Гумендженска българска община

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гумендженска българска община
Учители в българското училище в Гумендже в 1910 – 1911 г. Прави – Борис Янишлиев, Христо Динев, София Караянова, Венера Понсаева, Кирил Попиванов, Аргир Манасиев; Седнали – Виктория Мизева, Христодул Левов, Христо Стоянов, Олимпия Батанджиева
Учители в българското училище в Гумендже в 1910 – 1911 г. Прави – Борис Янишлиев, Христо Динев, София Караянова, Венера Понсаева, Кирил Попиванов, Аргир Манасиев; Седнали – Виктория Мизева, Христодул Левов, Христо Стоянов, Олимпия Батанджиева
Информация
Тип училищно-църковна организация
Основана XIX век, Османска империя
Закрита 1913 г., Гърция
Правно положение несъществуваща
Седалище Гумендже
Официални езици български

Гумендженската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Гумендже, Османската империя, съществувало до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите гръцки власти.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 1873 – 1875 година учител в българското училище в Гумендже е Никола Манов от Пирот, който въвежда звучния метод на обучение, а след него учителства Вениамин Мачуковски, а в 1876 – 1878 година кукушанецът Христо Бучков. Българското училище в Гумендже успява да оцелее през Руско-турската война, а веднага след нея за учебната 1878 – 1879 година е назначен за учител от Екзархията Христо Д. Урумов, който остава три години, подпомаган от общинския учител Гоно Пейков. Властите обаче изпращат и двамата на заточение и учители стават Христо Бандулов (1881 – 1883) и кукушанецът Нано Пандов (1883 – 1885). Училището става класно в 1885 година при учителите Иван Попставрев и Димитър Шалдев.[1]

През май 1885 година българската община в Гумендже, в която влизат Димо С. Румелиев, Христо Хаджистоянов, Христо И. Кълдиев, моли Екзархията да се застъпи пред портата за официалното ѝ признаване от местната власт, за да може решенията ѝ по църковните въпроси да имат задължителна сила. Общината изпитва силни трудности в борбата срещу гръцката община и срещу униатската пропаганда и двамата български свещеници Иван Батанджиев и Иван Сребринов са в голяма материална нужда. Гъркоманската община, подкрепена от гръцкия владика, „всякога надвивала българите пред властите, отнемала недвижимотта и доходите и пр.“ Екзархията съветва гумендженските българи, че трябва да работят за това да се убедят гъркоманските им събратя да образуват единна българска община.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 28-29.
  2. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 573 – 574.
     Портал „Македония“         Портал „Македония