловир, използван за лечение на херпес, е структурно подобен на гуанозина.

Гуанизинът е нужен за сплайсинга на иРНК, при самосплайсиращи се интрони, когато те се самоизрязват и лигират екзоните на иРНК.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б David R. Lide: CRC Handbook of Chemistry and Physics. 85. Auflage, 2005, CRC Press, Kap. 3, S. 296
  2. Splicing (JPG), архив на оригинала от 13 юни 2010, https://web.archive.org/web/20100613194157/http://blogs.scienceforums.net/ecoli/files/2008/04/introns.jpg, посетен на 16 януари 2012