Гуидо дела Торе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гвидо делла Торе в бой против кралските войски (14 век)

Гуидо дела Торе (на италиански: Guido della Torre; * 27 септември 1259; † лятото 1312) от фамилията Делла Торе (Ториани) е господар на Милано от 1302 до 1311 г. [1]

Той е син на Франческо († 1277 в битката при Дезио), подестà на Бреша, Алесандрия, Бергамо, Лоди и Новара, и на Джулия Кастиглиони. Неговият чичо Наполеоне делла Торе е от 1265 до 1277 г. имперски викар на Ломбардия при крал Рудолф фон Хабсбург.

През 1302 г. Гвидо делла Торе, заедно с братовчед си Корадо Моска делла Торе, синът на Наполеоне, изгонва владетелят Матео I Висконти от Милано. След смъртта на Корадо през 1307 г. той взема властта като синьор на комуната.

През 1310 г. римско-немският крал Хайнрих VII фон Люксембург влиза с войската си в Милано. През февруари 1311 г. избухва въстание, Гвидо е обвинен, че знае за това. Той бяга и умира следващата година. Така фамилията му загубва всякакво влияние до 1337 г. Малко след въстанието Хайнрих поставя Висконтите отново за викари на Милано.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Anna Caso: Della Torre, Guido. In: Massimiliano Pavan: Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Band 37 (Della Fratta–Della Volpaia), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 1989, S. 583–587.