Направо към съдържанието

Гумендженска българска община

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гумендженска българска община
Учители в българското училище в Гумендже в 1910 – 1911 г. Прави – Борис Янишлиев, Христо Митев (Митов) Стаменов, София Караянова, Венера Понсаева, Кирил Попиванов, Аргир Манасиев; Седнали – Виктория Мизева, Христодул Левов, Христо Стоянов, Олимпия Батанджиева
Учители в българското училище в Гумендже в 1910 – 1911 г. Прави – Борис Янишлиев, Христо Митев (Митов) Стаменов, София Караянова, Венера Понсаева, Кирил Попиванов, Аргир Манасиев; Седнали – Виктория Мизева, Христодул Левов, Христо Стоянов, Олимпия Батанджиева
Информация
Типучилищно-църковна организация
Основана1875 година, Османска империя
Закрита1913 година, Гърция
Положениенесъществуваща
СедалищеГумендже
Езицибългарски

Гумендженската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Гумендже, Османската империя, съществувало от 1875 година[1] до 1913 година, когато е закрито след Междусъюзническата война от новите гръцки власти.

В 1873 – 1875 година учител в българското училище в Гумендже е Никола Манов от Пирот, който въвежда звучния метод на обучение, а след него учителства Вениамин Мачуковски, а в 1876 – 1878 година кукушанецът Христо Бучков. Българското училище в Гумендже успява да оцелее през Руско-турската война, а веднага след нея за учебната 1878 – 1879 година е назначен за учител от Екзархията Христо Д. Урумов, който остава три години, подпомаган от общинския учител Гоно Пейков. Властите обаче изпращат и двамата на заточение и учители стават Христо Бандулов (1881 – 1883) и кукушанецът Нано Пандов (1883 – 1885). Училището става класно в 1885 година при учителите Иван Попставрев и Димитър Шалдев.[2]

През май 1885 година българската община в Гумендже, в която влизат Димо С. Румелиев, Христо Хаджистоянов, Христо И. Кълдиев, моли Екзархията да се застъпи пред портата за официалното ѝ признаване от местната власт, за да може решенията ѝ по църковните въпроси да имат задължителна сила. Общината изпитва силни трудности в борбата срещу гръцката община и срещу униатската пропаганда и двамата български свещеници Иван Батанджиев и Иван Сребринов са в голяма материална нужда. Гъркоманската община, подкрепена от гръцкия владика, „всякога надвивала българите пред властите, отнемала недвижимотта и доходите и пр.“ Екзархията съветва гумендженските българи, че трябва да работят за това да се убедят гъркоманските им събратя да образуват единна българска община.[3]

От 1890/1891 до 1893/1894 година включително главен учител във Второкласното българско училище в Гумендже е Григор Попдимитров. Гумендженската община ръководи цялата българска просветна дейност в околията, а главният учител в града е и ревизор на българските училища чак до 1892/1893 година, когато в Енидже Вардар се открива българско училище и българска община.[4]

  1. Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 218. (на гръцки)
  2. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 28-29.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 573 – 574.
  4. Свещеноикономъ Григорий // Илюстрация Илиндень XVI (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 3.