Гуидочо Коцарели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гвидоччо Коцарели. Мадона с младенеца, св.Юлиан, св.Рох св. Себастиан

Гуидочо Коцарели, также Гуидочо ди Джовани ди Марко Коцарели (на италиански: Guidoccio Cozzarelli;1450, Сиена- 1517}}, Сиена) - италиански художник, от Сиенска школа.

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Коцарели принадлежи към тези сиенски художници, творчеството на които е изучено недостатъчно пълно. По-рано част от произведенията на Гуидочо се приписват на неговия учител Матео ди Джовани, сега благодарение на новите технически и визуални изследвания неговите произведения се отделят от тези на Пиетро Ориоли. това объркване се обяснява с това, че тизи двама художници, Коцарели и Ориоли, дълго работят заедно в ателието на Матео ди Джовани, и това налага силен отпечатък на тяхното творчество, особено по-ранното.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

В ателието на Матео, Гуидочо Коцарели работи от 1470 до 1483. Той се залавя за най-различни дейности — изписва олтарни картини, традициони изображения „Мадона с младенеца и светци“, занимава се с книжна миниатюра, иззписва таволета и касоне. През 1481-83 години той полага мрамора на пода на Сиенската катедралак, изобразявайки чрез техника на Интарсия „Либийската сибила“.

Гуидочо Коцарели. „Мадона с младенеца“ - темпера върху златен фон

Освен Коцарели в тези творби участва и Матео ди Джовани за (Самианската сибила), Нерочо де Ланди за (Гелеспонтската сибила) и Бенвенуто ди Джовани за (Албунейската сибила).

В неговото творчество, подобно на повечето сиенски художници от края на XV век — началото на XVI век, се усеща бягство от сиенската традиция, в частност, може да се забележи влияние на умбрийската живопис и Пиеро дела Франческа, връзката с изкуството на когото е очевидна в склонността на Гуидочо към изобразяване на открито небе и широка пейзажна панорама. Това е видно още в една от най-ранните негови картини „Кръщение Христа със св. Йероним и св. Бернардин“ (1470 г. Синалунга, ц. Сан Бернардино)[1].

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Повечето пазени в различни музеи и частни колекции произведения на Коцарели представляват от себе си отделни части от олтари:

  1. предели — „Сцени от живота на Мария“ (Буоноконвенто, музей на религиозното изкуство).
  2. „Оплакване на Христа“ (Алтенбург, музей Линденау);
  3. детайли или части от олтари — „Свети Лучия и Агата“ (ок 1480 г. Частна колекция);
  4. „Св. Винсент Ферарски“ и „Св. Августин“ (ок. 1500 г., Алтенбург, музей Линденау), това е дървено пано с антични теми, снети от касоне — „Легенда за Клоелия“ (Ню Йорк, музей Метрополитън);
  5. „Връщането на Одисей“ - (Екуел, Музей на изкуството на Ренесанса);
  6. „Тарквиний и Лукреция“ (също там)[1].
Гуидочо Коцарели. „Оплакване на Христос“. ок. 1500. Алтенбург, Музей Линденау.

Към такива несамостоятелни произведения се отнасят така също „Кръщение на Христа“ (1486 г. Москва, музей „Пушкин“), „Благовещение и Пътешествие във Витлеем“ (1480-90 г. Маями, музей на Университета).

Точно установена хронология на творчеството на Гуидочо Коцарели не съществува, затова датировката на неговите произведения носи в голямата си част приблизителен характер. Известни са две таволета, които е изписал Гуидочо, (и двете се съхраняват в Градския архив на Сиена)[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Diana Norman. Painting in Late Medieval and Renaissance Siena. (1260—1555). Yale University Press. 2003.
  2. Giulietta Dini. Five Centuries of Sienese Painting (From Duccio to the Birth of the Baroque). Thames & Hudson. 1998.